Решение № 147 от 24.03.2020, Районен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 147, 24.03.2020год.

, гр.Търговище

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар: Женя Иванова, като разгледа докладваното от

Председателя гр.д. № 1979 по описа за 2019 год. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът е предявил против ответника Областна Дирекция на МВР –Търговище искове за заплащане на сумата от 2400 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 438 часа за периода от 18.11.2016 г. до 18.11.2019 г. на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, както и за заплащане на сумата от 150 лв., обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД. В молбата се твърди, че ищецът е полагал труд при ответника през процесния период и е положил общо около

3064 часа нощен труд, който следвало да бъде преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ( арг.чл.187, ал.9 от ЗМВР). Ищеца твърди, че преизчислението на нощен към дневен труд води до извънреден труд от 438 часа, който не му бил заплатен от ответника и чиято стойност ищеца определя на сумата от 2400 лв. Претендира и обезщетение за забава върху тази сума, считано от падежа на всяко месечно плащане до 18.11.2019 год. в размер на 150 лв. и моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа исковете по основание, а при условията на чл.214 от ГПК е направил изменение в размера на предявените от него искове, съответно за сумата от 3045.04 лв. по главния иск за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за сумата от 377.19 лв. по акцесорния иск за лихва за забава.

В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който предявените искове са оспорени изцяло. Ответника твърди, че в случая са неприложими разпоредбите на КТ, НСОРЗ, доколкото съществува изрична нормативна уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на МВР и положения от ищеца труд в процесния период е заплатен по действащите специални правила.

В чл.3, ал.3 от Наредбата било предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, или съотношението между дневен и нощен труд за служители на МВР е 1 към 1, а не както е по КТ – 8 часа;

7 часа, което води до съотношение 1.143, както е посочил ищеца. Ответника твърди в отговора, че на ищеца редовно е плащано възнаграждение в процесния период както за извънреден, така и за нощен труд, като за положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Твърди, че труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен, както и че същия не съставлява извънреден труд, като при действащата нормативна уредба на служителите в МВР се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд и допълнително възнаграждение за нощен труд, които се определят по различен ред и правила. Ответника твърди, че правилото за преизчисляване на нощен труд в дневен, ако се приеме, че е относимо и за държавните служители в МВР е неприложимо за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., поради действието на еднаквата по степен норма на чл.9г (нов-ДВ, бр.41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ( НРВПО), съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на отчетния период, за който е установено сумарно изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.96 от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни. С отмяната на този текст в сила от 17.07.2018г. това ограничение е отпаднало, което прави претенцията за периода 01.01.2018г.-

17.07.2018г. изцяло неоснователна. Моли съда да постанови решение с което да отхвърли исковете, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ответника поддържа доводите, изложени в отговора.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищеца е служител на МВР и в процесния период е заемал различни длъжности, като от 01.11.2017 год. и до момента заема длъжност старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция“ при РУ-Омуртаг при ОД на МВР - Търговище. Безспорно е също така, че независимо от длъжността през процесния период ищеца е работил на 12 -часови смени, съответно дневни и нощни, по утвърдени графици, приложени по делото ( л.174 – л.261 ), при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Със заповеди на Министъра на вътрешните работи от 2014 год., 2016 год., 2017 год., (л. 29 – л.31 от делото), са определени размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР. Съгласни тези заповеди, за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв., при условията и по ред, определен в съответните Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 година. Видно от приложените по делото фишове за заплатено възнаграждение се установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства – графици и протоколи е отчитано отработеното от ищеца време между 22.00 ч. и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

От заключението на вещото лице, прието от страните и кредитирано от съда се установи, че в процесния период 18.11.2016 г. - 18.11.2019 г., ищецът е положил 3046 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни протоколи за отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч. в РУ – Омуртаг, който не е преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното време.

От заключението се установи също така, че преизчислен с коефициент 1.143 нощния труд е 3480 часа, като в резултат на това преизчисляване остават незаплатени 434 часа. Брутния размер на неизплатено на ищеца допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период 18.11.2016 г. - 18.11.2019 г. е 3045.04 лв., а размерът на обезщетението за забава е 377.19 лв. Както от заключението, така и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се установи, че извънредния труд е от преизчисляване на положения нощен труд, като за процесния период ищеца няма положен извънреден нощен труд, т.е. положен нощен труд над нормативно разписания и определен по графиците на работодателя.

Предвид установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Безспорно е по делото, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР, че е работил на смени, като е полагал нощен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч., че за процесния период 18.11.2016-18.11.2019 г. е положил 3046 часа нощен труд, който му е бил заплатен, но този нощен труд не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и съответно получаващата се по този начин разлика от 434 часа на стойност 3045.04 лв. не му е била заплатена като възнаграждение за извънреден труд, което претендира за заплащане в настоящото производство.

Всъщност спорът е изцяло правен и се свежда до това следва ли положените от ищеца часове нощен труд да се превръщат в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ, бр.9 от

26.01.2007г. (т.е. да се умножават с коефициент 1.143), при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд.

Ищецът е държавен служител по чл.

142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма статутът му се урежда със ЗМВР.

Именно в този нормативен акт е уредена продължителността на работното време, времето през което се полага нощен труд и неговата продължителност, неговото отчитане и съответните компенсации на работата на държавните служители.

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а съгласно ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-часови смени (както е ищецът), работното време се изчислява сумирано, за тримесечен период, вкл. при полагане на труд и през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като в този интервал от време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 5 и ал. 6 от цитираната по – горе разпоредба. В ал. 7 на чл. 187 ЗМВР е въведена забрана извънредният труд да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а съгласно ал. 9 на посочения текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Съобразно правилото на чл. 187, ал. 9 ЗМВР в процесния период (11.12.2016 г. – 11.12.2019 г.) са били част от приложимото материално право Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. (в сила от 01.04.2015, тъй като с § 6 от ДР ѝ е придадена обратна сила, отменена с Решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59 от 29 юли 2016 г., в сила от 29.07.2016). В периода от отмяната ѝ (от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.) приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., след което влиза в сила Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. (от 02.08.2016 г. - отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. ДВ, бр. 3 от 10 януари 2019 г., в сила от 10.01.2020 г., предхождащо отмяната ѝ с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020. г. В чл. 31, ал. 2 (Раздел Отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22,00 и 6,00 ч.) на действалата четири дни Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба № 8121з-592 от 25 май 2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. (Раздел отчитане и документиране на времето на разположение, труда между 22,00 и 6,00 ч.) не е налице разпоредба, аналогична на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр.