Решение № 1082 от 19.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20242100100789 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от Н. Г.

А., ЕГН

**********, с постоянен адрес ******, действаща със знанието и съгласието на нейната майка и законен представител К. Т. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.

Слав Ангелов Даскалов, със съдебен адрес за призоваване и съобщения гр. София, бул.

„Прага“ 1 ет.1-надпартерен, ап.6 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Самоковско шосе“ № 67А за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 960,26лв. (хиляда деветстотин и шестдесет лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща имуществени вреди- разходи за лечение, както и сумата в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди) лева, представляваща претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 02.12.2019г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 02.12.2019 г. около 18:56 часа в гр. Бургас, кв.

Ветрен, на пешеходна пътека тип „Зебра“ на Т-образно кръстовище с ул. „Българка“ и ул.

„Черногорово“ е настъпило транспортно произшествие, при което ищцата пострадала.

Заявява се, че водачът на лек автомобил марка „Фиат“, с peг. № А8802НА- Г. С. Х., ЕГН ********** нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пешеходката Н. Г. А.. Сочи се в исковата молба, че шофьорът се е движел с превишена скорост- 55 км/ч, по бул. „Българка“ в кв. Ветрен, в посока от гр. Айтос към гр.

Бургас, при светещ зелен сигнал на светофара за него, а ищцата- пешеходец е пресичала на пешеходна пътека при червен сигнал на светофара за нея.

За инцидента било образувано досъдебно производство № 434 ЗМ- 812/2019г., на 02 РУ на МВР-гр. Бургас, както и прокурорска преписка № 2931/2019г. по описа на Районна1 прокуратура гр.Бургас. Впоследствие водачът- Г. С. Х. бил привлечен в качеството на обвиняем и след внасяне на обвинителен акт в съда образувано НОХД 953/2024г., по описа на Районен съд-Бургас. Наказателното производство приключило със споразумение, одобрено от съда на 16.05.2024 г., съгласно което подсъдимият Г. С. Х. е признат за виновен в това, че на 02.12.2019г. в гр. Бургас, кв. Ветрен на Т- образно кръстовище с ул. „Българка“ и ул. „Черногорово“, регулирано със светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фиат“ модел „Панда“ с peг. № А8802НА, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 21, ал. 1 и чл. 116 ЗдвП, като при светещ зелен сигнал на светофара за него, допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащата кръстовището пешеходка Н. Г. А., на **** годишна възраст при червен сигнал на светофара за нея и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в проксималната част в резултат от съприкосновение с лекия автомобил с възкачване и падане на терена, причинило и трайно затруднение на движението на дясната ръка /повече от 30 дни/, със срок на възстановяване от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Навеждат се твърдения, че процесният лек автомобил е собственост на П.Г.К., като за него е била сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите № *****г., валидна до 10.07.2020г. при ответното застрахователно дружество.

Твърди се от ищцата, че в резултат на инцидента претърпяла изключителни болки и страдания. Веднага след случилото се била откарана в УМБАЛ Бургас, където е поставена диагноза - счупване на дясна раменна кост в проксималната част (фрактура хумери декстри ин партис проксималис). На следващия ден била проведена оперативна интервенция и видно от епикриза ИЗ № 29111 на УМБАЛ Бургас АД поставена метална остеосинтеза. Съгласно епикриза ИЗ № 9222 на УМБАЛ Бургас АД на пострадалата е извършена екстракция на метална остеосинтеза.

В резултат на произшествието, ищцата претърпяла имуществени вреди в общ размер на 1 960,26 лева. Твърди се, че последната е понесла и неимуществени вреди, които се претендират в размер на 50 000 лева. Неимуществените вреди се изразявали както във физически, така и в душевни болки и страдания - ограничение на движенията на раменната става, затруднения при ежедневни и обичайни дейности- къпане, преобличане и други, силен страх, притеснение, треперене, тревожност, нарушение на съня. Детето изпитвало силен стрес всеки път, когато трябва да пресича платното за движение, не желаело да прави това само и се страхувало. Получената травма довела до трайно затруднение движението на десния горен крайник за повече от 30 дни, причинявайки силни болки и страдания, както от физиологично, така и от психологично и емоционално естество.

Ищцата сочи, че е била предявена застрахователна претенция пред ответното дружество, която била регистрирана под № 0000-1000-03-23-7283, но до настоящия момент не е постъпил отговор нито са правени плащания по същата, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

2

В подадения по делото писмен отговор дружеството- застраховател не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил, но оспорва заявените претенции по основание и размер.

На първо място ответното дружество се позовава на Тълкувателно решение №1/2016г. от 30.01.2017г. по т.д. №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, относно изплащането на обезщетение на малолетно лице като подчертава, че непълнолетното лице трябва да бъде титуляр на сметката, по която следва да се изплати обезщетението. Сочи, че разпоредбата на чл. 17 от Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз е императивна и тя не може да се дерогира от разпоредбата на чл.39 от Закона за адвокатурата, тъй като в противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона.

Сочи се също така, че на 11.10.2023г. ищецът е уведомен от застрахователя за определеното от него справедливо обезщетение в размер на 16 000 лева неимуществени вреди, както и 1 404 лева- имуществен вреди.

Правят се възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази насока се навеждат следните твърдения: пострадалото лице е малолетно, оставено без родителски надзор в разрез с разпоредбата на чл. 8 ал. 8 от Закона за закрила на детето; пострадалата е била облечена в черно яке; пресичала е на червен светофар; навлязла е внезапно на пътното платно, бягайки по платното за движение; удължила е пътя и времето за пресичане, включително е променяла траекторията си на движение. Прави се преглед и анализ на законодателната уредба за движение по пътищата като се извеждат изводи за сериозно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и нейните родители, които са я оставили без надзор. Цитирани са решение № 50028 от 01.08.2023 г. по т. д. № 200 / 2022 г. на ВКС, 1-во т.о. и решение № 31 от 29.02.2024 г., постановено по т.д. № 2413/2022 г. на ВКС, I т. о., но се сочи, че съществува и практика в обратен смисъл. Счита, че за него е налице възможност да предяви регресно вземане към двамата родители на детето.

Ответникът оспорва исковете, като излага доводи за тяхната неоснователност. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на водача на превозното средство с peг.

№ А 8802 НА. Противопоставя се на твърдението на ищцата, че водачът се е движел с несъобразена скорост, като оспорва отразеното в констативния протокол с пострадали лица, съставен за инцидента.

Навеждат се и доводи за прекомерност на предявените претенции. В тази връзка се сочи, че в резултат на произшествието ищцата е получила фрактура, но възстановителния процес е бил гладък и в рамките на три месеца. Налице са два кратки болнични престоя, но нямало данни за усложнения и такива не се твърдят. Според ответника не е провеждана рехабилитация. Застрахователят се позовава на ППВС № 4/1968г. и създадената по приложението на т.11 от същото задължителна съдебна практика, относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Сочи, че в сходни случаи, се присъждали обезщетения за неимуществени вреди в порядъка на 15 000 лева. По отношение на 3 имуществените вреди заявява, че липсват доказателства за претендирания размер. Оспорва се и размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като се навеждат доводи, свързани с размера и дължимостта му.

На следващо място ответникът счита, че ищцата с поведението си затруднила възстановителния период, тъй като не били предприети адекватни действия за извършване на необходимите медицински прегледи. Оспорват се твърденията в исковата молба за наличието на дълъг възстановителен период и наличие на психологическа травма, в резултат на произшествието.

С определение от 27.08.2024г. като трето лице- помагач на страната на ответника-„Лев Инс“АД е конституиран Г. С. Х., ЕГН **********.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С влязло в сила на 16.05.2024г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД № 953/2024г. по описа на Районен съд- Бургас подсъдимият Г. С. Х., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а ал.1 б.“а“, предл.2 вр. чл.343 ал.1 б.“б“ пр.последно вр. чл.342 ал.1 НК за това, че на 02.12.2019г. в гр.

Бургас, кв. Ветрен на Т- образно кръстовище с ул. „Българка“ и ул. „Черногорово“, регулирано със светофарна уредба, при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фиат“ модел „Панда“ с peг. № А8802НА, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, а именно: чл. 21 ал. 1 и чл. 116 ЗдвП, като при светещ зелен сигнал на светофара за него, допуснал пътно транспортно произшествие с пресичащата кръстовището при червен сигнал на светофара за нея пешеходка Н. Г. А.- на *** годишна възраст и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост в проксималната част в резултат от съприкосновение с лекия автомобил с възкачване и падане на терена, причинило и трайно затруднение на движението на дясната ръка /повече от 30 дни/, със срок на възстановяване от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата.

Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

Безспорно е по делото, че именно Г. С. Х. е управлявал автомобила марка „Фиат“ модел „Панда“ с peг. № А8802НА, както и че гражданската отговорност на превозното средство е била застрахована по договор при ответника с полица № *****г., валидна до 10.07.2020г. Механизмът на настъпване на произшествието между превозното средство и пешеходката следва да се счита за установен и напълно изяснен, като в случая се касае за неспазване от водача на превозното средство на законовата забрана да се превишава скоростта за движение в населено място, както и за пренебрегване на задължението му да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата. Трябва да се добави също така, че избраната скорост на движение от Х. категорично не е била съобразена с 4 конкретните пътни условия и обстановка, а именно: движение в тъмната част на денонощието, с включени къси светлини, при приближаване към кръстовище, независимо от обстоятелството, че преминаването през същото е регулирано от светофарна уредба. Така избраната скорост не е позволила на водача да спре при появата на препятствие на пътя, което последният е могъл и е бил длъжен да предвиди. Не се спори също така, че пострадалата от своя страна е предприела пресичане на пътното платно при забраняващ преминаването червен сигнал на светофара и без да се съобрази с приближаващите пътни превозни средства- в нарушение предписанията на разпоредбата на чл.113 ал.1 ЗДвП.