Решение № 1640 от 09.12.2025, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 1640

Габрово, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - III състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ГАЛИН КОСЕВ

Членове:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА

При секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕНА ДИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ГИШИНА канд № 20257090600295 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София против Решение № 47 от 17.06.2025 година по АНД № 126/2025 година по описа на Районен съд – Севлиево.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” - София, с който на „НЕО-ТИТАН“ ООД – гр. Димитровград за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, като се навеждат доводи за издаване на процесния ЕФ при спазване на закона и неправилно интерпретиране от въззивния съд на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“ не се представлява; в депозирани от надлежно упълномощен процесуален представител /юрисконсулт/ становища се поддържа жалбата, искането по същество, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражението за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна „НЕО-ТИТАН“ ООД – гр. Димитровград не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран отговор на касационната жалба, подаден чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, се развиват доводи в насока неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на въззивния съд, като се прави искане за оставяне в сила на последното. В депозирани по делото писмени становища от 23.09.2025, 30.09.2025 и 18.11.2025 година се прави искане за присъждане на разноските, сторени пред въззивна и касационна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ. правилност на въззивното решение, поради което намира, че последното следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

За да отмени процесния ЕФ, въззивният съд е приел, че същият е незаконосъобразен поради неспазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Тези доводи на въззивния съд се споделят от настоящия съдебен състав, поради което мотивите в тази връзка, изложени в оспореното решение, не е необходимо да се преповтарят.

С оглед пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Според данните от административната преписка процесното нарушение е извършено на 07.01.2022 година, а ЕФ е издаден на 14.02.2023 година.

Към датата на нарушението и неговото установяване приложимата редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП. В случая, ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било недопустимо. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а, ал. 3б или ал. 3в от ЗДвП за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно редакцията на приложимата законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП към момента на извършване и констатиране на процесното административно нарушение. Законодателят е предвидил с един и същ закон, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, се съставя ЕФ, и е недопустимо да се допълва съдържанието на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Последващото изменение на нормата в ДВ, бр. 13 от 2024 година, с включването и на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, само потвърждава този извод. Разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Цитираните разпоредби на чл. 179, ал. 3-3в от ЗДвП не уреждат процедурата по издаване на АУАН и на ЕФ и не могат да игнорират нормите за административнонаказателната отговорност, нито да ги заместят и допълват. Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. 187а ал. 4 от ЗДвП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Процесният ЕФ е незаконосъобразен и поради неспазване на принципа на пропорционалност по чл. 5 от Договора за Европейския съюз. Според Решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23 „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. В цитираното решение е посочено, че Директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище, и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции /съображение 40/. Според съображение 42 от решението принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции, като в тази връзка е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая. В решението на СЕС е изтъкнато, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено, че при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза. Обстоятелството, че в случая разглежданата в главното производство национална правна уредба предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност, като се заплати „компенсаторна такса“, не може да промени извода, че такава национална правна уредба е в противоречие с правото на Съюза.

Искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като в полза на ответника бъде присъдена сумата от 200 /двеста/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представен Договор за правна защита и съдействие, отнасящ се до производството пред настоящата касационна инстанция /л. 28 от настоящото дело/, който размер не е прекомерен предвид чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47 от 17.06.2025 година по АНД № 126/2025 година по описа на Районен съд – Севлиево.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „НЕО-ТИТАН“ ООД – гр. Димитровград с [ЕИК] сумата от 200 /двеста/ лева разноски за касационната инстанция.