Решение № 4351 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4351 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110102136 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от В. А. М., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. В. Н., чрез адв. В. Б. срещу А. Н. М., ЕГН **********, действащ чрез адв. А. Й., иск с правно основание чл. 150 от СК за увеличаване на дължимата издръжка в полза на детето, определена с Решение № 369/06.03.2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна от 250.00 лева на 500.00 лева, дължима от А. Н. М. на детето В. М. чрез майката А. В. Н., считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Твърди се в исковата молба, че А. Н. и А. М. са живеели на съпружески начала.

Сочи, че през 2020 г. ответникът образувал дело пред Окръжен съд – Варна с правно основание чл. 66, ал. 2 от СК. С Решение № 369/06.03.2020 г. Окръжен съд – Варна приел за установено, че А. М. е баща на детето – В. М.. С постановеното решение ответникът бил осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 250.00 лева.

Излага, че по отношение на детето им са настъпили обстоятелства обуславящи увеличение на издръжката – изминал е значителен период от време, през който се променили социално – икономическите условия.

Сочи, че по данни на НСИ към юни 2024 г. – 1453.00 лева са необходими на човек, за да се храни, поддържа разходите си за дома, да се облича, да ползва медицински и образователни услуги

А. Н. излага, че през 2024 г. детето започнало в първи клас, като разходите за ученик са значително завишени в сравнение с детската градина, каквито били до началото на учебната 2024 – 2025 г. Сочи, че учебните помагала се закупуват от родителите, тетрадки и други консумативи, снабдяването с всичко необходимо е в пъти по – завишено спрямо детската градина.

Твърди, че за облекло са необходими допълнителни средства, които многократно надвишават месечната издръжка, която плаща бащата в момента. Излага, че понеже детето е във възраст на активен растеж, купува изцяло нови дрехи за всеки нов сезон и три пъти в годината, средно по 400.00 лева се заплащат за дрехи и обувки, за да се обнови гардероба на 1 детето. Смята, че разходът за храна не се нуждае от доказване.

А. Н. излага, че нейните доходи не са достатъчни и много се затруднява, за да осигури всичко необходимо за детето, за неговото умствено и социално развитие. Сочи, че престира труд на позиция „търговски сътрудник“ в местен магазин за хранителни стоки, като реализира приход в размер на 900.00 лева.

Твърди, че тя е родителят, който е ангажиран и активно изпълнява родителските задължения свързани с отглеждането и възпитанието на детето, а бащата спорадично го взема в дома си за реализиране на личен контакт с него – около два пъти месечно за уикенд.

Посочва, че няма представа какви доходи реализира ответника, но демонстрира висок стандарт на живот, което й дава основание да счита, че разполага с достатъчно средства да заплаща издръжка в претендирания размер.

А. Н. излага, че за нормален стандарт на живот на детето са необходими минимум 650.00 лева месечно, а по – голямата част следва да осигури бащата, чийто финансови възможности, образование и квалификация позволяват това и няма да му създадат затруднения. Посочва, че определеният праг за бедност за 2024 г. е в размер на 526.00 лева на месец и служи като база за нужните средства за физическото оцеляване на всяко лице, независимо от възрастта.

Смята, че издръжка в размер на 500.00 лева, платима от бащата, е напълно адекватна и би осигурила жизнен стандарт на живот на детето според нуждите му, отчитайки факта, че майката преимуществено полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на детето. Сочи, че издръжката присъдена с Решение № 369/06.03.2020 г. е в размер на 250.00 лева, а разходите на детето са в троен размер.

Моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебно – деловодните разноски сторени в производството.

В писмения отговор се излага, че твърдението на А. Н., че ответникът демонстрира висок стандарт на живот не съответства на истината. Сочи, че по обективни причини дължащи се на наличието на предходно осъждане, което се отразява и в свидетелството за съдимост, на бащата му е трудно да намери каквато и да е работа, а още повече високоплатена такава. С оглед и на незавършеното му образование му е трудно да си намери и висококвалифицирана работа, която да е и по-високоплатена.

Излага, че последната му трудова заетост е от 28.08.2024 г., когато е назначен на трудов договор в дружеството „Г. А. Х.“ ООД, на длъжност „шофьор“ и с трудово възнаграждение в размер на 933.00 лева. От 01.01.2025 г. следствие на увеличение на МРЗ и по силата на анекс от 31.12.2024 г. трудовото му възнаграждение е в размер на 1077.00 лева.

Сочи, че след приспадане на осигурителните вноски и ДДФЛ нетния му приход е в размер на 835.74 лева.

Посочва, че не притежава собствени недвижими имоти и не притежава моторни превозни средства, и не би могъл да реализира допълнителен доход от управлението или разпореждането с тях. Живее в имот на родителите си в гр. С., за който също трябва да отделя средства за покриване разходите за ток и вода, които са от порядъка на 80.00 – 100.00 лева месечно, освен личните си такива за храна и облекло. От тези средства отделя също, за да може да взема детето през полагащите му се дни от месеца определени от съда и да се грижи за него. Сочи, че за всяко вземане на детето ответникът пропътува общо близо 600 км от С. до В. и обратно.

