Решение № 436 от 07.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря Станимира П. Делийска като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110215691 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „********“ ЕООД с ЕИК ****** срещу наказателно постановление (НП) № 22-006763/14.08.2020 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 402 ал.2 вр. ал. 1 т.2 от КТ.

С жалбата не се оспорва, че дружеството е получило покана за представяне на документи, не е представило същите на посочената в поканата дата, а е уведомило контролните органи, че поради обявеното в страната извънредно положение документите ще бъдат представени на по-късна дата.

Потвърждава се също и получаването на нова покана за представяне на документи и изпращане на представител за съставяне на АУАН, както и че на посочената дата документите не са представени, не се е явил представител на дружеството, поради което е констатирано нарушение на чл. 402, ал.2 КТ. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление с довод, че към 28.04.2020 г. определеният на дружеството срок за представяне книжа и документи не е започнал да тече поради приложението на чл. 3, т.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят „********“ ЕООД – редовно 1 призован не изпраща представител.

Въззиваемата страна - дирекция „Инспекция по труда” – София редовно призована се представлява от юрисконсулт П. с представено пълномощно, който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно като поддържа, че процесното нарушение е установено по несъмнен начин. Счита, че правомощията на контролните органи по спазване на КТ не попадат в хипотезата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, тъй като изискването на документи не е указание, дадено на страна в административното производство, а законово правомощие на органите по контрол. Акцентира, че към инкриминираната дата разпоредбата, на която се позовава жалбоподателят е била отменена.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Във връзка с извършване на проверка по спазване трудовото законодателство на 10.03.2020 г. свидетелят ЕМ. АНГ. КР. – главен инспектор в ДИТ – София изискал на основание чл. 402, ал.1 т.2 КТ с призовка по чл. 45, ал.1 от АПК от дружеството – жалбоподател „********” ЕООД представяне на документи, подробно посочени в призовката. Същите били необходими за осъществяване контрола върху дейността на дружеството. В призовката било посочено, че представител на дружеството следва да се яви на 18.03.2020 г. в сградата на ДИТ – София, където да представи изисканите документи. На 25.03.2020 г. управителят на дружеството – жалбоподател писмено уведомил контролните органи, че във връзка с обявеното на 13.03.2020 г. в страната извънредно положение представител на дружеството не е бил в състояние да се яви, като с писмото се моли за удължаване срока за представяне на документите.

На 23.04.2020 г. до дружеството била изпратена нова покана за явяване на представител в ДИТ – София и представяне на изисканите с призовката от 10.03.2020 г. документи. Изрично в поканата било посочено, че при неявяване на представител и непредставяне на документите, ще бъде съставен АУАН за нарушение на чл. 402, ал.2 вр. ал.1 КТ. На посочената в поканата дата 28.04.2020 г. в сградата на ДИТ-София не се явил представител на „********” ЕООД и не били представени изисканите документи. С оглед горните обстоятелства на 28.04.2020 г. в отсъствие на представител на нарушителя свидетелят Е.К. съставил срещу „********” ЕООД акт за установяване на административно нарушение №22-006763/28.04.2020 г. Екземпляр от съставения АУАН бил връчен на дружеството- жалбоподател.

Въз основа на така съставения АУАН на 14.08.2020 г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на „********” ЕООД имуществена санкция в размер на 5 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 402, ал.2 вр. ал. 1 КТ. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 18.08.2020 г., а на 24.08.2020 г. чрез куриер била депозирана и жалба срещу него.

Изложената фактическа обстановка не разкрива сложност, тя не е и спорна между страните и се установява след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на 2 свидетеля ЕМ. АНГ. КР., известия за доставяне на АУАН и НП, протокол за извършена проверка № ПР2010784/28.04.2020 г., призовка до „********” ЕООД, писмо и молба от управителя на „********” ЕООД от 25.03.2020 г., покана от 23.04.2020 г., констативен протокол от 28.04.2020 г., заповед № З0058/11.02.2014 г., заповед № ЧР-1149/02.10.2014 г., заповед № ЧР977/21.08.2017 г. и трите на изпълнителния директор на ГИТ, 2 бр. длъжностни характеристики.

Съдът кредитира показанията на свидетеля ЕМ. АНГ. КР., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани.

Свидетелят депозира пред съда информация за факти и обстоятелства, които лично е възприел и в осъществяването на които лично е участвал. Същият е категоричен, че дори и след повторно изпратената покана на 23.04.2020 г. за представяне на документите, изискани с призовката от 10.03.2020 г. на посочената в поканата дата – 28.04.2020 г. не се е явил представител на дружеството-жалбоподател и документите не са били представени.

В пълен синхрон със заявеното от свидетеля са и писмените доказателства – призовката от 10.03.2020 г., писмото и молбата от управителя на дружеството-жалбоподател от 25.03.2020 г., поканата от 23.04.2020 г. и констативния протокол.

От заповедите на изпълнителния директор на ГИТ и длъжностната характеристика за длъжността „главен инспектор” в ДИТ- София съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.

При липсата на спор относно осъществилите се събития и противоречия между доказателствените материали по- подробен техен анализ не е необходим.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в преклузивния срок и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата следва да се приеме за процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи – видно от заповед № З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ГИТ директорите на Дирекции „Инспекция по труда“ са оправомощени да издават НП. На свой ред актосъставителят, в качеството си на контролен орган – инспектор при дирекция „Инспекция по труда” - София е бил компетентен да състави процесния АУАН. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 41 ЗАНН /в сила към датата на съставяне на АУАН/ и чл. 57 ЗАНН реквизити, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация.

Съгласно чл. 402, ал. 2 от КТ , работодателите, органите по 3 назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции, а разпоредбата на ал.1 т.2 на същия член предоставя правомощия на контролните органи да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. От събраните в хода на съденото следствие доказателства по несъмнен начин се установи, че при извършена проверка от контролните органи на ДИТ-София по спазване на трудовото законодателство и редовно връчена призовка за представяне на документи, такива не са предоставени от дружеството-жалбоподател. Те не са били предоставени въпреки повторното им изискване с поканата от 23.04.2020 г. Правилен е изводът на АНО, че с непредставянето на изисканите документи на 28.04.2020 г. дружествотожалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение, тъй като не е оказало съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им. „Със самото бездействие, изразяващо се в непредставяне на поисканите документи, относими към извършваната от контролните органи проверка, е осъществен съставът на констатираното с АУАН и НП нарушение.

Нарушението по чл. 402, ал. 2 от КТ е формално, т. е достатъчно е да е налице бездействие, за да се приеме, че е изпълнен фактическият състав и нарушението е извършено. След като е налице бездействие от страна на наказаното лице, то правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност” /в този смисъл са и Решение № 4081 от 21.06.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3889/2021 г., Решение № 3590 от 3.06.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 2894/2021 г.Решение № 2415 от 12.04.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 1176/2021 г.Решение № 6723 от 25.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6623/2020 г. и др./ Настоящото разглеждане на делото е второ по ред, като с решение № 5690/11.10.2021 г. по адм.дело № 5258/2021 г. по описа на АССГ, XVI касационен състав е даден отговор на довода на жалбоподателя, че на основание чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците срокът за изпълнение на указанията, дадени от контролните органи е спрял да тече и към 28.04.2020 г. не е изтекъл, респ. нарушение не е извършено. Настоящият съдебен състав също намира за нужно да акцентира върху обстоятелството, че към датата на изпращане на призовката /покана/ от 23.04.2020 г. горепосочената разпоредба е била отменена с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. поради което правилно АНО е приел, че на 28.04.2020 г. „********” ЕООД е извършило вмененото му нарушение.

Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.

Непредставянето на двукратно изисканите документи съществено е затруднило контролните органи да извършат проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство, при която биха могли да установят евентуално извършени други нарушения.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай на дружеството-жалбоподател е наложена 4 имуществена санкция в размер на 5000 лева, като АНО не е изложил мотиви защо е определил санкцията именно в този размер. При преценка справедливостта и обосноваността на размера на наказанието съдът отчете, че по делото не са ангажирани доказателства за предходни нарушения на трудовото законодателство, извършени от страна на жалбоподателя.