Протокол № 46 от 11.05.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 11/2025
- Вид
- Протокол № 46
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Валентина Тотева Бошнякова Събинска
ПРОТОКОЛ
№ 46 гр. Смолян, 11.05.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина Т. Бошнякова
Събинска при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско дело № 20255400900011 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Р. Ю. А., редовно призована, не се явява и се представлява от адв. В. О., надлежно упълномощен по делото.
Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, гр. София , редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е Становище с вх. № 2207/07.05.2026 г. от процесуалния представител на ответника - юрк. Г., в което е изразено становище за даване ход на делото, изслушване на експертизата, както и аргументи по съществото на спора.
Вещото лице доц. д-р Н. В., редовно призован, се явява лично.
Адв. О.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
Дава ход на делото.
С ъ д ъ т пристъпи към изслушване на вещото лице, на което сне самоличността както следва:
Доц. д-р Н. В. В., 50 години, българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по настоящото дело, висше 1 медицинско образование, Началник отделение по неврохирургия при възрастни към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - София.
Съдът напомни на вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, за което същото обеща да даде заключение по съвест и знание.
Вещото лице доц. д-р В.: Поддържам заключението си. Аз съм отговорил по отношение на травмата на ищцата. Тя е със счупване на черепа, което категорично потвърждава диагнозата „мозъчна контузия“. Видно е от автотехническата експертиза, както и от медицинската документация, че травмата е настъпила. И в автомобила има следи от травмата, които потвърждават пряката причинно-следствена връзка между травмата и настъпилите рани. По смисъла на диагнозата „мозъчна контузия“ настъпилото усложнение, което пострадалата има е характерно. Това е слабост на нервната система - постравматична церебрастения, което е: трудна концентрация, световъртеж, при интелектуално натоварване се получава главоболие. Отново казвам, че това е типично за черепно-мозъчна травма. Самата травма по своя смисъл е лечима, а увредата, която е настъпила в централната нервна система ние не можем да кажем в каква степен и до колко може да се възстанови с провеждане на психо-социална рехабилитация. Във времето може да се подобрят тези неща, но при всички положения при тези пациенти си остава един психологически елемент на травма от самото ПТП. Много трудно се прогнозира какво може да се случи с тях. Тези центрове са много крехки и дискретни, като при млади пациенти безспорно прогнозата винаги е много подобра във времето. що се отнася до лечението - тъй като въз основа на документацията, която имам не бих могъл да оценя риска от възникване на епилептичен пристъп, тъй като това не е търсено, очевидно до момента няма такъв настъпил, но е напълно възможно да има една активност, ако се направи една електроенцефалография. Що се касае до симптомите, свързани с директната черепно-мозъчна травма, която е настъпила, т. е. може да има гадене и повръщане, ние може да я считаме за излекувана. Що се касае до трудната концентрация, това е много трудно да се прогнозира. Има пациенти, при които това нещо с години не се възстановява. Възможно е и да отзвучи.
Пак казвам, при млади пациенти това нещо е възможно да се компенсира и да се възстанови. Тук е въпрос на потенциала на нервната система и нейното възстановяване.
2
Адв. О.: Нямам въпроси.
Вещото лице доц. д-р В.: Видима е тази рана в дясната част на челото.
Аз преглеждах пациентката, на лицето й се вижда белега. Когато има разрез, оперативен, далеч по-малко се вижда, но там има и охлузване. Аз затова съм го описал, че за млад човек, все пак това е и жена, там може да се извърши пластична операция по своя смисъл, но доколко ще изчезне е напълно е различен въпрос. Наличието в момента на белези, които са на лицето, те са загрозяващи, затова съм ги предал като травма. Обезобразяването е в този смисъл, че е във видимата част на лицето, за една млада жена. Всеки млад човек, който се появи на улицата с белег на лицето, ще мъчи нещо да сложи, за да го скрие, коса върху това нещо. Нарушават се социалните контакти на пациента, както и комфорта. От тази гледна точка имам тя е пациент с белег на лицето, младо момиче. Аз не съм козметик и не мога да кажа дали с грим би се закрил белега, аз бих заложил на козметична операция. Истината е, че вероятно всичко е постижимо в някаква степен, да се покрие по някакъв начин, но така или иначе това нещо си остава на главата на пациентката.
Оттам нататък дали ще е грим, дали ще е нещо друго, това налага в ежедневието някакво особено внимание. До този момент като вещо лице за тези белези на лицето, понеже имам доста голям опит със съдебните лекари, това нещо, което знам с категоричност от наша гледна точка и от съдебна гледна точка, това за младите пациенти е нещо, което се приема за трайно, постоянно обезобразяващо, загрозяващо. Все пак това момиче тепърва в живота ще се показва в социалните среди. Пак казвам, това няма връзка с централната нервна система, няма връзка с церебрастенията, но по своя смисъл нещото, за което тя всеки ден като се събуди сутринта и излезе, ще си каже, че трябва да си сложи грим, трябва да сложи нещо, за да го покрие.
Раната в дясна част е от седалката според мен, тъй като има кръв на седалката.
Трудно е да кажем в купето къде се е ударила главата, но в „Пирогов“ имаме голям опит от пътно-транспортните произшествия и истината е, че на предна седалка при старите автомобили, които нямат въздушна възглавница предпазният колан понякога прави повече проблеми. Защо? Защото той предпазва от движението на тялото в купето. В същия момент на пациента се получава гръдна травма и счупване на врата. На задната седалка, предвид наличието на предна седалка, по един или друг начин се предпазва от гледна точка на това, че тялото има нещо за спиране. Но поставянето на колан в 3 конкретния случай е предотвратило тялото да мръдне напред, не може да го предотврати нагоре. Например да се приеме, че тялото не се е движило напред, настъпил е камшичния удар на главата напред и аз приемам, че главата се е ударила в седалката. Може да се е ударила в друга част на купето, предвид това, че в автотехническата експертиза категорично е посочено къде има кръв. Приемам, че там е удара на главата. Седалките не са изцяло меки, някаква част може да е мека, може да има и други компоненти и ускорение.
Аз мисля, че седалката е изиграла ролята на, как мога да го кажа - въздушна възглавница. Въздушната възглавница щеше да спре очевидно настъпването на черепно-мозъчната травма. Така или иначе компютърната томография показва фрактура на черепа, т. е. интензитета на травмата е бил достатъчно силен, за да се получи счупване на мозъчния череп. От този смисъл в рамките на морфологичната класификация на черепно-мозъчната травма, която е единна за България, ние приемаме „мозъчна контузия“. Това е класическата морфологична класификация, която е общоприета за цяла България. Аз не мога да кажа с категоричност, че при тази травма, която е установена, пострадалата е била с поставен колан, но приемайки, че е с поставен колан, се предпазват другите части на тялото, защото иначе ще се движи цялото тяло в купето. Аз изхождам от тази позиция, защото интензитетът на травмата не е малък при удара и според мен при настъпилия удар, който тя не може да си спомня, даже мисля, че имаше и челно, и странично, щеше да настъпи и завъртане на тялото, движение в купето. Можеше да има тежки травми на други части на тялото. Така, че приемайки, че е настъпила изолирана травма на главата по този начин аз приемам, че е по-вероятно да е бил поставен предпазен колан. От свидетелските показания мисля, че пишеше конкретно, че са я видели, че е с предпазен колан. При положение, че шофьорът й е помогнал да излезе и тя е била в някакво съзнание, е възможно да си откопчае колана сама. Въпросът е доколко пациентката е в коматозно състояние по време на травмата. Има случаи на пациент, който го изнасят двама или трима души и той е в напълно безпомощно състояние. Разграничаваме две неща, напълно различни в случая: едното е загуба на съзнание, другото е счупване на черепа. По своя смисъл ние неврохирурзите загубата на съзнание не я приемаме за толкова тревожно нещо, тъй като дори при едно мозъчно сътресение пациентите губят съзнание за 2 минути или 30 секунди, в което са напълно неконтактни. Тук аз изхождам от морфологичната класификация, 4 като при въздействието на черепа над 60 % дори не губят съзнание, така, че е възможно тя да е била в някакво съзнание, в което да си откопчае колана. Това не променя тежестта на травмата на мозъка, защото говорим за различна функция на мозъка. Загубата на съзнание се получава при травма, при която се нарушава кръвоснабдяването на дълбоките структури на мозъка, т. е. в резултат на една такава травма, било от инфаркт, може да не е настъпила от счупване на черепа и се получава нарушение на кръвоснабдяването на т. нар. мрежеста формация и пациентът припада по някое време. След това се събужда, може да няма нищо. А в случая при счупването на черепа челно подлежащия челен дял може да има и най-вероятно има мозъчна контузия, както сме отразили и ние, но тези зони водят до интелектуални промени, до нарушения - паметови, концентрация и не е задължително тези промени да доведат до тежка промяна в съзнанието. Затова казвам, че това са две различни неща. Не е задължително пациентът, който е с огромен интензитет на травма в главата, има счупена шия и счупен череп, да бъде в безсъзнателно състояние. Така, че по своя смисъл ми е трудно да коментирам доколко безсъзнателното състояние в момента на травмата, като е била извадена от колата, тя е била наистина абсолютно адекватна, съгласно и свидетелските показания, но един адекватен човек може да си разкопчае колана. Това са две напълно различни неща и загубата на съзнание в смисъла на медикобиологичните характеристики пък има друг смисъл, по който съдебните лекари го идентифицират. Загубата на съзнание само по себе си представлява временна опасност за живота, тъй като в това състояние пациентът е в безпомощно състояние, може да повърне и и да настъпят смъртоносни усложнения. Тя не е постоянна характеристика, тя е с временна опасност за живота. Когато загубата на съзнание е за период, по-дълъг от няколко часа, което в случая не е така, тогава могат да настъпят трайни увреждания на централната нервна система. Самата загуба на съзнание за такъв дълъг период от време води до трайни увреждания на централната нервна система, които попадат в едни много тежки категории, там вече е тежка черепно-мозъчна травма. Ние приемаме, че пациентката е под 8 точки по новия закон/скала и от там нататък са тежки черепно-мозъчни травми. Пациентът се настанява в реанимация, интубиране, изкуствена белодробна вентилация и т. н. Докато при мозъчното сътресение, където най-често се получава тази загуба на съзнанието, за която Ви казах от порядъка от 30 секунди до няколко минути, 5 това е преходно състояние, което по смисъла на неврохирургичният, клиничният така да го наречем анализ, то не оставя последствие по своя смисъл, но е типична характеристика за мозъчно сътресение. В случая предвид счупването на черепа, приемаме по-тежката диагноза – „мозъчна контузия“. „Мозъчното сътресение“ остава на по-заден план. Доколкото от съдебната система тя представлява състояние с временна опасност на живота, поради загуба на съзнание, то от наша гледна точка то не оставя последствия, то е напълно преходно и не оставя последствия. В случая ние приемаме, че са настъпили последствия, които са останали при ищцата предвид наличието на счупване на черепа и наличието на мозъчна контузия. Това е причината, поради която и аз съм приел, че голяма част от уврежданията са трайни, защото е много трудно да прогнозираме при настъпилата увреда на черепа, ние не можем да кажем това. Трябва да се направи ядрено-магнитен резонанс, консултация с психиатър, с психолог, да се анализира. Има скали, с които се оценява интелекта и всичко останало, за да можем да кажем настъпило е това и това, това е поправимо, това не е поправимо, с тези и тези мерки. Факт е, че при повечето пациенти това не е стандартно поведение, но като един млад човек, аз смятам, че за ищцата прогнозата е оптимистична. Представям Справка-декларация за направените от мен разходи, които са в размер на общо 580.12 евро, като моля да увеличите определеното ми възнаграждение с още 80.12 евро, представляващи транспортните ми разходи.