Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3202 от 16.09.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3991/2024
Вид
Определение № 3202
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Ивайло Христов Родопски

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106-117 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3202 гр. Перник, 16.09.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720103991 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 15826/12.07.2024 година от В. М. Л., ЕГН **********, ************, чрез адв. Б. В., САК, съдебен адрес: ************** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“София парк“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 6.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК , са следните:

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него с изпълнителен лист въз основа на издадена заповед за изпълнение от 16.02.2012 г. по ч.гр.д. № 515 по описа на ПРС за 2012 г., за принудително събиране вземанията, по който е било първоначално образувано изпълнително дело № 556/2012 г. по описа на ЧСИ М.Ц., с последно изпълнително действие по него, извършено на 16.06.2017 година, а след повече от шест години покъсно - на 11.09.2023 година било образувано и изпълнително дело № 2630/2023 г., по описа на ЧСИ С.Б., за събиране на същите суми по листа, а именно: 8158.22 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 28.07.2010 г., както и за сумата от 800.79 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.10.2010 г. до 15.02.2012 г., както и за сумата от 1253.64 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 28.10.2010 г. до 15.02.2012 г., вкл.

Счита, че от 2017 година до 2023 година е изтекла и две годишната давност за перемиране на изпълняемото право, както и общата петгодишна 1 давност, през която не били предприемани никакви валидни действия по изпълнението.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не съществува право на принудително изпълнение спрямо В. М. Л. за горните суми, тъй като изпълняемото право е погасено по давност.

Претендират се разноски.

Ответната страна е депозирала в срок писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен, но въвежда и своевременно възражение за местна неподсъдност на спора пред ПРС, тъй като искът по чл.439 ГПК бил от длъжник, но не и от потребител, поради което за него важали правилата на общата подсъдност по чл.105 ГПК, а не специалната по чл.113 ГПК След като се запозна с делото и съобрази направеното възражение за местна неподсъдност на правния спор, предмет на настоящото производство, съдът счита, че въпроса за приложението на нормата на чл.113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на редица постановени по новия ГПК и поради това имащи характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК определения. В тях безспорно е прието, че особената местна подсъдност по този текст е установена в полза на потребителя и се прилага във всички случаи, когато е предявен иск, произтичащ от правата, уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията, произтичащи от установените норми от Европейския съюз, осигуряващи специална защита на потребителите.

Тъй като именно със ЗЗП се въвеждат нови правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права на потребителя, текстовете, уреждащи процесуалното реализиране на тези права са обвързани именно с него.

Както е посочено в определение № 697/07.12.2009 г., на ВКС, постановено по ч.т.д. № 514/2009 г., I т. о., приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това в Закона за защита на потребителите. Преценено е, че в конкретния случай, видно от фактическите обстоятелства и искането, с което е сезиран първоинстанционния съд, това не е така.

Ищецът не търси защита на свои права срещу ответника въз основа на специалния закон – ЗЗП, а отрича наличието на изпълняемо срещу него право, черпейки доводи от общия закон – Закон за задълженията и договорите. При това положение, доколкото не се касае за иск на потребител, същият не може да се ползва от подсъдността по чл. 113 ГПК и приложима е общата 2 подсъдност по чл. 108 ГПК – по седалището на ответника.

В тази насока са и мотивите в Р 101-1972 – ОСГК и Р 198-2011, II г.о.).

Именно поради това за подведомствеността и подсъдността на този иск по чл.

439 ГПК се прилагат общите правила (така и Р 624-2006-II т.о.), респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от особените такива по чл. 106-117 ГПК.

Тези мотиви съдът намира за относими и към настоящия казус. Ето защо и във връзка с тях, както и с оглед горепосоченото, че ищецът по никакъв начин не обоснова приложение на различна от общата местна подсъдност по ГПК, съдът приема, че направеното възражение за местна неподсъдност на делото е основателно.

Горното обуславя настоящото производство да бъде прекратено, а делото – изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – Районен съд – гр. София.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3991/2024 г. по описа на Пернишки районен съд, на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 и чл. 105 ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на местно компетентния съд - Районен съд гр.

София, след влизане в сила на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Перник в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3