Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 820 от 13.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 698/2024
Вид
Определение № 820
Подписан
13.08.2024
В сила
13.08.2024
Състав
Димитър Фикиин, Маргаритка Шербанова, Вера Цветкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 820 гр. София, 12.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Фикиин

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600698 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение № 1199, постановено в закрито съдебно заседание на 17.04.2024 г. на съдиятадокладчик по НЧХД № 20241100201328/2024 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 37ми състав, с което е отменено Постановление от 09.02.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 120/2021 г., по описа на Следствен отдел на Софийска градска прокуратура, пр.пр. № 9619/2021 г., по описа на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено изцяло наказателното производство по посоченото досъдебно производство и делото е върнато на прокурора за продължаване на действията по разследването, при съобразяване с дадените в определението указания.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение, поради което се предлага неговата цялостна отмяна и постановяване на ново, с което постановлението на СГП, за прекратяване на ДП № 120/2021 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 9619/2021 г. по описа на СГП да бъде изцяло потвърдено.

В подкрепа на искането си, прокурорът сочи основанието за образуване на досъдебното производство, като представя и хронологията на развитие на разследването.

Сочи, че досъдебното производство е образувано с постановление на СГП от 02.04.2021 г. за това, че:

За времето от 22.01.2021 г. до 16.03.2021 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, а именно: левовата равностойност на сумата от 450 000 евро принудил Д.

В. Д., в качеството му на представител на „М. К. Г.“ ООД, с ЕИК 175066780, чрез заплашване, че ще разгласи публично за проблемите на В. П. Д. - едноличен собственик на 1 капитала на това ТД, по дела пред Специализирана прокуратура, да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му - да изготви пълномощно в полза на Д. М. Л. и адв.Р. Р. Х., съгласно което последните да могат да сключат от името и за сметка на „М. К.

Г.“ ООД договор за цесия, съгласно който вземането на Д. Д. по договор от 13.10.2017 г. и допълнителни споразумения за сумата от 450 000 евро главница, 72 900 евро законна лихва /дължима за периода от 13.01.-13.09.2020 г./ и разноски да бъде прехвърлено на посочено от тях трето лице, като от деянието са причинени значителни имуществени вреди престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. с чл.213а, ал.3, т.2, вр. с ал.1 от НК и за това, че На 17.03.2021 г. в гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 4, в кафе-сладкарница „Конфети“ принудил/и адв.С. Ч., представител на „М. К. Г.“ ООД, В. П. Д. - управител на това ТД, в присъствието на ЧСИ М. П. и Р. Р. - призовкар, да извършват нещо противно на волята им - да спрат изпълнително дело № 272/2021 г. срещу Д. М. Л., като им дадат пълномощно да се разпореждат с дълга на Д. Л., чрез заплашване адресирано към С. Ч., В.

Д.: „....щял да се погрижи Д. да гние още дълго в затвора....“, че ще свидетелства за утежняване на положението на Д. като подсъдим по НОХД № 153/2021 г. на Специализиран наказателен съд - София, чрез заплахи с повдигане на нови обвинения на Д. за пране на пари, за прекратяване на дейността на дружеството „М. К. Г.“ ООД и обявяването му в ликвидация - престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

Според прокурора, съдът неправилно интерпретирал изложеното в прекратителното постановлението, както и наличния доказателствен материал, а безпрекословно възприел изложеното в жалбата на Д. В. Д., в качеството му на представител на „М. К. Г.“ ООД, и приел прокурорския акт за постановен при непълнота на събраните доказателства.

Прокурорът сочи, че по безспорен начин било установено, че на 13.10.2017 г. между „М. К. Г.“ ООД, с ЕИК 175066760, представлявано от управителя Д. В. Д., в качеството му на небанкова финансова институция /като кредитор/ и свидетеля Д. М. Л., в качеството му на кредитополучател, и С. К. С. - К., действаща като управител на „ПАРК РЕЗИДЕНС Р1 С“ ЕООД, с ЕИК 200978242, в качеството й на ипотекарен длъжник бил сключен договор за кредит № G116-171013С184. Предмет на договора бил кредит в размер на 400 000 евро, която сума ще се изплати и усвоява в лева, съгласно равностойността й, изчислена по фиксинга на БНБ.

Доколкото от страна на кредитополучателя не били предприети никакви действия нито за пълно, нито за частично погасяване на задължението му, от страна на „М. К. Г.“ ООД, в качеството му на небанкова финансова институция, били предприети действия за събиране на вземането. Депозирана била искова молба с цел снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на изискуемите вземания срещу Д. Л., в това число чрез реализиране на обезпеченията дадени от него /ипотеки/.

С образуваното пред Софийски градски съд Гр.Д. № 168/2021г., претенциите на дружеството били частично уважени. Отхвърлени били законната лихва за забава върху главницата. За уваженото искане на „М. К. Г.“ ООД, в негова полза бил издаден 2

Изпълнителен лист от 22.01.2021 г. по Гр.Д. № 1268/2021 г. по описа на СГС и заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от 22.01.2021 г. за дължимата главница, в размер на 450 000 евро, както и договорна лихва, в размер на 72 900 евро за периода 13.01.2020 г. до 13.09.2020 г., ведно с разноски по делото.

Във връзка с издадения Изпълнителен лист в полза на „М. К. Г.“ ООД, било образувано Изп.Д. № 272 по описа на ЧСИ М. П., но Д. Л. отказвал да получи покана за доброволно изпълнение.

Прокурорът твърди, че изложената фактология обуславя гражданско-правният характер на спора, както и опит на страните по него да уредят свои спорни взаимоотношения посредством инструментите на наказателното право и процес. В подкрепа на това свое твърдение, сочи, че за уреждането на тези взаимоотношения, били проведени различни срещи с цел плащане на възникналите задължения, произтичащи от неизпълнение, респ. обслужване на договора за кредит № G116-171013С184/13.10.2017 г. и сключените към него допълнителни споразумения, като конкретно такава била проведена на 16.03.2021 г., в офис на „М. К. Г.“ ООД между свидетеля Д. В. Д. - взискател и свидетелите Д. Л. и Р. Х..

Водените разговори предвид целта на срещата били необичайни, но напрежението и нецензурирания тон, и използваната терминология, не обуславяли непременно отправяне на заплахи и/или страх, доколкото лицата били бизнес-партньори с техните юридически консултанти. В този смисъл соченото от съда по отношение на страх и заплахи не кореспондирало с доказателствената съвкупност по делото. Изготвената съдебно техническа фоноскопска експертиза не допринасяла за персонализиране на конкретни изявления и реплики, които да бъдат ползвани еднозначно и безспорно в насоката възприета от жалбоподателя на „пострадал“. Отделно от това, въпреки изричните указания на наблюдаващия прокурор по делото е била опосредствана възможността за изолиране на звуков материал, годен за целите на фоноскопско изследване.

В допълнение, на плоскостта на инкриминираното деяние по чл.143, ал.1 от НК, прокурорът сочи, че съгласно утвърдената съдебна практика частният запис, каквито се явяват предоставените в хода на разследването два аудио-записа, обективиращи проведена среща на 17.03.2021 г. с мобилен телефон и без знанието на лицата, участващи в тях не представляват доказателствено средство, събрано и изготвено при условията и по реда на НПК.

