Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12317 от 21.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 72119/2021
Вид
Определение № 12317
Подписан
21.03.2024
В сила
21.03.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за лицата и семейството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12317 гр. София, 21.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20211110172119 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 23 от ГПК.

Образувано е по Молба вх. №90573/19.03.2024 г. по описа на СРС на ищеца, с която заявява съдията докладчик да се отведе от разглеждането на делото. Поддържа, че е налице основателно съмнение в безпристрастието на съдията, с оглед на постановените от него съдебни актове, в т.ч. Определение №7334/2024 г., с което съдът е оставил без движение искова молба, изготвил проект за доклад и насрочил делото в открито съдебно заседА.е, с които процесуални действия се затруднява защитата на ищеца. Освен това, процесуалните действия на съдията докладчик са в противоречие с указА.ята на ВКС в производството по чл. 130 от ГПК по делото, а именно като е дал нови указА.я по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Ищецът твърди, че искането за отвод е заявено редовно в о.с.з. на 18.03.2024 г., но било неглижирано от съдията.

Съдията докладчик, като взе предвид доводите на ищеца, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:

Съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС (Hauschildt v Denmark A 154 (1989); Piersack v Belgium A 53 (1982), McGonnell с/у Обединеното кралство и др.) дали е спазено изискването за безпристрастен съд се определя от субективен критерий, според който личната безпристрастност на съдията се предполага до доказване на противното; и от обективен критерий, според който правото чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС е нарушено само при установяване на факти от действителността и в хода на делото, които пораждат основателно съмнение в непредубедеността на магистрата.

Съгласно чл. 7 от ГПК, съдът е длъжен да извърши необходимите процесуални действия по движение и приключване на делото, да следи за допустимостта на извършените процесуални действията от стрА.те, като за тази цел следва да съдейства на стрА.те за изясняване на делото от фактическа и правна страна, включително се изпълнят указА.я на по-горестоящия съд за правилното приложение на процесуалния закон. В тази връзка, даването на указА.я на ищеца за надлежно извършване на процесуални действия, с оглед диспозитивното и служебно начало в процеса, както и неправилност на предходен съдебен акт на съдията в производството по чл. 130 от ГПК, и всички предприети от Съда мерки за спазване на процесуалната дисциплина, включително упражняване на процесуалните права от стрА.те добросъвестно и в 1 съотвествие с целта на закона – не e основА.е за отвод и не е обстоятелство, чието естество определя пристрастие на съдията докладчик.

Действително, при повторна служебна проверка на допустимост и редовност на искова молба, която съдът дължи по всяко време на съдебния процес, с Определение №7334/2024 г., постановено по делото, съдът оставя без движение искова молба и указва ясно и точно, с оглед на изложените в искова молба и известни на ищеца фактически твърдения, да отстрА. нередовности в искането за защита поради логическо противоречие в твърдяното хронологично настъпване на правнорелвантните факти, подлежащи на доказване. Съдът е взел предвид, че в противен случай при така заявения петитум на искова молба, исковата претенция предпоставя постановяване на евентуално недопустимо решение, вкл. очевидно неоснователен иск, с оглед правната невъзможност дори към минал момент да се установява притежА.ето на право на собственост физическо лице, което не е правоспособно по см. на чл. 1 от ЗЛС.

Същевременно, съдът за обезпечаване интересите на стрА.те, в контекста на процесуална икономия и бързина на процеса, с определението е изготвил проект за доклад и насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседА.е.

Непрофесионално е твърдението на адвоката на ищеца, че в откритото съдебно заседА.е е направил искане за отвод и по него съдът не се е произнесъл.

Следва да се отчете, че след обявяване от съда, че заседА.ето се закрива, е недопустимо допълнително удостоверяване на изявления на стрА.те в протокола за проведеното открито съдебно заседА.е.

Видно от Молба вх. № 90582/2024 г. по описа на СРС на ищеца, с която заявява, че отстранява нередовности на искова молба и формулира изцяло нови искА.я за защита към съда, без да се отчита изначално претендираното спорно материално, е очевидна нуждата от повторно даване на указА.я на ищеца за отстраняване нередовности на искова молба. Това обаче би противоречало на изискването за процесуална дисциплина, както и ще наруши прогласения в чл. 9 от ГПК принцип за равнопоставеност на стрА.те в гражданския процес, като поставя една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в помощник на ищеца; а това действително поставя въпроса безпристрастен ли е съдията докладчик в разглеждането на настоящия правен спор.

Макар и настоящия съдия да не е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото и би го разгледал съобразно направените искА.я и представени доказателства, с оглед обстоятелството, че ищецът е изразил съмнение в безпристрастността на настоящия съдия-докладчик и че действа в ущърб на неговите интереси, намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, съгласно която не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Съдът намира, че за да се изключи всякакво съмнение у ищеца за наличие на предубеденост у настоящия съдия докладчик при разглеждане на делото, но не само - и да се гарантира правото на всяка от стрА.те по правния спор на безпристрастно правосъдие, се налага посоченото основА.е за отвод на съдията.

Предвид горното, съдът на основА.е чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА съдия Десислава Т. от разглеждането на правния спор по гр. дело № 72119/2021 г. по описа на СРС.

2

Делото да се докладва на зам.-председателя на СРС и ръководител на I ГО за определяне на друг съдия докладчик.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3