Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1332 от 10.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 127/2025
Вид
Решение № 1332
Подписан
10.11.2025
В сила
06.12.2025
Състав
Цветелина Свиленова Цонева

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415,ал.1 , т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 ,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1, т.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Горна Оряховица, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Св. Цонева при участието на секретаря Венелина М. Трайкова като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело № 20254120100127 по описа за 2025 година

Внесена е искова молба от„АПС Бета България" ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В, представлявано от управителите П. З. и Х. М., чрез юрк. К. Х. — пълномощник против А. З. З., ЕГН **********, с адрес: *********, п.к.

*******, ул. ******* № ***„, Ищецът твърди, че на 17.09.2021 година длъжникът А. З. З., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 570240 със „Сити Кеш" ООД, по силата на който е получил сумата от 300 лева, срещу което се съгласил да върне 4 броя вноски по 119 лв. в срок до 17.01.2022г., когато е падежирала последната вноска. Съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи 1 условия и Договор за паричен заем № 570240 на 17.09.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че по процесния договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл.

22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено, че „Сити Кеш" ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Ответникът А. З. З., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕЖ 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81 В, ап. 3.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата - година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на 2 съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99. ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Твърди ответникът А. З. З., ЕГН ********** да не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяваве на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът А. З. З., ЕГН **********, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2376/2024 г., а именно сумата в общ размер от 774.37 лв., формирана както следва: 1. главница в размер на 300 лв.; 2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 30.26 лв. за периода от 17.09.2021г. до 17.01.2022 г.; 3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 51.76 лв. за период от 17.01.2022 г. до 28.08.2024г.; 4.

246.61 лв. - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш" ООД, 5. 145.74 лв. дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит 6. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендиралата сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за 3 мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Моли да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника А. З. З., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България" с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. К. Х. сумата в общ размер от 774.37 лв., формирана както следва: 1. 1. главница в размер на 300 лв.; 2. договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 30.26 лв. за периода от 17.09.2021 г до 17.01.2022 г. 3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 51.76 лв. за пернод от 17.01.2022 г. до 28.08.2024г., 4. 246.61 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Ситикеш" ООД, 5. 145.74 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит 6. както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Д. Ф. П. адвокат при ВТАК със служебен адрес: гр. Велико Търново,ул. „Цанко Церковски" №38 А. ет. 3, офис №12 в качеството на особен представител на ответника А. З. З. с ЕГН ********** по гр. дело № 127/2025 г. по описа на ГОРС Счита, че искът е недопустим поради липса на процесуална легитимация у ищеца. Този извод се обосновава от това. че ищецът черпи легитимация от качеството си на цесионер по Цесията.Твърди, че последователните прехвърляния на твърдялото вземане за главница и това за морагорна лихва не са породили действие спрямо ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 99. ал. 4 ЗЗД, действието на прехвърлянето спрямо ответника би се породило от деня на съобщаването за цесията. Видно е от ИМ, към която има приложено известие до З. за извършената цесия, че съобщаване не е редовно извършено. Този извод се налага от обстоятелството, че към ИМ и въпросното съобщения няма нито данни, нито доказателства за връчването му на ответника З. Ищецът твърди в ИМ, че е изпълнил вмененото му с договора за цесия задължение да уведомява задължените лица за извършената цесия с необходимата грижа.

Счита това твърдение за невярно и некореспондиращо с липсата на представени по делото доказателства, вкл. с ИМ. Счита, че дори и да се приеме, че е налице връчване на уведомление за извършената цесия, то е извършено в пряко нарушаване на разпоредбата на нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В процесния случай е налице незаконосъобразна договорна разпоредба в договорите за цесия, с която цедента възлага и упълномощава цесионера ищец да извършва уведомяването на длъжниците. По изложените правни доводи съдът да приеме, че твъртяното от ищеца връчване на съобщение за цесии не е извършено надлежно. Поради това правният ефект от цесията не е настъпил изобщо. Твърди ищецът никога да не е придобивал качеството на кредитор спрямо ответника, не е разполагал с активна процесуална легитимация като кредитор на З. нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 2376/2024 по описа на ГОPC, 4 нито към датата на подаване на процесната ИМ. За да бъде сезиран компетентния съд искане по чл.410 от ГПК, с искова молба по чл.422 от ГПК, то трябва активната легитимация да е налице преди или поне в момента на извършване на първото по време процесуално действия, в случая но реда на чл.410 от ГПК. Дори и да се приеме, че връчването на съобщение за цесия, е извършено заедно с връчването на ИМ по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, то уведомяването е настъпило на тази дата и няма действие към датата на искането по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 2376/2024 г. но описа на ГОРС. Ответникът не се представлява лично или чрез упълномощен представител, а от особен представител, назначен по реда на чл.