Представените аудио и видео записи, не били изготвени по реда и правилата на НПК. От друга страна, в изготвените по делото заключения на видео-технически експертизи, записите били лишени от спонтанност на възникването. Същите не кореспондирали със свидетелските показанията, които прокурорът обособява в две групи – в едната били адв.С. Ч., Л. А. и Р. Р., а в другата група – свидетелите Д. Л. и адв. Р. Х., чиито показания били диаметрално противоположни едни на други. При тези обстоятелства, според държавното обвинение, критичният прочит на съда, в случай, че бъде сезиран с обвинителен акт, по – скоро щял да възприеме доводите на прокурора развити в постановлението за прекратяване, с оглед на изискването обвинението да бъде формирано 3 прецизно въз основа на безспорни и безпротиворечиви доказателства. Такива по случая не били събрани въпреки обективно, всестранно и пълно разследване по см. на чл.226 от НПК.

В протеста се сочи, че в свидетелските си показания, адв.Р. Х. потвърждава за проведената среща, но отрича да е имало заплахи от негова страна, или от страна на Д. Л., към адв.С. Ч., свидетеля В. Д., или друго лице свързано по какъвто и да е начин с „М. К. Г.“ ООД.

От свалената кореспонденция било установено, че на проведената среща, участниците в нея обсъждали възможните варианти за погасяване дълга на Л..

От правна страна, според прокурора, съставомерността на деянието по чл.214 от НК, било обвързано с настъпването /причиняване/ на имотна вреда, респ. значителни имуществени вреди по смисъла на чл.213а, ал.3, т.2 от НК. В конкретния случай при щателно проведено разследване по делото не било доказано настъпването на имотна вреда, още повече, че по делото липсвали доказателства такава да е настъпила като причинно следствена връзка между конкретно противоправно поведение, изразяващо се в упражняване на принуда, чрез сила или заплаха или под страх да са извършени конкретни действия с проявление в гражданския оборот. В случая се касаело за гражданскоправни взаимоотношения по повод погасяване на дълга, свързани с преговори, неминуемо ангажиращи лица със съответната юридическа компетентност, в т.ч. адвокати, ЧСИ, призовкари и др. за изглаждане на допълнително поставените условия от страна на кредитодателя и възприемане на същите от заемополучателя. Обстоятелството, дали и в каква степен ще бъде удовлетворена волята на кредитополучателя, според прокурора, зависи от собствената му преценка и възможните начини за плащане. Подобен род взаимоотношения при условие, че по своя характер и естество не могат да запълнят със съдържание съществен елемент от обективна страна на състава на престъплението по чл.214 вр. с чл.213а, ал.3, т.2 от НК, било недопустимо да бъдат уреждани посредством инструментите на наказателното право и процес. Становището на прокурора е, че уреждането на заемни отношения и търговски спорове, следва да се решават чрез способите на гражданското съдопроизводство и в частност исковото такова, с което в случая страните са били запознати и били предприели своевременно действия в тази насока, за което компетентно са били консултирани от адвокатите Х. и Ч..

Въпреки гореизложеното, при едностранни подход, анализ и преценка на доказателствата, приемайки твърденията на жалбоподателя безусловно, които в голямата си част засягали договорни /гражданскоправни по своя характер/ отношения, първият съд неправилно и незаконосъобразно отменил постановлението на СГП от 09.02.2024 г., за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 9619/2021 г. на СГП.

Прокурорът предлага протестираното определение на СГС от 17.04.2024 г. да бъде отменено, а прекратителното постановление да бъде изцяло потвърдено по изложените в протеста съображения.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите, съдържащи се в протеста и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намира за 4 установено следното:

Протестът на Софийска градска прокуратура е процесуално допустим – подаден е в законоустановения седмодневен срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледан по същество, протестът е и основателен.

Основание за образуване на НЧД № 1328/2024 г. по описа на Софийски градски съд, приключило с атакуваното Определение № 1129/17.04.2024 г., е депозираната жалба от Д. В. Д., в качеството му на управител на „М. К. Г.“ ООД, ЕИК 175066780, срещу Постановление на СГП от 09.02.2024 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП № 120/2021 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 9619/2021 г. по описа на СГП, образувано и водено за престъпления по чл.214, ал.2, т.2, вр. чл.213а, ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК и по чл.143, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението.