Решение № 44 от 04.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Велико Търново, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело №

20224100900116 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 ТЗ вр чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответната кооперация договор за банков револвиращ кредит № 0021/613/12122016г. от 12.12.2016г., по силата на който му е предоставил револвиращ кредитен лимит от 31 000 лв. с цел разплащания с доставчици със срок за връщане на кредита 12.12.2017г.

Ищецът сочи, че кредитополучателят е поел задължение за периода на ползване сумите по кредита да му дължи редовна годишна лихва в размер на 7, 5 %, а в случай на забава и лихва върху просрочена главница в размер на тази лихва с надбавка от още 2 % върху нея. Допълва, че според чл. 4.3. от договора при просрочие на лихва или на главница и лихва се начислява фиксиран лихвен процент от 5 пункта върху целия кредит, който се дължи едновременно с лихвата за редовен дълг и с лихвата за просрочен дълг. Ищецът твърди, че падежа на лихвата по редовния дълг е 20-то число на месеца, както и че с Анекси № 1 от 11.12.2017г., № 2 от 12.12.2017г. и № 3 от 20.11.2018г. крайният срока на договора е продължен до 20.11.2021г. Уточнява, че с последния анекс № 3 е увеличен размера на кредитния лимит до 58 000 лв. и е променен годишния лихвен процент на 7 пункта, при запазване на надбавката от 2 пункта при просрочена главница и фиксирания лихвен процент от 5 пункта по чл. 4.3.

Ищецът твърди, че при настъпване на крайния срок на договора – 20.11.2021г. задължението на кредитополучателя по процесния договор е възлизало на сумата от 40 741, 09 лв. – главница и сумата от 991, 783 лв. – наказателна лихва при просрочие 1 по чл. 4.3. за периода от 20.06.2021г. до 27.05.2022г. Посочва, че за тези вземания се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1364/2022г. на ВТРС, както и че ответникът е депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми. Претендира разноски, както за исковото, така и за заповедното.

С отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява срещу липсата на право на иск с доводи, че ищецът не му е отпуснал и не му е предоставил твърдяната от него сума по кредита.

По съществото на спора ответникът възразява, че не е страна по процесното облигационно отношение, тъй като не е подписал договора за банков кредит. Оспорва да дължи суми под формата на главница, лихви и такси и възразява, че по делото не са представени доказателства за условията и начина на изчисление на лихвения процент.

Ответникът възразява срещу доказателствената стойност на представеното от ищеца извлечение от счетоводните книги с доводи, че в него не е посочен падежа на главницата, как е формиран размера й, от кои вноски и за кой период, както и че в него не са отразени в хронологичен ред извършените банкови операции. В допълнение ответната страна релевира възражение за нищожност на клаузите на процесния договор, уреждащи вземанията на кредитора за лихви, такси, разноски, поради нарушаване разпоредбите на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 ЗПК и поради неравноправния им характер, тъй като неотговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

С допълнителната искова молба ищецът излага съображения срещу оспорването на ответника за недопустимост на производството и срещу възраженията му за неусвояване на предоставения му кредитен лимит. Излага доводи срещу възражението на ответника за съдържанието на извлечението от счетоводните книги, както и за неговото доказателствено значение в исковия процес. Оспорва възраженията на ответната страна за нищожност на договорните клаузи, поради неравноправния им характер, доколкото същата няма качеството на потребител по см. на ЗЗП, с оглед на правноорганизационната си структура.

С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа възраженията си за недопустимост на иска, оспорването си относно автентичността на договора за банков кредит, в частта на положения от него подпис, както и възраженията си относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги като оспорва съдържанието на същото като невярно.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представения с исковата молба в заверен препис от договор за банков 2 револвиращ кредит № 0021/613/12122016 от 12.12.2016г. се установява, че ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 31000 лв. за разплащания с доставчици срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне същия ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи. Съгласно чл. 10.3.1. от договора кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателя посочена в т. 6, като крайният срок на издължаването му е 12.12.2017г. С клаузите на чл. 4.1 и чл. 4.2 страните са уговорили, че годишният лихвен процент начисляван върху редовната главница е 7,5 % към датата на сключване на договора, който при просрочие се завишава с 2 % и се начислява върху размера на просрочената главницата за срока на забавата. Уговорен е и фиксиран лихвен процент от 5 пункта, който се начислява върху наличния кредит, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, при просрочие на лихва или главница и лихва. Според чл. 7.1 и чл.

7.2 вр. чл. 12.4.1. и чл. 12.4.2. от договора лихвите по 4.1 се изплащат ежемесечно на 20-то число от месеца, а на тези по т .4.2 и 4.3 са незабавно изискуеми, считано от датата на забавата, към която се начисляват. С а некси № 1 от 11.12.2017г. /лист 22/, № 2 от 12.12.2017г. /листи 28-29/ и № 3 от 20.11.2018г. /листи 20-21/ крайният срок на договора е продължен до 20.11.2021г., като с последният анекс е увеличен размера на кредитния лимит до 58 000 лв. и е променен годишния лихвен процент за редовен дълг на 7 пункта, при запазване на надбавката от 2 пункта при просрочена главница и фиксирания лихвен процент от 5 пункта по чл. 4.3.

От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че за периода от 12.12.2016г. /датата на сключване на договора/ до 27.05.2022г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ по револвиращия кредит на няколко пъти за времето от 13.12.2016г. до 29.04.2020г. са усвоявани различни суми в рамките на разрешения кредитен лимит, които са в общ размер от 83 000 лв., като от тях са погасени 42 258, 91 лв. От заключението се установява още, че след 20.06.2021г. кредитополучателят е допуснал забава в плащанията на задълженията за главница, лихви за редовна главница, лихви за просрочена главница и наказателни лихви за редовен дълг. Вещото лице е изчислило, че към крайния срок на кредита /20.11.2021г./ не са били изпълнени задължения по процесния договор на обща стойност 54 936, 97 лв., от които – 52 000 лв. – главница, 1782, 32 лв. – лихва върху редовна главница за периода 21.05.2021г. – 20.11.2021г., 56, 87 лв. - лихвата за просрочена главница за периода 21.06.2021г. – 20.11.2021г. и 1097, 78 лв. – наказателни лихви за редовна главница за периода 21.06.2021г. – 20.11.2021г. След падежа на кредита кредитополучателят е платил за погасяване на задължението за главница общо сумата от 11 258, 91 лв., като по този начин неплатена главница е в размер на 40 741, 09 лв.

След крайния срок ответната кооперация е изпълнила изцяло задълженията за лихва върху редовна главница в размер на 1782, 32 лв., за лихви върху просрочена главница в размер на 56, 87 лв. и за наказателни лихви за редовна главница в размер на 1097, 78 3 лв., начислени до 25.03.2022г. От тази датата до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.05.2022г. върху неплатената главница в размер на 40 741, 09 лв. са начислени лихви за просрочена главница по чл. 4.2. в размер на 635, 26 лв. и наказателни лихви за редовна главница по чл. 4.3. в размер на 356, 48 лв. или общо сумата от 991, 73 лв.

От приложеното към делото ч.гр.д. № 1364/2022г. по описа на ВТРС се установява, че за вземанията си по процесния договор за кредит за главница в размер на 40 741, 09 лв. и за наказателни лихви в размер на 991, 73 лв. банката – кредитор се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя, който е оспорил дължимостта на тези вземания с подадено в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответната кооперация е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, като иска има за предмет посочените в заповедта суми за главница и лихви.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В случая това означава ищецът да установи в условията на пълно и главно доказване, че между него и кредитополучателя е налице валидно облигационно отношение по договора за револвиращ банков кредит, че сумата предмет на договора за кредит е усвоена, че е настъпила изискуемост на вземанията по него, както и какъв е техния размер.

