Определение № 60 от 12.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 60 гр. К., 12.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20225100900018 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК.

В срока за въззивно обжалване е постъпило чрез процесуален представител от ищеца в производството- Г. М. С., искане да бъде изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция на ответното Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ от 5 600.36 лв. с ДДС, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във варианта й към ДВ, бр.88 /04.11.2022 г. на 2 851.80 лв. с ДДС, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във варианта й към ДВ, бр.68 /31.07.2020 г.

В дадения на ответника по искането, Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“, надлежен законов срок, е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на направеното искане.

Окръжният съд, по повод така депозираното искане, констатира следното :

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановения акт в частта му за разноските.

Установявайки нормативните рамки на своето произнасяне, съдът съобрази, че с постановеното по делото Решение №10/23.02.2023 г., частично са уважени предявените в обективно съединение искове с правно основание чл.513, ал.1, във вр. с чл.511, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, предл.І, във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, като е осъден ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ да заплати на ищеца Г. М. С. сумата в размер на 120 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и психически стрес, както и сумата в размер на 9 638.70 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечение на причинените му телесни увреждания, вследствие настъпило на 03.06.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.11.2021г. до окончателното им изплащане.

1

С оглед този изход на спора, съдът е присъдил изрично поисканите и доказани, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, но и при съблюдаване на направеното основателно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК разноски на ответника, определени съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 и ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във варианта към ДВ бр.88/04.11.2022г., действащ към момента на приключване на делото пред първоинстанционния съд, в размер на 5 600.36 лв. с ДДС.

Основният въпрос в настоящото производство, извлечен от така депозираното искане, е дали безспорно дължимите се с оглед изхода на спора разноски на ответника, следва да бъдат определени по друг ред, а именно по реда на Наредба № 1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във варианта й към ДВ, бр.68 /31.07.2020 г., действала към момента на сключване на договора за процесуално представителство на ответника.

За да отговори на този въпрос от фактическа страна съдът констатира, че в производството е представено пълномощно от 05.07.2022 г., даващо на ангажираната по делото адв. З. Х. права на процесуално представителство на ответника, и извършени за това плащания за сума 7 596 лв. на 11.07.2022 г. и за сума от 9 512.40 лв. на 08.11.2022 г.

За да отговори на този въпрос от правна страна, съдът споделя формираната от ВКС практика, че основните характеристики на договора за процесуално представителство по делата го определят като разновидност на договор за поръчка, при който в отклонение от общото правило на чл. 286 от ЗЗД, възнаграждение се дължи винаги по силата на правната норма на чл. 36, ал.1 от ЗА, а изискуемостта на вземането по него настъпва от момента на изпълнение на поръчката, в казуса от момента на извършване на уговореното от страните правно действие изцяло, а именно това е моментът на приключване на делото пред съответната инстанция. /в този смисъл Решение № 224/11.07.2011г.,пост. по гр.д.№ 371/2010 г. на ІV ГО ,ГК на ВКС; Решение № 495/25.06.2010 г.,пост. по гр.д. № 1669/2009 г. по описа на ІІІ ГО, ГК на ВКС; Решение № 623/ 01.12.2010 г. по гр.д. № 1744/2009г. на ІV ГО,ГК на ВКС/.

С оглед изложеното, съдът намира искането на ищцовата страна за неоснователно, а дължимата се на ответната страна сума за адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС, за правилно определена.

Водим от горното и на основание чл.248 от ГПК , Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното чрез процесуален представител от ищеца Г.

М. С., с ЕГН **********, искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 10/23.02.2023 г., постановено по т.д.№18/2022 г. по описа на Окръжен съд-К., в частта му за разноските.

2

На основание чл.248, ал.3, предл. 2 от ГПК, определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________

3