Излага, че редовно купува на детето дрехи и играчки. Отбелязва, че когато детето е вземано от бащата, то винаги е с дрехи купени от самия него, което не води до заключение, че майката му купува дрехи както твърди. Освен дрехи твърди, че през 2022 г. е закупил на детето велосипед за сумата от 140.00 лева, а през 2024 г. е закупил по – голям велосипед за 500.00 лева. Сочи, че през 2023 г. е закупил дрон на детето, а след като той се е повредил, за да не разочарова детето, му е закупил нов, като стойността на всеки от тях е от по 100.00 лева.

Счита, че ищцата не е трудово заета по собствено желание, а посоченото трудово правоотношение „търговски сътрудник“ не съществува и разчита на социални помощи.

2

Твърди, че ищцата притежава недвижими имоти – жилищен и поземлени в селото, в което живее с детето, от които е възможно да получава доход от наем, както и право на ползване върху имот в гр. В..

Смята, че финансовите затруднения на ищцата не отговарят на действителността, както и че майката не полага необходимите усилия да ги разреши.

Моли за присъждане на сторените в производството съдебно – деловодни разноски, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. В.

Б. поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. А. Й. поддържа отговора на исковата молба. Оспорва иска за издръжка само за разликата над 310.00 лева.

Контролиращата страна ДСП-гр. В., редовно призована, не се представлява. Със становище от 29.10.2025 г. поддържа, че изплащаната до момента издръжка в полза на детето В. А. М. е под минималния размер, поради което считат, че искът е основателен и издръжката следва да бъде увеличена. По отношение на конкретен размер предоставят на съда, съобразно всички събрани по делото доказателства за потребностите на детето и финансовата възможност на всеки един от родителите.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора, като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори по делото, а и от ангажираното решение № 369/06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1345 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, се констатира, че е прието за установено, че ответникът е баща на детето; упражняването на родителските права е предоставено на майката; местоживеенето на детето е постановено при майката; на бащата е определен режим на личен контакт с детето, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето, в размер на 250.00 лева.

По делото не се спори, че след завеждане на делото, считано от м. юли 2025 г. ответникът заплаща издръжка в полза на детето в размер на 270.00 лева.

Видно е от представената служебна бележка изх. № 40/13.02.2025 г., че детето е записано като ученик в 1-ви клас в ОУ „Д-р П. Б.“, с. П., общ А., обл. В., дневна форма на обучение за учебната 2024/2025 г. Видно е още, че за започването на учебната година родителите на детето следва да осигурят допълнителни учебни пособия, извън тези, които се предоставят от държавата. Детето посещава целодневна организация на учебния ден и факултативни учебни часове по „просоциално поведение“ и „вкусна математика“, за които се налага осигуряване на допълнителни материали, чието заплащане остава в задължение на родителите.

От служебно извършената справка се констатира, че ответникът реализира доходи от трудова дейност, доколкото е страна по трудов договор, сключен с „Г. А. Х.“ ООД.

Основното му месечно възнаграждение е в размер на 1077.00 лева.

От служебно извършените справки в НАП е видно, че майката на детето не е страна по трудов договор; няма осигуряване по друго правоотношение; няма подадени данъчни декларации и няма самоосигуряване по реда на КСО. Последната е изключителен собственик на сграда и поземлен имот в с. Близнаци, видно от справките от Агенция по вписвания, а бащата не притежава недвижим имот.

От служебно извършената справка в ОДМВР-гр. В., Сектор „Пътна полиция“ е видно, че майката притежава един лек автомобил, а бащата не притежава ППС.

От служебно извършената справка в НОИ е видно, че и двамата родители не получават пенсия.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свид. П. М. М., водена от ищеца и свид. Т. Я. М., водена от ответника.

3

В показанията си свид. М. сочи, че е съсед на майката и детето. Във връзка с учебната година майката е споделила на свид. М., че е сторила разходи за около 500-600 лева, само за началото, а после като е тръгнало детето на училище закупила помагала за още около 300.00 лева. Детето не страдало от хронични здравословни проблеми. Детето имало нужда от частни уроци по математика и български, но майката нямала възможност да ги заплати.

Майката не работила, но свид. М. не знае да съществува обективна пречка за това да започне да работи.

В показанията си свид. М. сочи, че е майката на ответника и баба на детето. На ответника финансите му били недостатъчни, поради което и свид. М. често му помагала финансово. Ответникът реализирал доходи около 1 100.00 лева на месец. Живеел в гр. С. в съсобствено със сестра му жилище. Детето било здраво, нямало допълнителни разходи.

Налагало се да посещава частни уроци по български и математика.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е. задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по арг. от чл. 144 от СК.

По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата, както и обществено – икономическата обстановка в страната.