Протокол № 25 от 21.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Пазарджик, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Албена Г. Палова

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500872 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

На първо повикване представител на жалбоподателя не се явява, редовно призовани.

Ответниците Т. Г. Г. и С. Г. Ф., редовно призовани не се явяват.

За тях се явява адв. Е. Б.-К., упълномощена от първата инстанция.

На второ повикване представител за жалбоподателя не се явява.

Адв. Б.-К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 1159 по описа на съда за 2025 година е прието за установено по отношение на 1

Държавата, действаща чрез Министерство на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, ***, че Т. Г.

Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, *** и С. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Д.“ 105, вх.Б, ет.5, ап.29, чрез адвокат Е. Б. от АК Пазарджик, със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „И.

В.“ № 8, ет.2, офис №11 са собственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес на поземления имот: с. В., с площ 1726 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - друг вид земеделска земя, категория на земята - 0, при съседи: ***, ***, 10505.693,***, ***.

Осъдена е Държавата, действаща чрез Министерство на земеделието и храните, ЕИК /БУЛСТАТ/ 831909905, гр.София -п.к.1606, бул. „Христо Ботев“ № 55, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.78, ал.1 ГПК на Т. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, *** и С. Г. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Д.“ 105, вх.Б, ет.5, ап.29, сумата в размер на 2050 лева, представляваща сторените в производството разноски.

В срок решението е обжалвано от Министъра на Земеделието и храните чрез К. К.,Директор на Дирекция“АПФСДЧР“ при Областна дирекция .“Земеделие", гр.Пазарджик, и пълномощник на Министъра на земеделието и храните упълномощен при условията на чл. 32. т.З с правата по чл.34, ал.1. ал.З и ал.4 от Гражданския процесуален кодекс

Считат че решението е незаконосъобразно и необосновано, очевидно неправилно и е постановено при съществени нарушения.

Имотът представлявал земеделска земя и видно от приетите по делото доказателства е такъв, след влизането на регулационния план на населеното място. Неправилно съдът приел, че той не подлежи на възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Имота бил земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и, той е подлежал на реституция по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Такова производство не било проведено.

Фактът, че имота не е включван в ТКЗС, не означавал че той не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Неправилно съдът приел,че мота не подлежал на възстановяване по този закон, тъй като не попадал в хипотезите на чл. 10 ал. I -14 и за него нямало данни да е включван в ТКЗС или друга 2 подобна организация. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 ЗСПЗЗ урежда хипотеза за възстановяване на земеделски земи на собствениците или наследниците на земеделски земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

В съдебното решение също погрешно било прието,че имота никога не е бил държавна или общинска собственост,поради което не намират приложение разпоредбите на чл.10 б ал.5,чл. 24. ал.I и чл.19 от ЗСПЗЗ.

Собственост за държавата била възникнала при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона.

В конкретния случай чрез осъществяване на фактическият състав на чл. 10 б,ал.5,чл. 24. ал. I и чл. 19 от ЗСП33.

Според чл.45.ал.1. от ЗСПЗЗ Земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Във фактическият състав на нормата на чл.10 б. ал.5 били включени няколко предпоставки.

Имота бил земеделска земя и бил застроен. Правнорелевантите предпоставки за да възникне на право на собственост за държавата били имота да е земеделска земя и да е застроен. Имотът попадал в хипотезата на чл.53 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи .Съгласно нормата „ Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.“

Сградата в имота била построена преди приемането на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдят липсват данни земята да е отчуждена предоставена или да е променено предназначението по установения ред и са налице всички предпоставки на правната норма за да се приеме, че имота е държавна собственост.

Районен съд Пазарджик е приел, че са налице всички условия и ищците са придобили право на собственост върху имота по давност н наследство.

Жалбоподателите считат,че са съществували във времето забрани за 3 придобиване по давност на имота държавна собственост. Съдът приел, че владението на имота от наследодателите им е започнало през 40 -те години на минали век.

С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в редакцията от 1951 г държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната на редакцията на ЗС от 1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя на държавна и общинска, като придобивната давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСППЗ (ДВ. бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки, че, наследодателите са упражнявали фактическа власт върху процесният имот не е налице необходимия срок на владение за придобиване на собствеността върху имота по давност.

Молят решението да бъде отменено и иска отхвърлен.

В срок е постъпил писмен отговор от Т. Г. и С. Ф..

Оспорват жалбата.

По делото било установено от приетите писмени доказателства, заключението на експерта и показанията на разпитаните свидетели,че с предходния кадастрален план на с.В. заснет преди одобряване на дворищнорегулационния план през 1945 год. имот пл.№137 е заснет и записан в разписната книга на н-ци Г. И. Н.. За този имот е бил отреден парцел 711-137 в кв.70, който не е предмет на предявения иск. Част от имот пл.№137 е а останала извън регулационния план,а друга част е отредена за улица.

Уличнорегулационния план е приложен,тъй като предвидената с регулацията улица,която минава югозападно от процесния имот е прекарана на място.

Процесния имот сега е заснет като ПИ с идентификатор *** по КККР на с.В. одобрен със Заповед №РД-18-243/24.08.2017 год. на Изп.директор на АГКК.

Експертът установил,че целият имот №725 се владее на място,ограден,застроен с жилищна сграда и сгради на допълващо застрояване,че е застроен и съседния имот от северозапад /бившия парцел VI1-137/ с жилищна сграда, констатирало е,че няма данни процесния имот да е включван в блок на ТКЗС,или пък да е включван в двора на ТКЗС с.В..

От показанията на разпитаните свидетели - Д. В. Г. брат на починалия 4 съпруг на Т. Г. и Й. Д. Б., които имат лични възприятия за имота,местонахождението му, се установило,че дворното мястото е оградено от някога,откакто се помнят и двамата,че пътя си е съществувал, а двора е ползван само от собствениците,и никога не е било ползвано от ТКЗС с.В.,че имота е застроен преди много години. Св.Б. установила,че нейния чичобащата на ищцата - е имал имот в с. В..че тя е родена „в същия двор“,че найнапред нейния чичо е направил къщата, а след това и баща й,че там са родени децата им и че са остарели в този двор. Установа още,че имота винаги е бил ограден.

Твърдението във въззивната жалба,че процесния недвижим имот е бил държавна собственост към

1945 год., когато е одобрен дворищнорегулационния план на с. В. било неоснователно.

Към този момент действащ бил ЗАКОНЪ ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ /обн.в ДВ бр.66/25.03.1941 г. отм., ДВ бр. 300/22.12.1948 г./. Съгласно разпоредбата на чл.З от този закон “Държавни са недвижимите имоти,които не принадлежат никому“. Процесният имот към заснемане на кадастъра и одобряване на дворищнорегулационния план на с. В. е принадлежал на н- ци на Г. И. Н. и е записан като собственост на н-ци на Г. И. Н., а се установи от показанията на свидетелите, че това е дядото на бащата на доверителките ми.

Разписния списък е неотменна част при изработването на кадастралната карта и в него се вписват- отразяват- собствениците на заснеманите имоти,които са известни, установени към този момент.

Имотът изначално и до настоящия момент имал селищен характер .

Уличната регулация е приложена и имотът граничи с улици от две страни.

Както процесния имот,така и съседните имоти са застроени с жилищни сгради. Свидетелите установили, че процесния имот е владян и стопанисван от наследодателите ищците и е бил собственост на н-ци на Георги Нейчев.

Позовават се на съдебна практика, според която такава категория земи могат да бъдат придобивани по давност и този който в съдебния процес оспорва тази възможност следва да установи правоизключващото си възражение, като примерно докаже,че имота е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин.

Адв. Б.-К.: Оспорвам въззивната жалба като неоснователна. Нямам доказателствени искания.

5

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Б.-К.: Представям списък на разноските. Уважаеми окръжни съдии, аз моля да приемете, че Районен съд - Пазарджик при постановяването на решението си в мотивната част е обсъдил всички събрани по делото доказателства, при което приема за установена фактическа обстановка, съответстваща на събраните по делото доказателства и при това положение правилно прилага и материалния закон. Макар, че е въведено, видите ли, че съдът не е обсъдил фактите такива, които според жалбоподателя е твърде несъстоятелно, защото напротив има писмени доказателства, които не са оспорвани от жалбоподателя. Има заключение на вещото лице, което също е прието и приобщено. Има показания на свидетели и така чрез тези доказателствени средства, с които се установяват твърдените факти и обстоятелства, съдът прилага правилно и материалния закон. Развила съм ги тези доводи. Няма какво друго повече да добавя. Моля да присъдите на доверителите ми сторените разноски, които са в кориците на делото.

Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.