Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 249 от 05.11.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 594/2025
Вид
Решение № 249
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Атанас Дечков Христов, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 124, ал.1 · Закон за съдебната власт
  • чл. 130 · Закон за съдебната власт

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Шумен, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 627/30.07.2025 г. по гражданско дело № 20243630102658 по описа за 2024 година на Районен съд - Шумен, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Ш. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „....“ № 12, ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. СУМАТА от 10,17 лв. (десет лева и седемнадесет стотинки), представляващи абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № 624848468 от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +...., 24,71 лв. (двадесет и четири лева и седемдесет и една стотинки), представляващи абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ....6 от 01.07.2021 г. с предпочетен номер +.... 80,38 лв. (осемдесет лева и тридесет и осем стотинки), представляващи абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № 624848581 от 01.07.2021 г., изм. с Допълнително споразумение №056448310 от 13.08.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги за мобилен номер ...., 749,00 лв. (седемстотин четиридесет и девет лева), представляващи обезщетение за невърнато оборудване по Договор за услуга Интернет за дома № ....6 от 01.07.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 18.03.2024 г. до окончателното плащане, за които има издадена 1 заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 22.04.2024 г. по ч.г.д.

№ 995/2024 г. на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. срещу Ш. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „....“ № 12, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение № 473 от 22.04.2024 г. по ч.г.д. № 995/2024 г. на ШРС в останалата част като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Ш. Ш. С. с ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „....“ № 12, ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район „Младост“, ж.к. “....“, бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. сумата от 1109,57 лева (хиляда сто и девет лева и петдесет и седем стотинки), представляващи част от направени от ищцовата страна разноски в исковото и заповедното производството, съразмерно на уважената част от исковете.

Недоволен от това решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ, е останал ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, който чрез пълномощника си адвокат З.

Й. Ц. от САК, го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, в частта му с която исковете са отхвърлени за следните суми:

- 29.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 9.99 лв. всяка) и обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624848468 от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....;

- 49.98 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 16,66 лв. всяка) и обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за услуга интернет за дома № ....6 от 01.07.2021 г. за мобилен номер +....

- 104.97 лв. - неустойка, представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34,99 лв. всяка) и обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № 624848581 от 01.07.2021 г. за мобилен номер +...; като се постанови решение, с което исковите претенции бъдат уважени.

Жалбоподателят възразява срещу извода на съда, че клаузата за неустойка, така както е уговорена в сключените договори за мобилни услуги е договорена извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, както и че същата е неравноправна по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Позовава се на съдебна практика в този смисъл: Определение № II260320/ 08.09.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1597/2020 г. по описа на ОС - Бургас, ГО;

Определение № 1001/30.06.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1186/2020 г. по описа на ОС Пловдив, ГО; Определение № 1243 от 30.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 1259/2020 г. по описа на ОС - Пловдив, ГО; Определение от 21.07.2020г. по в.ч.гр.д. № 2

418/2020 г. по описа на ОС - София, ГО; Определение от 23.02.2021г. по в.ч.гр.д. № 1785/2021 г. по описа на СГС; Определение от 23.02.2021 г. по в. ч.гр.д. № 1775/2021 г. по описа на СГС; Определение от 27.01.2021 г. по в.ч.гр.д. № 844/2021 г. по описа на СГС; Определение от 09.02.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1377/2021 г. по описа на СГС; Определение от 26.05.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3663/2020 г. по описа на СГС; Определение от 12.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 5872/2020 г. по описа на СГС.

Сочи, че предвидения максимален размер на неустойката обезпечава нейната валидност, като гарантира, че няма да излезе извън присъщите й функции, съобразно установените в практиката критерии. Поддържа, че както базата, на която се изчислява неустойката, така и размерът й са предварително и индивидуално определени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - Ш. Ш. С., чрез назначения, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител адвокат С. П. от ШАК, депозира отговор на жалбата. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част – потвърдено. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адв. З. Й. Ц. от САК депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа въззивната жалба и претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Назначения й, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК, особен представител адвокат С. П. от ШАК, депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото, поддържа отговора на въззивната жалба и и излага подробни съображения.

ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или представени нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Производството е образувано по постъпила искова молба от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК130460283 срещу Ш. Ш. С. с ЕГН ********** за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № № 995/2024г. по описа на ШРС.

В исковата молба ищецът твърди, че вземането на ищеца касаело неплатено задължение в размер на 1108,40 лв. по договор за мобилни услуги.

В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения как се формира този размер на цялото задължение на длъжника като става ясно, че то включва неплатени месечни абонаменти и неустойка. Съдът издал заповедта за изпълнение, но заповедта била връчена на длъжника по чл. 47, ал.

5 от ГПК. На основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането.

Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В предоставения на ответника срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. В отговора е посочено, че предявения иск е процесуално допустим. Направено е възражение, че иска е неоснователен по отношение на претенцията за присъждане на суми за договорени неустойки в общ размер на 933,14 лв. Моли в тази си част искането да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В частта, с която установителните искове са уважени, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Страните спорят относно наличието на валидно основание и право в полза на дружеството – ищец да претендира процесните неустойки.

На 01.07.2021 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Ш. Ш. С. е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.... за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 11.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 8,99 лв. за срока на договора. След изтичането на срока на договора той се превръщал в безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план.

Съгласно Договора за мобилни услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в 4 размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца.

На същата дата страните подписали и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +... за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 36.99 лв. и промоционалния месечен абонамент от 31,99 лв. за срока на договора. След изтичането на срока на договора той се превръщал в безсрочен и се прилагал стандартния абонаментен план. Съгласно Договора за мобилни услуги при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока на същия, той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси. В този случай потребителят дължи и разликата между стандартния месечен план и промоционалния такъв за периода до края на договора, но не повече от три месеца.

На 01.07.2021 г. между „Теленор България” ЕАД (праводател на „Йеттел България” ЕАД) и ответника Ш. Ш. С. е сключен и Договор за услуга Интернет за дома № ....6 с номер на услугата .... със стандартен месечен абонамент в размер на 19,99 лв. С подписването на договора на ответника е предоставено устройство марка ZTE, модел 5G Indoor router MC801A.

Договорът бил сключен за срок от 24 месеца. Между страните е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на договора той дължи неустойка в размер на дължимите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от 3 такива месечни такси.

Същата разпоредба на сключения между страните договор за мобилни услуги предвижда, че при прекратяване на договора по вина на потребителя, в случай, че не върне WiFi рутера или рутерът е счупен или повреден, то той дължи неустойка в размер на 749 лв. с ДДС.