Решение № 22 от 19.01.2018, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 387 19.01.2018 г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 10 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/.

Образувано е по искова молба на И.С.С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в периода 07.01.2012г. — 07.01.2017г при престоя му в Затвора в гр.Стара Загора следствие незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по неосигуряване на задоволителни битови и санитарни условия - липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията; липса на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение; влага в килията; наличие на вредители /в периода 07.01.2012г.-08.04.2016г./, и по поставянето му в продължителна изолация в постоянно заключено помещение, съпроводено с непровеждане на образователни, ограмотителни и обучителни курсове и програми и такива за придобиване на квалификация, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.

Ищецът твърди, че пребивава в затвора в гр.Стара Загора от края на м.юли 2001г, където от пристигането си до момента на подаване исковата молба се намира в изолация, група III б - Зона с повишена сигурност (същата преди ремонта от м.април 2016г се е водела група II г).

Условията се изразявали в липса в помещението, където бил настанен на санитарен възел и течаща вода /до 08.04.2016г./, в който период ищецът използвал за физиологичните си нужди пластмасова кофа, а за измиване и пиене ползвал вода от туба или шише. Графиците за тоалет били изключително кратки. Помещението, в което бил настанен /килия №7/ било с избила влага, мазилката се ронела, следствие това, че простирал бельото си в килията, тогава пералните в затвора накъсвали дрехите при изпиране. Липсвала вентилация и възможност за проветрение на помещението, вкл.към момента на предявяване на иска. Администрацията бездействала по исканията на ищеца да обезопаси спалното помещение срещу вредители – мишки, комари, пчели, оси, гълъби/.

Твърди, че бил поставен в постоянна изолация /над 19год./, при специален режим. Изтъква, че неправилно бил поставен в постоянно заключено помещение, като счита, че разпоредбата на чл.71 ал.2 от ЗИНЗС визира за всички такива помещения, а не спалните помещения на поставените на специален режим и че по отношение на последните се следвало прилагане на общите разпоредби, вкл. на възможност спалните помещения да са заключени само нощем, по аргумент от чл.197 ал.1 от ЗИНЗС, вкл.чл.51-53 ППЗИНЗС. Изтъква че не били провеждани спрямо него образователни курсове и програми, което довело до деградирането на личността му. След ремонта на Затвора бил преместен в ново отделение, където имало направен клуб за зоната, но спрямо ищеца отново не били организирани „смислени” дейности, вкл по изучаване на езици или курсове, каквито се провеждали спрямо други лица, неосъдени на доживотен затвор и до каквито счита, че и той има право, съгласно чл.159 ал.1 ЗИНЗС. Счита, че изложеното обективира нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение, предвидена в чл.3 от ЕКЗПЧОС разпоредбите на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, чл.7 т.6 б”в” , чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС; чл.198 ал.1 и ал.2, чл.159 ал.1 от ЗИНЗС.

Позовава се на практиката на ЕСПЧ относно характера на отношението като унизително, обективирана в решение по делото Йорданов срещу България §87, Кудла срещу Полша §92; за неотпадане на изискването спрямо материалните условия от финансови и логистични затруднения на държавата - решение от 27.01.2015г на ЕСПЧ по делото Нешков срещу България, §292, а относно продължителността на изолацията се позовава на решението от 28.05.2013г на ЕСПЧ по делото Събев срещу България, §97, и това по делото Йоргов срещу България. Позовава се на препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите към Съвета на Европа относно европейските правила за затворите, в частта по т.18.1. и на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказване, относно препоръката за преразглеждане на нормативните и регулаторни разпоредби, изискващи осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна да бъдат системно изолирани от останалите лишени от свобода за първоначален период от 5 години. За претърпените вследствие поставянето му при посочените условия неудобства, унижение и негативни чувства /страх, нервност, напрегнатост, раздразненост, чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, усещане за деградиране, загуба на вяра в институцията, незачитане на човешките му права/, които определя като неимуществени вреди и оценява на 20 000лв. По изложените съображения иска от съда да постанови решение, с което да осъди ГДИН да заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И.С. в периода 07.01.2012г. — 07.01.2017г. при престоя му в Затвора в гр.Стара Загора, следствие незаконосъобразна административна дейност, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът по иска — Главна дирекция

„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.П., в писмен отговор по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че не е налице твърдяната незаконосъобразна административна деятелност. Изтъква, че условията в Затвора в гр.Стара Загора постоянно търпят промени, вкл. в исковия период, като сочи възложен на 01.06.2015г и приключен през м.април 2016г ремонт, вкл. на килийните помещения във ІІ г салон, където бил настанен ищеца.

Твърди,че помещенията, вкл.това в което е бил настанен ищеца, до ремонта са били с кубатура 6-8 кв.м, високи тавани, широк прозорец с решетка, позволяващ приток на естествена светлина, вентилация.

