Решение № 111 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Е. Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000017 по описа за 2023 година

С решение № 250 от 04.10.22 г., постановено по т.д. № 1369/21 г. по описа на ОС Стара Загора, ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на И. Р.

М. ЕГН ********** сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 23.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на адв. Е. И. Ж. от АК - С. З. адвокатско възнаграждение в размер на 1 880 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ, а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт - 1 800 лв. за държавна такса и 450 лева разноски за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „О** - З.“ АД, която го обжалва в частта, с която дружеството е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до присъдения размер от 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част, като иска в същата то да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 45 000 лв. Претендира разноски по представен списък на разноските. Подробни съображения се излагат и в депозирана 1 писмена защита от процесуалния му представител адв. Т. Т..

Въззиваемата страна И. Р. М. оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС в полза на процесуалния му представител адв. Е. Ж. за оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.3 от ЗАдв. Подробни съображения се излагат и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на страната адв. Ж..

Пловдивски апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от И. Р. М. против ЗАД „О** - З.“ АД за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 23.11.2021 г., причинено виновно от Н.

М. П. като водач на товарен автомобил марка „М.“, модел В. *** Ц**, рег. № ********, за който е била налице сключена с по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.

Безспорно е установено по делото, че по отношение на МПСтоварен автомобил модел В. *** Ц**, рег. № ******** е била налице сключена застраховка

„ГРАЖДАНСКА

ОТГОВОРНОСТ

НА

АВТОМОБИЛИСТИТЕ“ с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП.

Прието е, че са налице всички законовоизискуемите предпоставки на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, тъй като поради виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е получил процесните телесни увреждания.

По отношение извършване на деянието, неговата противоправност и вината на водача на увреждащия автомобил е зачетена задължителната сила на сключено споразумение по нохд № 1528/2021 г. по описа на РС Стара Загора, с което Н. М. П. е признат за виновен за това, че на 23.11.2020 г., в град С. З., на кръстовището на бул. С. с ул. X. Д. А., при управление на МПС - товарен автомобил, марка „М.“, модел В. *** Ц**, рег.

№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 116 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което причинил по непредпазливост телесна повреда на повече от едно лице - на две лица, преминаващи по пешеходна пътека, а именно: на И. Р. М. - счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за повече от 30 дни и разстройство на здравето, 2 временно опасно за живота; на М. Д. М. - средни и леки телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост, фрактура на 11 - то ребро в ляво, контузия на лява колянна става, контузия на лява тазобедрена става, кръвонасядания на дясното бедро и лявата седалищна област, довели до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за повече от 30 дни и разстройство на здравето, временно опасно за живота; - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б“ от НК, като стане чл. 343, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал.

1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

Установен е механизмът на ПТП на база прието заключение на САТЕ: Произшествието е настъпило на източния вход/изход на кръстовището на ул.“Х.Д.А.“ и бул.“С.“, на 23.11.20 г. около 10:50 ч., при сухо и слънчево време. Съпрузите М.и като пешеходци са пресичали платното на бул. “С.“, по пешеходната пътека, в посока от юг на север. В същото време т.а.“М.“ с водач Н. П. е извършвал мА.ра „ляв завой“ от ул.“Х.Д.А.“ на изток по бул.“С.“.

Автомобилът се е движил по дъгата на завоя и когато предната му част е навлязла на пешеходната пътека е настъпил удар с пешеходците. Мястото на удара е върху пешеходната пътека източно от кръстовището на 2,91 м. северно от южния бордюр на бул.“С.” и на около 2,81 м източно от западния край на пешеходната пътека. При удара са контактували и двете тела на пешеходците с предна челна лява част на автомобила. В контакт първо е влязло тялото на жената. След удара, то е било отхвърлено напред от автомобила. Жената е паднала на терена на дясната си ръка, при което се е получило счупването на лъчевата кост - описано в медицинската документация. Мъжът е вървял от дясната страна на жената, на около 0,3м. пред нея. Те са вървели под ръка. След удара тялото на мъжа се е завъртяло обратно на часовата стрелка, едновременно с това се е приплъзнало по предния капак и е паднало на терена напред и вляво от автомобила. Сигналът на светофарната уредба за пешеходците е сихронизиран със сигнала /червен или зелен/ за автомобилите на процесното кръстовище. Заключението посочва, че и за двамата участници в движението участващи в конкретното ПТП сигнала на светофарната уредба е бил зелен към момента на стъпване на пешеходната пътека отстрана на пешеходеца И. М.. Предвид възрастовата граница на пострадалия пешеходец ( над 70 г.) и това, че е носил багаж, движейки се заедно със съпругата си, скоростта му при спокоен ход по справочни данни е средно около 3,2 км/ч. Ударът е настъпил по времето на реакция на водача за аварийно спиране, но преди началото на аварийното спиране, тъй като мястото на удара е преди началото на оставената спирачна следа.