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за револвиращ кредит от 12.12.2016г. между страните по спора, който отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 430 ТЗ. При сключването на договора респ. последващите анекси към него ответната кооперация е действала чрез законния си към съответния момент представител /председател/, видно от вписванията й по партидата в ТР /факт, ненуждаещ се от нарочно доказване по арг. от чл. 23 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ/, който ги е подписвал. Предприетото от ответника оспорване на автентичността на договора за кредит в частта на положения от неговия представител подпис не се доказа, поради което се явява и неоснователно. Въпреки разпределената му доказателствена тежест, същият изобщо не е ангажирал по делото доказателства във връзка с направеното от него оспорване, дори напротив изрично посочва, че няма да иска събирането на такива, 4 вкл. изслушването на СГЕ. Предвид на това следва да се приеме, че ответникът е страна по договора за банков кредит в качеството си на кредитополучател и е валидно обвързано от него.

Ищецът е изправна страна по процесното договорно правоотношение, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 31 000 лв. респ. в размер на 58 000 лв., съгласно анекс № 3 от 20.11.2018г. От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което не е оспорено по делото и се приема от съда като обективно и компетентно дадено, категорично се установява, че в рамките на отпуснатия кредититен лимит за периода от 13.12.2016г. до 29.04.2020г. ответникът многократно е усвоявал различни суми в общ размер на 83 000 лв. С усвояването на тези суми по разплащателната си сметка кредитополучателят е получил предоставената му от банката – кредитор в заем сума, поради което направеното от него възражение в противна насока е изцяло неоснователно. Реалното получаване на отпуснатия кредит е породило задължението на ответника да го върне кредитора, ведно с договорената лихва в размерите по чл. 4.1 от договора.

Последната представлява възнаграждението на кредитодателя за ползването на предоставения на кредитополучателя кредит за определен период. Лихвата може да бъде фиксирана като точно определен процент за целия срок на договора или да съдържа променлива величина. Във втория случай лихвата се формира от два компонента – динамичен /променлив базов лихвен процент/ и постоянен и непроменлив във вид на надбавка. Уговарянето на променлива лихва е допустим от закона начин за определяне на цената на предоставения финансов ресурс /арг. чл. 58 ал. 4 ЗКИ/ и именно по този начин е договорено възнаграждението на кредитора в процесния договор /чл. 4.1. от него/. Страните изрично са уговорили, че променливия компонент – базовия лихвен процент се формира от базов лихвен индекс и премия, като са посочили че първият е едномесечния Софибор, както и че премията в случая е нула пункта. В същата клауза страните са предвидили, че непроменливата компонента /надбавката/ е във фиксиран размер от 7, 471 %, поради което приложимия към договора годишен лихвен процент е 7, 5 пункта. При това съдържание на договорната клауза за възнаградителна лихва и при съобразяване на обстоятелството, че индекса Софибор е публично известен и признат финансов показател, върху чийто размер страните не могат да влияят, както и че в договора и в ОУ към него е предвидено, че базовият лихвен индекс се определя от УС на банката, съдът намира, че в процесния договор по достатъчно ясен, достъпен и разбираем начин са посочени условията и начина за изчисляване на годишния лихвен процент. По същият начин страните са уговорили в клаузите на чл. 4.2. и чл. 4.3 от договора условията за начисляване и размер на лихва за просрочена главница /2 % върху просрочената сума при забава в плащането на главницата/ и на наказателна лихва за редовна главница /фиксиран процент от 5 % начисляван върху наличния кредит, при просрочие на главница и/или 5 лихва, едновременно с лихвите по чл. 4.1. и чл. 4.2./. По своята правна същност лихвите по чл. 4.2. и чл. 4.3. са неустоечни клаузи, като първата от тях има преди всичко обезщетителен характер и представлява мораторна неустойка, а втората е предаден преди всичко санкционен характер и представлява наказателна неустойка. В тази връзка възраженията на ответника, че няма яснота и доказателства за условията и начина на изчисление на лихвените проценти по договора е напълно неоснователно.