Решение № 23812 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23812 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20241110151870 по описа за 2024 година

„* АД е предявило срещу П. П. П., П. П. П. и К. И. Х. пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми: сумата от по 160 лв., представляваща главница в общ размер на 480 лв. по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № */13.12.2019 г., сумата от по 5,33 лв., представляваща възнаградителна лихва в общ размер на 15,99 лв. за периода 22.11.2021 г. – 28.03.2023 г. и сумата от по 100,61 лв., представляваща мораторна лихва в общ размер на 301,84 лв. за периода 21.12.2021 г. – 28.03.2023 г.

Ищецът твърди, че на 13.12.2019 г. сключил с наследодателя на ответниците * Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № OV84179, по силата на който предоставил на кредитополучателя потребителски кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на кредитополучателя, по която получава трудово/служебно възнаграждение, а последният се задължил да върне използвания овърдрафт заедно със съответните лихви в сроковете и съгласно условията по договора. Падежът на договора настъпил на 21.02.2022 г., когато всички произтичащи от него вземания станали изискуеми.

Ищецът посочва, че на 13.11.2021 г. * починал, оставайки за свои наследници по закон ответниците, които следва да отговарят по равно за задълженията му. Покани за доброволно изпълнение били надлежно връчени и на тримата ответници, които не възразили, че са се отказали от наследството на общия наследодател, нито заплатили задълженията по договора. Счита, че всеки от тях дължи на ищеца в условията на разделна отговорност по 1/3 част от размера на изискуемите към датата на издаване на извлечението от счетоводните книги /28.03.2023 г./ суми по договора - главница в общ размер на 480 лв., възнаградителна лихва в общ размер на 15,99 лв. за периода 22.11.2021 г. – 28.03.2023 г. и мораторна лихва в 1 общ размер 301,84 лв. периода 22.11.2021 г. – 28.03.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. И. Х. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита за недоказано, че е наследник по закон на *. Възразява да е била надлежно уведомена от ищеца за търсените вземания.

Въпреки това в периода 07.02.2024 г. - 07.11.2024 г. е извършвала регулярни плащания по процесния договор за предоставяне на овърдрафт в общ размер на 400 лв., с което счита, че изцяло е погасила своя дял от задълженията и частично дяловете на останалите двама ответници. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло насочените срещу нея искове и частично тези срещу останалите ответници.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците П. П. П. и П. П. П. чрез назначения им особен представител са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че договорът за предоставяне на овърдрафт следва да се счита за прекратен на 21.12.2020 г. по арг. от клаузата на чл. 5, ал. 4, вр. ал. 1 от него. Оспорват да са надлежно уведомени за дължимите от тях суми по договора. Възразяват да са приели наследството на кредитополучателя. Считат, че до 11.2021 г. по сметка на кредитополучателя е имало постъпления от трудово възнаграждение, които по арг. от чл. 8 от договора банката е събирала служебно и с които частично са погасени част от търсените вземания. Оспорват исковете по размер. Релевират възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № OV84179 „* АД е предоставило на * кредит под формата на овърдрафт по негова разплащателна сметка, по която кредитополучателят получава трудовото си възнаграждение. Срокът за ползване на разрешение овърдрафт е до 21.12.2020 г.

От представена справка се установява, че * е починал и негови наследници са К. И. Х.

(съпруга), П. П. П. (син) и П. П. П. (дъщеря).

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е констратирало, че с Договор № * за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 13.12.2019 г. „* АД предоставя на * потребителски кредит под формата на овърдрафт по негова разплащателна сметка с IBAN BG46BPBI81704605291715, по която кредитополучателят получава трудовото си възнаграждение/пенсия. Констатирано е състояние по процесния договор за кредит към 28.03.2023 г., както следва: дължима главница - 480 лв., дължима възнаградителна лихва - 15,99 лв., дължима наказателна лихва 301,84 лв. Съгласно извлечение от сметка с IBAN BG46BPBI81704605291715 с титуляр * за периода 13.12.2019 г. - 20.11.2025 г., след 28.03.2023 г. по процесния договор чрез вноски на каса, извършени от К. И. Х., са погасени суми в общ размер на 1250 лв.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че справката за дълга към договора за банков кредит показва неизплатен дълг. К. Х. е внесла вноски до 07.10.2025 г. в размер на 2

1250 лева, а остатъкът от дълга към последната възможна дата включва главница, непокрити разходи, лихви. Единственият плащащ след смъртта на кредитополучателя е К. Х..

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и * е възникнало валидно правоотношение по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № */13.12.2019 г., по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената парична сума, а последният се е задължил да я върне в сроковете и съгласно условията по договора; настъпилата изискуемост на задълженията на кредитополучателя; наличие на валидна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва и нейния размер; че ответниците са законни наследници на починалия кредитополучател и отговарят по равно за задълженията му по договора; наличие на обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на погасителната давност на вземанията, че ответниците са изпаднали в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на претендираните вземания чрез плащане или по друг начин.

От събраните по делото писмени доказателства и заключениeто на ССчЕ се установява, че на 13.12.2019 г. между ищеца и * е възникнало валидно правоотношение по договор за овърдрафт със срок до 21.12.2020 г., което няма данни да е било удължавано. След смъртта на кредитоплучателя задължени лица за останалите като дължими вземания по договора за овърдрафт са станали неговоте наследници.

С оглед изложеното, изводите и изчисленията, направени в ССчЕ, допълнителните констатации на вещото лице и потвърденото от ищеца погасяване на задълженията по процесния договор за овърдрафт съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на задълженията в хода на процеса.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е сторил следните разноски: 50 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител и 480 лева – адвокатско възнаграждение. Съдът приема, че доколкото погасяването на задълженията е продължило и в хода на производството, ответниците са станали повод за завеждане на исковете и дължат направените от ищеца разноски.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „* АД, ЕИК *, срещу П. П. П., ЕГН **********, П. П.

П., ЕГН ********** и К. И. Х., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца следните суми: сумата от по 160 лв., представляваща главница в общ размер на 480 лв. по Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № */13.12.2019 г., сумата от по 5,33 лв., представляваща възнаградителна лихва в общ размер на 15,99 лв. за 3 периода 22.11.2021 г. – 28.03.2023 г. и сумата от по 100,61 лв., представляваща мораторна лихва в общ размер на 301,84 лв. за периода 21.12.2021 г. – 28.03.2023 г.

ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН ********** и К. И. Х., ЕГН **********, да заплатят на „* АД, ЕИК *, на основание на чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1230 лева - разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4