Тъй като автомобилът М. В. е извършвал меневра завой наляво от север на изток, а пешеходецът се е движил в посока от юг на север и след като няма съществуващи препятствия по линията на пряката видимост , то няма техническа причина пешеходецът, стъпващ на пътното платно/пешеходната пътека/, да не е бил изцяло в полезрението на водача; т.е. при конкретните пътно-климатични условия към момента на ПТП водачът на М. В. е имал възможност да възприеме излизащия на пътното платно пешеходец.

3

С оглед направлението на движение на участниците в процесното ПТП водачът и пешеходецът се били лице срещу лице и в тази връзка пешеходецът е имал техническа възможност да възприеме приближаващия го автомобил. В заключението на САТЕ са описани три възможни варианта по отношение поведението на пешеходеца М., с оглед възможността същият да избегне настъпването на ПТП: а/ при навлязъл в кръстовището лек автомобил „М. В.‘‘, движещ се ускорително и намиращ се в непосредствена близост до пешеходната пътека, да изчака на тротоара същия да извърши мА.рата завой наляво и тогава да стъпи на пътното платно, тъй като би попаднал в опасната му зона на спиране; б/при навлизане на пътното платно от страна на пешеходеца и след това навлизане на автомобила в кръстовището, пешеходецът М. технически правилно е да наблюдава пътно транспортната обстановка в зоната на това кръстовище и по специално скоростта на движение на приближаващия го лек автомобил; в тази връзка той би могъл с оглед да избегне удара от него да ускори хода си на движение /ако има физическа възможност/ с оглед да пресече транспортния коридор на автомобила и той да премине зад него; в/ при едновременно навлизане в кръстовището на двамата участници в движението пешеходеца няма как да знае, че водачът на автомобила няма да му даде предимство да премине по пешеходната пътека.

В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че съобразно геометричните размери на процесното кръстовище и данните по делото, първи в процесното кръстовище и съответно на пешеходната пътека са навлезли пешеходците - мъжът и жената; тъй като водачът на процесното МПС извършва мА.ра ляв завой, технически правилно е било първо да даде предимство на пресичащите пешеходци, още повече, че те пресичат и на пешеходна пътека.

Във въззивната жалба горните изводи на съда относно не се оспорват. Изложените в същата оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, вида и характера на получените увреждания и размера на присъденото обезщетение като неоснователно завишено.

Оплакванията за това, че обжалваното решение погрешно било прието, че липсва съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец, са неоснователни.

В отговора на исковата молба ответното застрахователно дружество е направило възражение за съпричиняване, изразяващо се предприемане на неправомерно пресичане на пътното платно при наличие на червен сигнал на светофарната уредба. Първоинстанционният съд обосновано е приел, позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза и 4 уточненията, дадени от вещото лице в открито съдебно заседание, че в случая пешеходецът М. е предприел пресичане при зелен сигнал на светофарната уредба. Сигналът е бил зелен и по отношение на товарния автомомил „М.“ модел „ В.“, който е предприел завой наляво, като изрично е уточнено, че подаването на зелен сигнал по отношение на тези участници в движението става едновременно, синхронизирано.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че пешеходецът не е съобразил поведението си с останалите участници в движението, не е възприел товарния автомобил, като е могъл да предотврати с действията си процесното събитие и е нарушил правилата на чл. 113, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП - пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства /т.1/, както и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение /т.2/.

На първо място, следва да се посочи, че с така изложените доводи се навежда ново възражение за съпричиняване, което не е било направено пред първоинстанционния съд. В отговора на исковата молба е направено единствено възражение за неспазване правилото на чл. 113, ал.1,т.

3 от ЗДвП за спазване светлинните сигнали на светофарната уредба. Съгласно чл. 266, ал.1 от ГПК във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, които са могли да посочат в срок в първоинстанционното производство. В този смисъл наведените възражения за наспазване на правилата на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са преклудирани.

От друга страна, в случая безспорно ПТП е реализирано на пътна маркировка „пешеходна пътека“ и безспорно е установено противоправно поведение на водача на товарния автомобил – нарушение на чл. 116 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Налице е изрична правна норма, която изключва наличието на съпричиняване от страна на пешеходеца: чл. 119, ал.5 от ЗДвП предвижда, че при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата , имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие.