Решение № 1560 от 23.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. Бургас, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120100729 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от В. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, чрез процесуален представител адв. М. В. М., съдебен адрес: гр. П., ***, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, за приемане на установено, че сключеният между страните договор за кредит от 15.05.2025 г. е нищожен, на основание чл. 11 вр. с чл. 22 ЗПК, евентуално, че клаузата на договора за уговорена сума за „динамично плащане“, е нищожна, поради противоречие с разпоредби на ЗПК и ЗЗП и накърняване на добрите нрави, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 евро - заплатена по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, евентуално на 46,02 евро – заплатена сума на основание клаузата за „динамично плащане“ от договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски.

Твърди се, че по силата на договор за кредит от 15.05.2025 г. на ищеца е предоставена сумата от 250 лв., която е следвало да върне на 3 месечни вноски, при уговорен ГЛП – 58,40 % и ГПР – 78,84 %. В разпоредбата на чл. 9 от договора е предвидено заплащане н сумата от 100,10 лв., представлвяваща допълнителна услуга „динамично плащане“. Твърди се, че по договора са заплатени следните суми: 250 лв. –за главница, 90 лева – за допълнителна услуга и 7,79 лв. – лихва.

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискванията на ЗПК.

1

Първо, в договора не са посочени условията за прилагане на ГЛП, както и дали той е фиксиран или променлив, не е посочен и стойността на дължимата договорна лихва и нейното съотношение с главницата, което е в противоречие с чл. 11, ал. 1, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Второ, не е посочено от какви разходи се състои ГПР, съответно е необходимо сумата за допълнителни услуги да бъде включена в неговия размер, за да може потребителя да предвиди разходите, които ще направи.

Невключването на сумите води до това, че ГПР не е действително прилагания между страните. Отделно, размерът му надвишава законоустановения.

Изложеното води до извод, че на основание чл. 22 ЗПК договорът е недействителен.

Евентуално моли за прогласяване на клаузата на договора, в която е уговорена сума за „динамично плащане“ за нищожна поради противоречие с разпоредби на ЗПК и ЗЗП и накърняване на добрите нрави. Излага подробни съображения, свързани с неспазване на изискването сумата за допълнителни услуги да е включена в ГПР, както и неспазване на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която не допуска събиране на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Отделно, предвидената сума се дължи, независимо дали действително услугата ще бъде използвана, което е в противоречи с добросъвестността и справедливостта.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита предявените искове за неоснователни. Не се спори, че между страните е сключен процесния договор за кредит, но твърди, че той не противоречи на императивните изисквания на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи, тъй като ищецът е могъл предварително да се запознае с тях и да им влияе, което изключва неравноправието им. Твърди, че размерът на ГПР е посочен – 58,40 %, като се съдържа и информация от какви вземания се състои всяка една погасителна вноска. Евентуално неспазването на изискването да са посочени разходите, които формират ГПР, както и той да отговаря на определен размер не влече недействителност на целия договор.

Твърди, че в СЕФ надлежно е описан размерът на вземането и характерът на сумите, които са дължими във връзка с допълнителната услуга, начина на изчисляване на ГПР, както и че допълнителната услуга „динамично плащане“ не е условие за предоставяне на сумата и ищецът изрично е заявил, че желае да се включи в договора. Посочва, че след усвояване на кредита г-жа В. е отказала услугата, поради което сумите за нея са приспаднати от дължимото.

Заявява, че има готовност да опрости всички суми над предоставената главница, ако ищецът заплати единствено дължимите суми по предоставената главница, ведно със законната лихва за забава, начислена върху нея.

Претендира разноски. Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В съдебно заседание, ищецът с писмена молба, поддържа предявените искове.

Ответникът не изразява становище в съдебно заседание.

Предявени са главен установителен иск с правна квалификация чл. 124, 2 ал. 1 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК и осъдителен иск в условията на обективно евентуално съединяване с правна квалификация чл. 55, ал. ЗЗД.

По писмена молба н ищеца с определение на съда е допуснато изменение размера на предявения осъдителен иск от 50 евро на 53,24 евро представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит от 15.05.2025г. ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно изплащане.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за кредит от 15.05.2025г. с размер на кредита – 250 лв. В него е уговорено кредитополучателят да върне заетата сума на 3 месечни вноски, в срок до 14.08.2025г. с годишна лихва в размер на 78,84 %, като общо дължимата от потребителя сума е 375 лв.

Посочен е ГПР – 58,40 %. Сумата се дължи на месечни вноски включващи главница и лихва. Съгласно договора кредитополучателят се задължава да заплати сумата от 100,10 лв. за ползването на услугата „Динамично плащане“.

Видно от представена справка за плащанията по кредит с № ********, кредитополучателят е заплатил по договора общо сумата в размер на 354,14 лв. от които 44,76 евро за погасяване на „Динамично плащане“, 8,4 за погасяване на договорна лихва и 0,08 евро за законна лихва.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за 3 услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело C 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. За да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C 686/19, EU:C:2020:582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C 377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Освен това, за да гарантира тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C 383/18, EU:C:2019:702, т. 30). Указано е, че националният съд следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към разглеждания в главното производство договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Националната юрисдикция трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания в главното производство договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с договорна конструкция като разглежданата в главното производство не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то 4 да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48.

На основание чл. 633 ГПК решенията на Съда на Европейския Съюз по тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, които са от значение за правилното решаване на делото, са задължителни за всички съдилища в Република България.

В процесния случай съдът приема, че макар и закупуването на допълнителни услуги да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на посочените допълнителни услуги съгласно приложимите ОУ, включително начина и условията за предоставянето им, както и от приобщаването им към общата сума по кредита под формата на месечни погасителни вноски съгласно сключения договор за потребителски кредит и погасителния план към него. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговореното възнаграждение за допълнителна услуга „Динамично плащане“ следва да бъде квалифицирано като „общи разходи по кредита“, поради което следва да бъде взето предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.