Решение № 90 от 25.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503525 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, вр.чл.463, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Б. Р. К. и Л.

Б. К., с която оспорват решение № 220 от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. .№ 391/25 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1 180/22.07.2025 г. по описа на СИС при РС - Дупница, подадена от адвокат Н. Н. от АК Сливен, в качеството му на пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К., срещу извършено на 16.06.2025 г. разпределение на постъпила сума по изп. Д. № 68/21г. по описа на СИС при РС - Дупница, предявено с протокол от 16.07.2025 г. и е осъдил Б. Р. К. и Л. Б. К. да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 50 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че за вземанията по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1 958/11 г. банката е завела иск по чл. 422 от ГПК. Не оспорва, че са им връчени изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение, депозирали са възражение по чл. 423 от ГПК, което е прието. Оспорва изводите на съда, че не са били налице пречки за осъществяване на принудително изпълнение. Твърди, че никъде в мотивите не е посочено, че НОИ превежда цялата пенсия на Б. К., както и оспорва тезата на съда относно договора за цесия. Твърди, че съобразно практика на ВКС банката не е носител на вземането. Твърди, че съдът неправилно е потвърдил извършеното разпределението, тъй като е извършено в противоречие с приетото в ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Твърди се, че производството е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да псе отмени атакуваното и делото да бъде върнато за ново разпределение, съобразно посочената съдебна практика и претендират разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 220 от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. .№ 391/25 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, съдът е оставил без уважение жалба с вх. № 1 180/22.07.2025 г. по описа на СИС при РС - Дупница, подадена от адвокат Н.

Н. от АК Сливен, в качеството му на пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К., срещу извършено на 16.06.2025 г. разпределение на постъпила сума по изп. Д. № 68/21г. по описа на СИС при РС - Дупница, предявено с протокол от 16.07.2025 г. и е осъдил Б. Р. К. и Л. Б. К. да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 50 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителното производството по дело № 68/21 г. по описа на СИС при РС - Дупница е образувано по постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К. и Л. Б. К. изпълнително дело № 129/2011г. по описа на СИС при РС – Дупница, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

От доказателствата по делото се установява, че производството е образувано по два изпълнителни листа, издадени по ч. гр. д.№ 1 958/11 г. и по ч. гр. д. №1 959/11г. по описа на РС - Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: по ч. гр. д. №1 958/11г. - главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 686 864/24.06.2004 г. в размер на 1 845.70 лв.; лихва за периода 30.10.2006 г. - 12.07.2011 г. в размер на 542.49 лв.; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лв. и по ч. гр. д. №1 959/11 г. - главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 689 481/02.12.2005 г. в размер на 8 726.60 лв.; лихва за периода 30.07.2007 г. 12.07.2011г. ; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, връчени при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, което се установява от констативни протоколи от 11.08.2021 г., а екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адвокат Н. на 04.08.2023 г.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че съдебният изпълнител е изискал информация от ТД на НАП - гр. Кюстендил за наличие на публични задължения на същите, а от постъпилите удостоверения с изх.

№100372101872795 и 100372101872881, двете от 20.05.2021 г. се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 11.06.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1 187.66 лв., която сума не е достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя. С оглед на това съдебният изпълнител е изготвил протокол за разпределение на същата, съгласно който на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 119.11 лв. за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лв. - държавна такса по чл. 40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 83.11 лв. - държавна такса по чл. 53 от ТДТССГПК; на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с остатъка в размер на 168.55 лв. е погасено вземане за законна лихва за периода от 14.05.2025 г. до 11.06.2025 г. и частично 1 032.46 лв. вземане за главница. Видно от самия протокол за разпределение с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1 959/11 г. по описа на РС - Дупница.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че извършеното разпределение на постъпили суми е било предявено на 16.07.2025 г.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че срещу издадените заповеди за изпълнение са подадени възражения по реда на чл. 423 от ГПК, като 2 са образувани съответно в. ч. гр. д. № 122/24 г. и в. ч. гр. д. № 119/2024г. по описа на ОС Кюстендил.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 201/05.04.2024 г., влязло в сила на 05.04.2024 г. подаденото възражение е прието и е разпоредено спиране на изпълнението, а с определение № 277/13.05.2024 г., влязло в сила на 13.05.2024г. възражението е прието без да е разпоредено спиране.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 220 от 30.09.2025 г., постановено по гр. д. .№ 391/25 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, 3 състав, съдът е оставил без уважение жалба с вх. № 1 180/22.07.2025 г. по описа на СИС при РС - Дупница, подадена от адвокат Н. Н. от АК Сливен, в качеството му на пълномощник на Б. Р. К. и Л. Б. К., срещу извършено на 16.06.2025 г. разпределение на постъпила сума по изп. Д. № 68/21г. по описа на СИС при РС - Дупница, предявено с протокол от 16.07.2025 г. и е осъдил Б. Р. К. и Л. Б. К. да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, сумата от 50 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски.

По допустимостта и основателността на подадената жалба:

Жалбата е подадена от лице с представителна власт и в установения от закона едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност, свързани с твърдението за неправилно приложение на закона, изразяващо се в противоречие с приетото в ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г. на ВКС, ОСГТК, извършено при перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК производство, както и се оспорва легитимацията на банката с оглед на извършеното цедиране на вземането. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно задължителните указания по приложението на закона, дадени с ТР № 2/2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС разпределение по чл. 460 ГПК се извършва при недостатъчност на постъпилата при изпълнението сума за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели. То е акт на съдебния изпълнител (СИ), с който се определя кои притезания и в какъв размер се удовлетворяват, както и редът (привилегията) на удовлетворяването им.

Производството по чл. 463 ГПК (за обжалване на разпределението по чл. 460 ГПК) се различава от производството по чл. 435 ГПК (за обжалване действията на СИ) по своята същност, правомощията на съда и правните си последици. Незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. В цитираното тълкувателно решение ВКС е очертал кръга от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Ето защо съдът намира, че следва да разгледа само наведените твърдения в жалбата.

3

Видно от обстоятелствената част на подадената жалба в нея не са наведени твърдения за неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; грешка в пресмятането на сумите. Твърдените нарушения на закона касаят производството по чл. 435 от ГПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящето. С оглед на това и предвид диспозитивното начало настоящият състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение за липса на легитимация на банката за образуване на изпълнителното производство предвид цедиране на вземането. Надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК урежда изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. 3а разлика от хипотезата на образуване на изпълнителното дело по искане на лице от посочените в чл. 429, ал. 1 ГПК, когато молбата следва да отговаря на изискванията на чл.

426, ал. 2 ГПК - да е посочен изпълнителен способ или да има възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, като съдебният изпълнител е длъжен да следи за редовността й и да даде съответни указания (чл. 426, ал. 3, вр. чл. 129 ГПК), конституирането на правоприемника като взискател на мястото на първоначалния в хода на вече образуваното изпълнително производство не изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително действие- част от конкретен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника. Независимо в коя хипотеза- на универсално или частно правоприемство, вкл. суброгация в правата на кредитора (в случаите на платил дълга поръчител или друг солидарен длъжник), новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на принудително изпълнение на първоначалния взискател- кредитор по изпълнителния лист, а при вече образувано изпълнително дело - и в неговото процесуално качество и положение (приемство в процеса). По изпълнителното дело не са ангажирани доказателства за наличието на токова правоприемство, поради което така въведеното възражение е неоснователно.