Решение № 3240 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3240 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512021 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по постъпила в законоустановения срок въззивна жалба с вх. № 255659/24.07.2025 г. на И. И. С. срещу решение № 13153/04.07.2025 г., постановено по гр. дело № 44132/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Инжексим“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сумата от 15 000 лв. (претендирана като частичен иск от сума в размер на 80 000 лв.), равняваща се на 8 % от паричната равностойност на притежавания от ищцата дружествен дял от капитала на дружеството, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2021 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивницата оспорва възприетия от първоинстанционния съд извод относно липсата на ангажирани доказателства във връзка с качеството на ищцата на съдружник със съответния дял от капитала на „Инжексим“ ООД, доколкото се касае за обстоятелства, вписани по партидата на дружеството в ТР, поради което на основание чл.

23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТР те не се нуждаят от доказване. В тази връзка заявява, че съдът е следвало да извърши самостоятелна проверка по партидата на дружеството в ТР, въз основа на която да установи, че ищцата е била съдружник в него с притежавани 8 от общо 100 дяла всеки с номинална стойност от по 50 лв. и на обща стойност от 400 лв., равняваща си на 8 % от капитала му, както и, че с протокол от извънредно общо събрание от 22.05.2018 г. същата 1 е изключена като съдружник, позовавайки се на съдебна практика в тази насока, която цитира. В допълнение посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил останалите елементи от фактическия състав на процесното вземане, които са от значение за правния спор. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Инжексим“ ООД, с който я оспорва. Посочва, че възражението относно приложението на чл. 23, ал. 6 ЗТР е заявено за първи път едва с въззивната жалба, поради което е преклудирано, тъй като с отговора на исковата молба своевременно е било оспорено твърдението на С., че е била съдружник в дружеството и не притежава дялове от капитала му, като тези възражения са били отразени в доклада по делото, който не е оспорен от нейна страна включително и в частта относно начина на разпределение на доказателствената тежест. Предвид изложеното поддържа, че ищцата е разполагала с възможност да ангажира доказателства във връзка с твърдените от нея факти. Излага съображения, че общоизвестните и служебно известните факти следва да бъдат съобщени на страните от съда в случай, че ги смята за такива, респ. че същите не се нуждаят от доказване, което в случая не е сторено, поради което в тежест на ищцата е било да се позове на чл. 23, ал. 6 ЗТР, което тя не е сторила своевременно. В допълнение посочва, че цитираната разпоредба не вменява задължение на съда за събиране на доказателства, тъй като в противен случай би се стигнало да нарушение на принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК. Поддържа още, че дори и при извършена служебна проверка по чл. 23, ал. 6 ЗТР отново би се установило, че съдружници в дружеството са лица, различни от ищцата.

Оспорва се наличието на останалите елементи от фактическия състав на процесното вземане, а именно: прекратяване на участието на ищцата в дружеството на основание чл.

125, ал. 1, т. 2 ТЗ – поради изключване на 22.05.2018 г., както и какъв е размерът на притежавания от нея дял, които обстоятелства също са били своевременно оспорени с отговора на исковата молба. Поради липсата на проведено доказване относно наличието на членствено правоотношение, което да е било прекратено, отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендират се и разноски.

По делото е постъпила и частна жалба с вх. № 309765/24.09.2025 г. на ответника „Инжексим“ ООД срещу определение № 36439/01.09.2025 г., постановено по гр. дело № 44132/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 13153/04.07.2025 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател излага съображения, че предмет на делото е частичен иск в размер на 15 000 лв. (предявен като част от общо вземане от 80 000 лв.), поради което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно общия размер на претенцията, независимо за каква част от него искът е бил предявен. Ето защо, определяйки го по реда на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 2

01/09.07.2004 г., се твърди, че следващото му се такова се равнява на сумата от 7 050 лв. без ДДС, или 8 460 лв. с ДДС, което значително надвишава определеното му и присъдено такова в размер на 1 750 лв. без ДДС или 2 100 лв. с ДДС. Допълва, че от негово име е изготвен и подаден мотивиран отговор на исковата молба, предявен е насрещен иск, проведени са 2 открити съдебни заседания, в които е бил надлежно представляван, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от 8 460 лв. с ДДС е съответно на вложените усилия и труд по делото. При условията на евентуалност претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в двоен размер на определения от първоинстанционния съд такъв от 1 750 лв., т. е. 3 500 лв., или 4 200 лв. с ДДС. По изложените съображения отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което в негова полза да се присъди пълният размер на претендираното адвокатско възнаграждение, а при условията на евентуалност в негова полза да се присъди допълнително сумата от още 2 100 лв. с ДДС.

Насрещната страна - И. И. С. е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва.

Поддържа се, че предмет на делото е частта от вземането, заявено с исковата молба, поради което ирелевантен се явява общият му размер. Оспорва да се касае за дело с фактическа и правна сложност, обуславяща присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение. Позовава се на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 на СЕС, с което се приема, че Наредба № 01/09.07.2004 г. представлява само ориентир, без да е обвързваща за съдилищата, които следва да извършат собствена преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения отправя искане частната жалба да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

3

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 127, вр. чл. 125, ал. 3 ТЗ, чиято основателност се обуславя от установяване от ищцата наличието на следните предпоставки: качеството на съдружник в ответното дружество; настъпило прекратяване на участието в дружеството на някое от основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ; размера на дела на съдружника в капитала ответното дружество; стойността на дружествения дял, изчислен въз основа на междинния счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.

В случая общоизвестно е (като вписано в търговския регистър), че И. И. С. е била съдружник в ответното дружество и е притежавала 8 броя дружествени дяла с номинална стойност от общо 400 лв., равняващи се на 8 % от капитала на същото, като считано от 22.05.2018 г. членственото й правоотношение е било прекратено, като с протоколно определение от 18.03.2026 г. посочените обстоятелства са приети за общоизвестни и неподлежащи на доказване от въззивната инстанция. Доколкото в качеството на търговец ответникът „Инжексим“ ООД разполага със задължителен единен идентификационен код (ЕИК) по смисъла на чл. 23, ал. 1 ЗТРЮЛНЦ, то приложение следва да намери ал. 6 на същата разпоредба, като вписаните в търговския регистър обстоятелства и обявените в него актове бъдат приети за доказани, без установяването им да бъде възложено в тежест на страната, която се ползва от тях. Ето защо, с протоколно определение от 18.03.2026 г. въззивният съд е приел за общоизвестни и неподлежащи на доказване на основание чл. 155 ГПК обстоятелствата, свързани с участието на ищцата С. като съдружник в „Инжексим“ ООД с дялово участие в капитала му с дружествени дялове с номинална стойност от 200 лв., равняващи се на 8 % от капитала на същото, позовавайки се на изготвената справка по партидата на търговеца в ТР. В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНЦ, неоснователно е заявеното оспорване на въззиваемата страна, свързано с несвоевременно позоваване от въззивника на посочената разпоредба, още повече, че с доклада по делото от 22.11.2024 г. първоинстанционният съд не изпълнил процесуалното за задължение по чл. 146, ал. 2 ГПК, указвайки на ищцата, че не сочи доказателства относно осъществяването на обявените в ТР обстоятелства.

Следователно, с оглед данните за взето на извънредно общо събрание на „Инжексим“ ООД решение от 22.05.2018 г. за изключване на съдружника И. И. С., осъществен е първият елемент от фактическия състав на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а именно: прекратено членствено правоотношение съгласно чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ. Релевантна в случая се явява именно датата на вземане на решението за изключване на лицето, като дата на прекратяване членственото правоотношение, т. е. 22.05.2018 г.

Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т. е. в конкретната хипотеза стойността на дружествения дял трябва да бъде определена съгласно баланса към 31.05.2018 г., към която дата следва да се установи какви са били съпоставимите балансови стойности на актива и пасива. Посочената разпоредба има императивен характер и не съществува законова възможност имуществените последици между дружеството и 4 прекратилия участието си съдружник да бъдат уредени по различен начин. Идеята залегнала в чл. 125 ал. 3 ТЗ е при прекратяване на членството си съдружникът да получи равностойността на своя дял от имуществото на дружеството, без да се засяга способността на последното да продължи бъдещата си стопанска дейност и, че е недопустимо при работещо предприятие да се извърши фактическо осребряване на имуществото му по пазарни цени с цел удовлетворяване на напусналия съдружник. Ето защо, вземането за паричната равностойност на дружествения дял възниква в правната сфера на съдружника само ако при прекратяване на членственото му правоотношение се констатира превишение на активите над пасива на дружеството съгласно счетоводния баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Разпечатката съдържа 27 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e14f834-a678-4152-afc5-c7dd5d65d100