Решение № 2282 от 21.05.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№………/2018г. гр.Варна 21.05.2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№17890/2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът Д***Д. твърди, че е страна по договор за присъединяване и разпространение на ел.енергия с ответника „Е.п.“ АД за обект с адрес ***0, абонатен №**** и клиентски №****. Ищецът твърди, че е бил уведомен от ответното дружество, че е извършена корекция на сметката му за минал период от време, въз основа на издаден констативен протокол №1102791/28.02.2017г., с който е подменено СТИ с ф.№ ****и констативен протокол от метрологична експертиза на средството за измерване №**** на стойност 6348,81лв. с ДДС. Ищецът твърди, че не е присъствал при съставяне на констативния протокол №****, който счита, че е издаден при допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуално правните правила. Твърди, че констативния протокол от метрологичната експертиза на СТИ № **** установява, че с проврека на показващото устройство при продължително включване с отчитане се констатира измерена грешка от 0,91% при максимално допустима грешка от 1%, което означава, че не е установено неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия. Предявява искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6348, 81лв.с ДДС за доставена елекроенергия на абонатен №**** и клиентски №**** и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Е**** АД е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявения иск е допустим, но неснователен. Ответникът твърди, че процесната сума, представлява цената на реално доставена и потребена от абоната ел. енергия в размер на 43572 квтч. И се дължи от ищеца. Ответникът твърди, че на

28.02.2017г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Е**** в присъствието на двама свидетели, като за извършената проверка е съставен констативен протокол №****. При проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 43572 квтч. В регистър

1.8.1 са отчетени 43739квтч, в регистър 1.8.2.-107880квтч, в сумарния регистър 1.8.0 - 195192квтч. Извършена е експертиза на демонтирания електромер, като е съставен констативен протокол № **** на

БИМ и е установена намеса в тарифната схема на електромера. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3- 43572 квтч. На 02.11.2017г. „Е**** съставя становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира точното количество неотчетена ел.енергия 43572 квтч.

На 06.11.2017г. ответното дружество издава фактура №****, с която е определна цената на реално консумираната ел.енергия на стойност 6348,81лв. Моли да се отхвърли предявения иск и претендира разноски.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол, становище за начисление на ел.енергия от 2.11.2017г., констативен протокол от БИВ ГО Русе от 1.11.2017г., фактура №****, справка за потребление към 6.12.2017г., извлечение от сметка на абонат към 6.12.2017г., 2бр. писма от ответника до ищеца и два броя обратни пощенски разписки.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищецът е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Активната материалноправна легитимация на ищеца не се оспорва от страна на ответника. Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.

Съгласно представената по делото фактура №**** от 06.11.2017г.

(л.29), е начислена корекция въз основа на Констативен протокол №*** от 28.02.2017г. в размер на 6 348.81лв. за обект находящ се на адрес гр.В****. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в констативен протокол №**** в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане.

Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №**** Следва да се има предвид, че в конкретния случай за периода на начислението са действали три различни ценови листи, като не е възможно да се установи, коя част от скрито отчитаната енергия при каква тарифа е консумирана, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

По изложените съображения ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявените искове следва да бъдат уважени.

Ваъпреки констатациите на БИМ РО Русе за установена намеса в схемата на СТИ, по делото остава неустановен началния момент от който е осъществена тази намеса поради което не може да се приеме, че корекцията отговаря на реално потребената ел.енергия. Следва да се има предвид, че констатациите на БИМ са потвърдени и от приетата СТЕ по делото.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 250лв., като посочената в списъка за разноски от ищеца сума от 650лв. за процесуална защита не следва да се присъжда, защото липсват доказателства сумата да е била договорена и платена.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И

ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** и ищеца Д.В.Д. ЕГН********** съд.адрес ***, че ищецът не дължи на „Е**** АД сумата от 6 348.81лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: гр.В**** за времето от 29.02.2016г. до 28.02.2017г. за абонатен №**** и клиентски №**** и абонатен №****, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ***, представлявано заедно от Б.П****, П.С****, Я.Д**** и Г.К**** да заплати на Д.В.Д.

ЕГН********** съд.адрес *** сумата от 250лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: