Решение № 340 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20241100900364 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА като разгледа ч. търг. дело № 364 по описа за 2024 година, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 20240216145702, депозирана от К. Г. К., ЕГН **********, срещу отказ, peг. № 20240208180319- 2/15.02.2024 г., постановен по заявление А4, вх. № 20240208180319, подадено от „Б.К.Г.С.“ ООД, ЕИК ****, за вписване заличаването ѝ като съдружник.

При служебно дължимата проверка за редовност на жалбата, съдът е констатирал, че същата е подадена от лице, което не е участвало в производството пред регистърния орган, съответно не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК, тъй като не е 1 подадена от страната-заявител в регистърното производство, поради което на жалбоподателя е предоставена възможност да изложи фактически твърдения, които обуславят процесуалната легитимация или съответно дружеството, чрез управителя Ф.Б., да потвърди извършеното от нелегитимирано лице процесуално действие.

В изпълнение на указанията е постъпила молба, съгласно която подаването на жалбата следва да се счита за процесуално действие на „Б.К.Г.С.“ ООД, чрез управителя Белучи.

Отказът на регистърния отговор бил незаконосъобразен, тъй като прекратяване участието на съдружник в търговско дружество следвало да бъде вписано при настъпване на предпоставките за прекратяване на членственото му правоотношение, което е резултат само на отправено предизвестие, без да изисква проявлението на допълнителни факти. В закона нямало изискване за уреждане на последиците от прекратяване на участието на съдружник.

Регистърният орган е депозирал отговор на жалбата, в който се излагат допълнителни съображения в подкрепа на постановения отказ, които е следвало да бъдат изложени при неговото постановяване, затова и не се налага тяхното обсъждане. Последните изменения на разпоредбата са концептуално неадекватни на охранителния характер на регистърното производство и въпреки че предоставят определени процесуални права на регистърния орган, не го превръщат в страна в производството.

Съдът като разгледа събраните доказателства, намира следното:

Със заявление А4, вх. № 20240208180319/08.02.2024 г., подадено от упълномощен адвокат в качеството му на представляващ „Б.К.Г.С.“ ООД, е поискано вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване членството на К. Г. К., ЕГН **********, в дружеството въз основа на отправено тримесечно предизвестие, на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Длъжностното лице при АВ приело, че съдружникът можел да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването, но за допускане вписването на тези обстоятелства в търговския регистър, следвало да бъде взето решение от общото събрание, с което да бъде уреден статута на дружеството, тъй като проблемът с напускането на съдружник бил свързан със защитата на дружествения капитал, за който е прието, че се следи служебно.

Жалбата е основателна.

Съгласно решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС, съставляващо уеднаквена съдебна практика, основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. В основата на това законодателно решение е принципът за доброволност на сдружаването. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма е в рамките на определен срок – тримесечен, съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор (такъв в случая не е уговорен). Моментът, в който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 125 ал. 2 ТЗ визира два елемента – отправяне на писмено изявление от страна на съдружника до дружеството, и изтичането на законоустановения тримесечен срок. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 ТЗ 2 субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на капитала.

Разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ регламентира обхвата на проверката, която длъжностното лице по регистрацията извършва, като същата обхваща единствено проверка на легитимацията на заявителя, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване или актът подлежи на обявяване и дали подлежащият на обявяване/вписване акт е редовен от външна (формална) страна.

В случая, предизвестието за прекратяване на членството, отправено от К. Г. К., ЕГН **********, е връчено на 01.09.2023 г. на Ф.Б., който е вписан управител на дружеството, като е положен подпис, съответно се налага изводът, че волеизявлението на напускащия съдружник е достигнало до дружеството чрез неговия управител. С изтичане на 3-месечния срок, на 01.12.2023 г. членственото правоотношение на К. Г. К., ЕГН **********, с дружеството е прекратено и този факт подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на „Б.К.Г.С.“ ООД, ЕИК ****. В този смисъл, в решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по описа на САС за 2015 г. изрично е прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието на всички, предвид придадената от закона публичност на определени факти и обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Участието в дружеството с ограничена отговорност е обстоятелство, чието огласяване се изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му прекратяване се налага отразяване на това обстоятелство в търговския регистър.

Настъпване на прекратяването на членството не е обусловено и не включва като елемент от фактическия състав приемане на решение на общото събрание на съдружниците за уреждане на последиците от напускането на съдружника, тъй като изискването на такова би рефлектирало върху безусловното прекратяване на членството само въз основа на простото изтичане на срока на даденото предизвестие.

Следователно с депозираното от „Б.К.Г.С.“ ООД, ЕИК ****, чрез упълномощен от управителя адвокат заявление А4, вх. № 20240208180319, са били представени всички необходими документи, обуславящи основателност на заявеното искане, поради което и вписване е следвало да бъде извършено. Постановеният в обратен смисъл отказ следва да бъде отменен.

Независимо от основателността на жалбата, в полза на дружеството не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт е категоричен: сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, по чиято партида се вписват промените. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.

Производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е 3 охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, съобразно която уредба разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК.

В последния смисъл досежно характера на производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и постоянната практика на ВКС, като напр. тази по определение 226/09.12.2020 г. по т.д. 1986/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО.

На настоящия състав е известна и теза, според която регистърното производство ЗТРРЮЛНЦ не представлява охранително производство по ГПК, тъй като такива могат да бъдат само производствата пред съд или нотариус, а не и пред административен орган, поради което и разноски се следвали по общите правила. Тази теза противоречи на Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2 от 2014 г. на ВКС и ВАС, в което по задължителен за съдилищата начин е разяснено, че регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР (наименование на нормативния акт към приемане на Постановлението) изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.

Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна. Актовете, с които регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Уреден е в чл. 25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХІ от ГПК „Обжалване на определенията”, а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.

След като няма съмнение, че производството е ОХРАНИТЕЛНО, то приложими са правилата на ГПК, а това значи тези, предвидени за точно това производство, които отчитат спецификите му – чл. 541 ГПК. Неприложимост на чл. 541 ГПК не би могла да се изведе от това, че новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ препращала към изцяло изключващата тази 4 възможност разпоредба на чл. 541 ГПК – подобно препращане би било non sens. Всъщност това е често срещан проблем на законодателната дейност в последните години. Въвеждането на разпоредбата цели разтоварване на административните съдилища от разглеждане на искове за вреди от незаконосъобразни актове на длъжностни лица при произнасянето им, но извършената от законодателя промяна е крайно непрецизна и позволява нееднозначно тълкуване. При извод регистърното производство да е охранително, ясно е, че отговорност за разноските по смисъла на чл. 78 ГПК не може да бъде реализирана, тъй като тази отговорност касае насрещни страни в производството, а регистърния орган не е такава насрещна страна на заявителя. Затова препращането е към приложимата специална разпоредба на чл. 541 ГПК, а тя е категорична за това кой следва да понесе разноските.