Решение № 340 от 28.03.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Горна Оряховица, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20244120101706 по описа за 2024 година за да произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът Ф. Ю. З. с ЕГН **********, с адрес: село Д., общ. Г.О., ул. ***, чрез пълномощник – адв. М. Х. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че на 12.12.2013г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2165/2013г. по описа на ГОРС, в полза на кредитора „Б. П. П. Ф." ЕАД с ЕИК 130697606 против Ф. Ю. З. за следните суми, произтичащи от договор за потребителски заем CASH 10003697, а именно: 451,60 лв. главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва; 56,96 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението, 25 лв.

- разноски за държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че въз основа на молба от 19.03.2014г. на кредитора „Б. П. П.

Файненс“ ЕАД и изпълнителния лист, описан по-горе, е образувано изпълнително дело № 201/2014г. по описа на ЧСИ М. Г. с рег. № 730.

Заявява, че с молба вх. № 06335/16.06.2016г. по описа на ЧСИ М. Г., ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че на основание договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016г. е придобил от „Б. П. П. Ф.“ ЕАД вземането от Ф. З., описано по-горе, както и е поискал да бъде конституиран като взискател по делото. Сочи, че с молба вх. № 06902/28.06.2016г. взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез насрочване и извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника Ф. З.; насрочен е опис на движимо имущество на 25.07.2016г., но същият реално 1 не е извършен на посочената дата. Посочва, че с молба вх. № 08079/01.07.2019г., взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отново е поискал извършване на опис на движими вещи, като този път опис не е извършен поради констатирана от ЧСИ Г. настъпила перемпция. Заявява, че с постановление от 04.10.2019г., ЧСИ Г. е прекратила производството по делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК - поради констатирана перемпция в периода 2016 – 2019 г.

Посочва, че по молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 19.05.2022г., изпълнителният лист е изтеглен и предаден в оригинал, като с молба вх. № 11632/08.06.2022г., взискателят е подал молба за образуване на ново изпълнително дело до ЧСИ Д.К., въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист. Твърди, че в резултат е образувано ново изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, по което е поискано извършването на принудителни действия (опис, оценка и продан на движими вещи, както и запор на банкови сметки, запор/възбрана на открито имущество.) Счита, че към датата на образуване на новото изпълнително дело № 5041/2022г. по опис на ЧСИ Д.К., 5-годишната погасителна давност вече е била изтекла. Счита, че в периода до 26.06.2015г. същата не е текла, на основание ППВС 3/1980г., загубило сила на 26.06.2015г., когато е постановено Тълкувателно решение 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК, ВКС съгласно приетото разрешение съгл. Тълкувателно решение 3/28.03.2023г., постановено по т.д. 3/2020г., ОСГТК, ВКС. Счита също, че тъй като описът на движими вещи, насрочен за 25.07.2016г., не е бил проведен, той не е годен да прекъсне давността. Посочва, че в случая не е оспорена и констатацията на ЧСИ Г., че към 01.07.2019г. двугодишният срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, обуславящ перемпцията, в действителност е бил настъпил. Сочи също, че новото изп.дело № 5041/2022г. по опис на ЧСИ Д.К. е образувано на 08.06.2022г., като към тази дата погасителната давност вече е била изтекла. Заявява, че в периода от издаване на заповедта за изпълнение до новото образуване на делото през 08.06.2022г. реално извършено принудително действие не е налице, евентуално налице едно действие от 25.07.2016г., поради което вземането е погасено с изтичането на погасителна давност.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае със сила на присъдено нещо, че Ф. Ю. З. с ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 следните суми: 451, 60 лв. - главница, 148,40 лв. - възнаградителна лихва;

56,96 лв. - мораторна лихва; законна лихва върху главницата, считано от 19.11.2013г. до окончателно изплащане на задължението, 25 лв. - разноски за платена държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 12.12.2013г. по ч.гр.дело № 2165/2013г. по описа на ГОРС и за които понастоящем е образувано изпълнително дело № 5041/2022г. по описа на ЧСИ Д.К. с рег. № 728, поради настъпила погасителна давност. Моли съда в полза на Ф. Ю. З. да бъдат присъдени разноските, сторени в производството по делото. Моли съда да присъди на адв. М.Х. от ВТАК адвокатско възнаграждение за представителство и защита на ищеца на основание чл.38,ал.2 вр. чл.38,ал.1,т.3 от ЗА.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. М. Х. от ВТАК, ищецът поддържа 2 предявения иск. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да присъди разноските по делото и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД с ЕИК 20243225, със седалище и адрес на управление: град София 1336, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет.2, чрез пълномощник – юрисконсулт И. С., депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Счита, че предявеният иск е допустим.

Оспорва изцяло иска като неоснователен.

Излага твърдения, че между „Б. П. П. Ф." ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник "Б.

П. П. Ф. С.А.", клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Ф. Ю. З., в качеството му на кредитополучател, от друга, е подписан договор за кредит № CASH-10003697, съгласно който за З. е възникнало задължение срещу отпуснатата му в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Посочва, че поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател е пристъпил към принудително изпълнение, за което е образувано изп. дело № 201/2014 г. по описа на ЧСИ М. Г.Г. (, загубила правоспособност на основание чл.31 от ЗЧСИ), по молба на "Б. П. П. Ф.", и е приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който ищецът претендира да са погасени по давност.

Заявява, че впоследствие, след прехвърляне архива на ЧСИ Г. към ЧСИ К., е заведено второ изпълнително дело с № 41/2022 г., което е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, след като изп. дело от 2014 г. е било прекратено на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Излага твърдения, че след като е издаден изпълнителен лист 12.12.2013 г. от PC- Горна Оряховица, възможността за погасяване по давност на присъдените в същия суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД, с която първоначалният взискател е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ Г.. Посочва, че по този начин на 21.03.2014 г. е прекъсната погасителната давност, тъй като молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл.18 от ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на започналата да тече с издаването на ИЛ в полза на кредитора погасителна давност.

Относно твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес, се позовава на задължителните тълкувания на законовите разпоредби, дадени с TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези в ППВС № 3/1980г. и последно постановеното във връзка с посочените две решения - TP № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г.на ОСГТК. Сочи, че съгласно ТР 3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК, с което изрично и недвусмислено ВКС се произнася, че „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на TP № 2/6.06.2015г. по т.д.

№ 2/2013 г„ ОСГТК, ВКС“, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата, се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. № 3/80г., което предвижда, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване 3 на вземането. Счита, че с оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. датата на влизане в сила на TP № 2/6.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Счита, че така по отношение на вземанията по листа от 2013 г., които ищецът е бил осъден да заплати, независимо от изброените в горните редове изпълнителни действия, давността е започнала да тече след влизането в сила на TP № 2/2013г. на ОСГТК и релевантния момент, обуславящ началото на нова погасителна давност, е най-рано датата 26.06.2015г. Поради това приема, че давността е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г., след която дата отново е била няколкократно прекъсвана със следните предприети по делото действия: 1/ С встъпването на ответното дружество в производството, защото в молбата си за конституиране от 16.06.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ", освен че е възложило правомощията по чл.18 от ЗЧСИ действие, което е годно да прекъсне давността, така също е изискало и насрочването на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи и независимо дали такъв е бил насрочен или не, фактът на манифестиране желанието на взискателя по категоричен начин показва, че същият проявява интерес към висящността на процеса и желае същата да се поддържа и занапред; 2/ Ha 28.06.2016г. ответното дружество е депозирало молба, с която е изискало от ЧСИ Г. да пристъпи към изпълнение, като насрочи дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника, а ЧСИ е насрочила дата за извършване на изисканото действие на 25.07.2016г.; 3/ На 29.07.2016 г. от длъжника по делото, в полза на ЧСИ Г., е постъпила погасителна сума в размер на 60,00 лв., която е погасила дълга съразмерно; 4/ На 21.03.2018г. и 01.07.2019г. от взискателя по делото са входирани молби за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника; 5/ На 02.06.2020г. е прекратено делото по описа на ЧСИ Г. на осн. чл.433,ал.1,т.8 от ГПК; 6/ Делото по описа на ЧСИ Дияна Живкова К.-С. е образувано на 08.06.2022 г. под № 5041/2022 г., като с молбата за образуването на делото ответникът е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал извършването на конкретни изп. действия; 7/ На 20.06.2022 г. държавата, в лицето на НАП се е присъединила с публично вземане, което има срещу длъжника, като посоченото действие също е прекъснало давността, съгласно т.10 от мотивите на TP № 2/2013 ОСГТК на ВКС; 8/ На 15.08.2022 г. е наложен запор върху собствени на длъжника моторни превозни средства;

9/ Насрочена е дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника на 19.09.2022 г.;

10/ На 13.03.2024 г. в кантората на ЧСИ К. е входирана молба за проучване имуществото на длъжника и пристъпване към прнудително изпълнение, с която е поискана справка в ТД на НАП за сключени трудови договори, както и справка в регистъра на БНБ и запор на установените. Алтернативно са поискани опис, оценка и продан на движими вещи.

Счита, че като релевантно за изхода на делото следва да бъде прието също, че с разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020г.), се приема, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла. Твърди, че в случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г. Ето защо счита, че давността за 4 вземанията е била спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или за общо 68 дни, които влизат в процесния период. Заявява, че след отпадане на съответното обстоятелство, предизвикало спиране на течението на срока, давностният срок продължава да тече и този срок се събира със срока, изтекъл до настъпването на обстоятелството. Поради това счита, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Твърди, че както по отношение на главното, така и спрямо всички следващи се от него вземания, погасителна давност не е настъпила.