Решение № 260120 от 20.11.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 20.11.2020 година град С.З.В ИМЕТО НА

НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.10. 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: Стойка

Иванова като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ т.д. № 270 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.” АД - гр. Б., *****, ЕИК ***** чрез адвокат Х.Т. против „Е.К.” ООД - гр.

С.З., ул. *****, ЕИК ***** и „А.” ЕООД - гр. С., ул. *****, ЕИК ***** с цена на иска 200 000 лв.

Твърди се, че „Т.” АД е кредитор на „Е.К.” ООД по обезпечително ИД № 20138010400260, образувано по Обезпечителна заповед от 24.06.2013г. на БОС по т.д. № 322/2013 г. и ИД 20148010400191 по описа на ЧСИ Т.

Д.,*** действие БОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по т.д. № 154/2014г. на БАС (т.д. № 322/13г. на БОС, в.т.д. № 154/2014г. на БАС, к.т.д. № 39/2015г. на ВКС, в.т.д. № 62/2016г. на БАС, к.гр.д. № 60339/2016г. на ВКС, в.т.д. № 16/2018г. на БАС, к.т.д. № 2034/2018г. на ВКС) с присъединени изпълнителни листи на „Т.” АД за съдебни разноски по т.д. № 322/2013г. на БОС, т.д.

№ 266/2013г. на БОС, в.т.д. № 315/2014г. на БАС и т.д. № 305/2013г. на БОС.

Същевременно ищецът е и присъединен взискател по ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С., peг. № **, с район на действие ОС С.З., образувано по молба на „А.” ЕООД против „Е.К.” ООД по изпълнителен лист от 22.02.2018г., издаден по ч.гр.д.

№ 915/2018г. по описа на PC - С.З. в производство по чл. 417, т.9 ГПК. Според ищеца към настоящия момент дългът на „Е.К.”

ООД към „Т.” АД не е погасен и възлиза общо на 4 174 159.76 лв., според Удостоверение изх. № 3946/01.08.2019г. и Удостоверение изх. № 4082/13.08.2019г. по ИД № 191/14г. на ЧСИ Тр. Д., за което длъжникът бил уведомен с Писмо изх. № 3925/31.07.2019г.

Ищецът твърди, че е присъединен в ИД 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. за сумата от 2 385 274,59 лв. главница, законна лихва 1376737,64 лв. за периода 21.06.2013 г. - 13.08.2019г. и разноски по гр. дела - 312 076 лв., видно от изпратеното съобщение изх. № 11918/16.08.2019г.

Ищецът твърди, че след запознаване с документите по изпълнителното дело на ЧСИ И.С. и с тези по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC С.З. и по-конкретно с приложения там Запис на заповед с посочена дата на издаване 17.10.2017г. и като съобразил фактическата обстановка, при която „А.” ЕООД и „Е.К.” ООД чрез техните управители са действали при съставянето на документа по чл.417, т.9 ГПК, стигнали до убеждението, че взискателят „А.” ЕООД в действителност не разполага с валидно вземане от длъжника по Записа на заповед от 17.10.2017г., тъй като той е абсолютно недействителен - няма достоверна дата, няма кауза (основание, причина), която да обезпечава и е абсолютно симулативен (не се желаят последиците му), поради което не поражда никакъв правен ефект. Подробно излага факти и обстоятелства, въз основа на които счита, че записа на заповед е недействителен и не може да породи правен ефект, тъй като според ищеца той е съставен за да симулира дълг в значителен размер във вреда на “Т.” АД. По надолу посочва доказателствата, на които основава своите твърдения. Прави искане, ако съдът все пак приеме, че записът на заповед от 17.10.2017г. е действителен и че обезпечава вземане по съществуващо каузално правоотношение и в този смисъл поражда валидно вземане на „А.” ЕООД за 200 000,00 лв. (от общ размер 300 000.00 лв. по записа), за която сума взискателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за събирането на която провежда принудително изпълнение, то ищецът предявява при условията на евентуалност иск по чл.

135 ЗЗД с твърдение, че абстрактната сделка и евентуалната каузална сделка, която ценната книга обезпечава, ведно с гражданския процес по ч.гр.д. № 915/18г. на PC - С.З. и изпълнителния процес по ИД № 91/2018г. на ЧСИ И.С. са относително недействителни по отношение на него, тъй като го увреждат като кредитор на „Е.К.” ООД.

Във връзка с този предявен иск подробно излага фактическите обстоятелства, на които той се основава в тяхната хронология по време на извършване, като излага съображения, че са налице всички елементи на фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно: установяване качеството му на кредитор; установяване увреждащия характер на действията на длъжника; установяване знанието на длъжника за увреждащия характер на действията му; установяване знанието на съконтрахента /вторият ответник/ на длъжника за увреждащия характер на действията му.

В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Е.К.” ООД, ЕИК *****, и „А.” ЕООД, ЕИК *****, че не съществува вземане на „А.” ЕООД, ЕИК ***** срещу „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в размер на 200 000.00 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД в полза на „А.” ЕООД, представляващо част от общото вземане по записа в размер на 300 000.00 лв., за което вземане са издадени заповед № 538/22.02.2018г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. и за събирането на което е образувано ИД № 2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С.. Евентуално: Да обяви за относително недействителни по отношение на ищеца „Т.” АД на:

Запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.”

ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****, за сумата от 300000.00 лв.;

Заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018г. и изпълнителен лист от 22.02.2018г., издадени по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC С.З. за вземане за 200 000.00 лв., като част от общото вземане за 300 000.00лв., дължимо по запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕЖ *****, ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4000 лв. разноски по делото;

Разпореждане от 23.02.2018г. за образуване на ИД №

2018**0400091 по описа на ЧСИ И.С. и призовка за доброволно изпълнение изх. № 2941/08.03.2018г. за събиране на общо задължение 213 625.83 лв. към 08.03.2019г., от които главница 200 000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, която към 08.03.2019г. е изчислена да възлиза на 833.33 лв., неолихвяема сума в размер на 4000.81 лв., 11.40 лв. присъдени разноски, както и такса по т.26 от Тарифата за ТРЧСИ с включено ДДС в размер на 8780.29 лв. в полза на ЧСИ И.С., като изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З., издаден в изпълнение на заповед за незабавно изпълнение № 538/22.02.2018г. по ч.гр.д. № 915/2018г. на PC - С.З. за вземане за 200 000.00 лв., като част от общото вземане за 300 000.00 лв., дължимо по запис на заповед от 17.10.2017г., издаден от „Е.К.” ООД, ЕИК *****, в полза на „А.” ЕООД, ЕИК *****, ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 4000 лв. разноски по делото.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Е.К.“ ООД, с който ответникът прави на първо място възражение за нередовност на исковата молба, като твърди, че не е посочена цената на всеки от предявените искове, които според този ответник са множество на брой. Че е следвало за всеки от ответниците да бъде посочено по отделно какъв иск се предявява, на каква цена, за да се определи дължимата държавна такса. Навеждат се и оплаквания, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и според ищеца липсвал предявен главен иск. На следващо място посочва, че главният иск е недопустим, тъй като е преждевременно предявен и за ищеца не било налице правен интерес от воденето му, че е недопустимо съединяването на искове по начина, по който е направено в исковата молба и че е недопустимо съединяването на исковете срещу двама ответници, като аргументира подробно тези си възражения. Моли съда да остави исковата молба без движение и да прекрати производството по недопустимите искове.

По същество на предявените искове излага съображения, че те са неоснователни. По отношение на главния иск посочва, че липсва индивидуализация на белезите и признаците на недействителност на едностранна сделка, че не е вярно, че записа на заповед няма достоверна дата; че няма законово изискване тази едностранна сделка да има гаранционна функция; че няма законово отражение за издаване на запис на заповед в счетоводството на издателя и поемателя и че според него всички факти, изложени в исковата молба не са в състояние да удостоверят съществуването на пороци на едностранната сделка, нито да я правят абсолютно недействителна. Според ответника неоснователен е и вторият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Липсвали предпоставките на този текст поради отсъствие на увреждащо действие или сделка, липсвало намерение за увреждане при издаване записа на заповед и възразява срещу настъпването на законните правни последици от процесуалните действия на ЧСИ за конституиране на дружеството -ищец в качеството на присъединен взискател, като счита, че са с невярно съдържание удостоверенията, издадени от ЧСИ Т. Д., въз основа на който е осъществено присъединяването. Навежда с отговора нови фактически и правни твърдения, които се изразяват в следното:

Ищецът е незаконосъобразно конституиран като присъединен взискател, защото удостоверенията за наличието на изпълнително производство, въз основа на което е удостоверено правото му на вземане пред ЧСИ И.С. е документ с абсолютно невярно съдържание;

Дружеството - ищец не е предявило иск с правно основание чл.464 ГПК в настоящото производство и не защитава правата си чрез отрицателен установителен иск срещу привиден кредитор;

Дружеството - ищец няма качеството на трето лице, което има фактическа и правна възможност да въведе възражение за наличие/липса на каузално правоотношение, обект на обезпечителна абстрактна менителнична сделка;

Издаването на запис на заповед не е основание за счетоводна операция за издаващото дружеството или за дружеството -поемател.

Записът на заповед като абстрактна сделка, която отговаря на всички законови изисквания за да има това качество, е достатъчно основание за възникване на имуществено задължение и ответниците не следва да установяват и удостоверяват съществуването на каузално правоотношение, което записът да обезпечава;

Никое от правните действия на двамата ответници, които са описани в обстоятелствената част на исковата молба не притежава качеството на акт на злоупотреба с процесуално право или на злоупотреба с материално гражданско или търговско право;

Записът на заповед не е винаги безвъзмездна сделка и за да се определи каква е са необходими други предпоставки. В случая действително съществува обезпечено правоотношение по договор за продажба на акции от 17.10.2017 г., доказателство за което е приложен към отговора документ.

Изводите и квалификациите на дружеството - ищец в обстоятелствената част на исковата молба за добросъвестност/недобросъвестност, злоупотреба с право (материално и процесуално), знание /незнание/задължение за знание при проява на дължимата грижа и т.н. са необосновани, нямат връзка с действителните факти и погрешно прилагат установените в теорията и практиката критерии за определяне на тяхното действително съдържание и проявление.

Никаква част от фактите, чието установяване по пътя на настоящото производство, не следва да бъдат установявани вън от самостоятелен съдебен процес по надлежно предявен иск (когато това е допустимо).

Акциите, обект на изпълнителен запор по изп.д. №

91/2018 г. на ЧСИ И.С., не са били обект на предходен запор;

В хода на изпълнителното производство по изп.д.№

191/2014 г. на ЧСИ Т. Д. са извършвани изпълнителни действия, които не са намерили отражение в рекапитулацията на вземания и плащания; В рамките на същото изпълнително дело ищецът е осъществявал процесуални действия, с които е препятствал нормалното развитие на изпълнителното производство, които препятстват законосъобразното определяне на законната лихва за забава и съответно представляват опит да получи облага от собствено противоправно поведение.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „А.“