Санитарният възел бил общ, т.е.липса на санитарен възел и течаща вода в отделните килии, но достъп бил осигуряван по време на времето за личен тоалет и при нужда - от постовия надзирател. Помещенията в ІІІ б салон, в които от м.април 2016г. били настанени лицата с наказание „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна”, в т.ч. ищеца, съответствали изцяло на чл43 ал.3 ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. В затвора били осъществявани дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Твърди спазван реда за използване на пералното помещение, вкл. по регулярно изпиран спалните принадлежности, а хигиената в самите спални помещения следвало да се поддържа от лишените от свобода. Изтъква, че личната свобода на лишените от свобода е ограничена с оглед преследваната легитимна цел за възпитателно, превантивно и предупредително въздейстие на наказанието и осигуряване безопасността на обществото. Описва мерките за изолация на лицата, лишени от свобода и поставени на специален режим - чл.71 ал.2 ЗИНЗС и чл.54 ППЗИНЗС за настаняването им в постоянно заключени помещения, при усилен надзор и охрана, като по аргумент от чл.54 т.3 и чл.214 от ППЗИНЗС сочи ограничения и за участието им в колективни мероприятия. Изтъква, че спрямо ищеца не са били налице възможности настаняване в общи помещения с останалите лишени от свобода и за участие в съвместни възпитателни и образователни дейности, тъй като нормите на чл.198 ал.2 ЗИНЗС и чл.217 от ППЗИНЗС, обуславят това от решение на комисията по изпълнение на наказанията и при условие че са поставени на строг режим въз основа на оценка на тяхната личност. Действалата през по-голямата част от исковия период разпоредба на чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС е била насочена към настанените в група лишени от свобода, каквито визира били от І-VІІІ от структурираните в затвора, а лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” били настанени ни в група, а в зона за повишена сигурност. С промените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС твърди дадена възможност за осъдените на доживотен затвор да участват в общи мероприятия съвместно с други лишени от свобода, във връзка с което била издадена заповед № Г-173 от 08.03.2017г на началника на затвора, с която на доживотно осъдените в ЗПС ІІ се разрешавало да участват в религиозна подкрепа и участие в компютърен курс. Твърди осигурявана на лишените от свобода в зоната за повишена сигурност, вкл. на ищеца възможност за ползване на радиоприемник, аудиоплейър, вестници, телевизор и пр. Твърди че преценката дали е надхвърлен прага на изискуемото необходимото зачитане на личността следва да се основава на индивидуален подход, като в случая този праг е спазен.

Иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

В периода 07.01.2012г. - 07.01.2017г. И.С.С. *** за изтърпяване на наложеното му с присъда наказание доживотен затвор /л.27, л.44/. Спалните помещения, в които е настаняван ищеца през исковия период са били постоянно заключени.

В периода 07.01.2012г. - 07.04.2016г. С. е бил настанен в Зона за повишена сигурност, ІІ г група, спално помещение № 8, квадратура 9 кв.м, с прозорец 2.20 кв.м, разделен на четири части, отваряеми. Обзавеждането се състои от метален шкаф, метални легла тип „Вишка”, табуретка, масичка. Не се спори,че в помещението в този период липсва санитарен възел и чешма /справка л.177/. Достъпът на ищеца до санитарните помещения не е бил постоянно и непосредствено осигурен през цялото денонощие, а по график, пет пъти дневно /графици на л.248/. Времето за тоалет за зона ІІ ЗПС било през деня е осигурявано по групи и при последователно пускани на настанените лица. Ищецът не твърди да е лишаван от възможност за къпане и бръснене, а че времето било кратко.

Според свидетелските показания на С. сутрешния тоалет бил 30 минути за цялата група, като се падало по 3 мин и половина на килия, един по един. Ползвали през останалото време кофите от килиите за тоалетни. Нямало монтирана сигнално—охранителна система /св.С./.

Съдът приема за доказани и обстоятелствата, че в периода до 07.04.2016 /т.е.до ремонта имало мишки /св.С. „в старата ЗПС имаше много наличие на мишки/.

След

08.04.2016г. килиите, в които е настаняван ищеца / ІІІ Б група/ — 10-та и 11-та, са снабдени със санитарен възел и течаща вода. Килия №11 е с площ от 6.25 кв.м, обзаведена с легло, масичка, шкафче, гардероб, плот, табуретка, снабдена с уреди и препарати за хигиена. Килия №10 била с отвор за подаване на храна, в нея ищецът престоял до 27.05.2016г. Съгласно т.2 от писмо изх.ЗД№ 460 /2001 от 25.04.2017г с характер на удостоверение, естествена вентилация в 10-та килия се е извършвала чрез отваряне на прозорец, като през юни с повишаване на температурите, със заповед на началника на затвора и с цел по-добра вентилация отворите на вратите за подаване на храна са се оставяли отворени през деня. С., след настаняването му в килия №11, която не е била снабдена с отвор, не е можел да ползва този начин на проветрение. На 27.06.2016г. последният е подал молба за оставяне на килията му отворена през деня, която молба е оставена без уважение /л.47—48/. В килиите, в които е настаняван ищеца след 08.04.2016г /10-та и 11-та/ не са и не са били снабдени с климатична инсталация, нито с мрежи против насекоми и други вредители /т.2 и т.3 от справка изх. № ЗД-460/2001 / 25.04.2017г. л.44/.

Прането на постелъчно бельо и дрехи /”всичко”/ е било осигурено за настанените в ЗПС ІІ-доживотно осъдени съгласно график, л.83.