Протокол № 917 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 917 гр. Варна, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. П.

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело № 20253100501188 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:35 часа се явиха:

Въззивната страна И. Г. Г., редовно и своевременно призован, явява се лично и се представлява от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Б. Т. Г., редовно и своевременно призована, явява се лично и се представлява от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Н. И. Г., чрез законен представител Б. Т. Г., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Г. И. Г., чрез законен представител Б. Т. Г., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ – ВАРНА, редовно и своевременно призована, представлява се от социален работник Ж.П., определена със Заповед № 0301-РД01-0388/21.09.2023 г. на Директора на ДСП – Варна, приета от съда от днес.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. Г. чрез адвокат Д.

П. против решение № 1395 от 23.04.2025 г., постановено по гр. д.№ 2798 по описа за 2025 г.

1 на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което е задължен въззивникът да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г.

И. Г. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да приближава молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г. на разстояние по-малко от 100 метра, както и следните адреси: село В., община А. - ул. „Х.С.“ № 36; местоработата на молителката в град Варна - ул. „Х.С.“ № **; училището, което посещава детето Г. Г. – СОУ „Х.С.“ в село В., община А., както и детската градина, която посещава детето Н. Г. – ДГ „Д.Ч.“ в село В., община А., за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да осъществява контакт с молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г., под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; определено е местоживеенето на децата Н. И. Г. и Г. И. Г. при пострадалия родител – майката Б. Т. Г. - за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; задължен е въззивникът да посещава специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на ЗЗДН/ към Фондация „SOS-семейства в риск“ в град Варна - ул. „С.“ № **, телефон за контакт – ***/***-***, на основание член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН; осъден е И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за водене на делото, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и незаконосъобразно.

Твърди се, че е нарушен принципът на равенство между страните, като не е дадена възможност на ответника /сега въззивник/ да ангажира адвокатска защита, което е причина той да не оспори своевременно изложените в молбата твърдения и доказателствата, представени от молителката. Сочи се, че липсва обективност при анализа на доказателствата, както и не са обсъдени всички доказателства. Освен това е наложена мярка, каквото молителката не е поискала. Намира се, че изложените от съда мотиви са неубедителни относно това дали е налице извършен акт на домашно насилие, степента на опасност, вида и продължителността на защитните мерки. Излага се, че и двете деца имат създадена силна емоционална връзка със своя баща, поради което и продължителността на раздялата между тях може да доведе до отчуждение, което не е в интерес на децата от една страна, а от друга се явява наказание за тях. Иска се отмяна на решението, като се измени срока на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 3 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на 2 издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, и на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН да се постанови като защитна мярка режим на лични отношения между децата и техния баща, който да се осъществява след изтичането на тримесечната мярка по член 5, алинея 1, точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН и за времето на действие на заповедта за защита в защитена среда под надзор на психолог или социален работник; както и да се отмени наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни чрез адвокат М. Н., с който същата се оспорва. Излага се подробно становище в посока, че така постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Адв. П.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната въззивна жалба в цялост.

Адв. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора.

СЪДЪТ, с оглед постановеното изслушване на дете, намира, че следва да отстрани от залата страните и пълномощниците им, като в същата остане само социалният работник и детето Г. И. Г..

На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт СЪДЪТ пристъпва към изслушване на детето Г. И.

Г. с ЕГН ********** със снета самоличност по лична карта.

Детето Г. Г.: На 20.02.2025 г. баща ми дойде от Англия, уж да ни направи изненада.

Ние го посрещнахме. Вечерта хапнахме и легнахме. На следващият ден станахме и той реши да имаме гости, да се съберем роднините. Събрахме се, направихме маса и хапнахме.

Не съм много сигурен кога изпратихме гостите, може би беше около 23:00 часа. Сестра ми беше там през цялото време, но аз не останах. Отидох да спя, но тъкмо легнах в леглото и чух баща ми, как започва да обижда майка ми, че е „курва“, че е „мърша“ и всякакви такива.

Каза й, че не му обръща внимание и че си има някой друг, с когото му изневерява. Започна да я наранява физически. Аз видях, че я удря. Всичко се случи пред моите очи. Аз отидох да си легна, но когато чух, че той започна да вика, веднага отидох там и видях какво стана. Той започна да я удря с много силни удари с юмрук в главата. Удряше я най- вече в скулите по лицето. Когато я удари с най-силния удар, направо й пръсна скулата. Течеше й кръв, посини й се окото, но той не се спря. Буташе я, викаше й и я псуваше. Той беше пил над грамажа за алкохол. Сигурно беше изпил един литър уиски. Беше използвал „ПАВ“ – наркотици.

Правеше си такава цигара, която се наричаше „марихуана“. Докато той удряше майка, аз се намесвах. Хващах го и го дърпах настрани, да седне, но той не се спираше. Правеше като вид „колабориране“, ревеше, викаше, псуваше я. В началото, когато той удари майка ми в окото, аз отидох до него, а той ме попита „Искаш ли сега тебе да те почна?“ Аз се отдръпнах. Той продължи да вика и да обижда майка ми с тези думи. Занесе я до вратата, блъсна я в ръба с възможно най- голяма сила. Аз и сестра ми много се уплашихме. Мислех си, че ще откаже гръбначния стълб на майка ми, но не се случи. След като тя седна на 3 земята, той пак започна да й говори с лоши думи. Много лоши думи каза, че му изневерява, че е „кучка“, псуваше я „на майка“ и т. н. Когато лицето на майка ми вече беше обезобразено и сестра ми отиде между тях, тогава баща ми се отдръпна от майка ми.

Отдръпна се, но цяла вечер я държа будна и тя не можеше да си легне. На другия ден бяхме станали и той трябваше да заминава. Не помня колко дни беше тук, но беше се върнал за кратко време, за няколко дни. Той работи в Англия. Доколкото знам, баща ми работи в автомивка като мениджър или супервайзър и наблюдава и управлява хора. Те мият коли, а той им прави заплатите. Баща ми отиде в Англия през 2018 г. с майка ми. Мен също ме взеха, но първоначално 6 месеца живях при баба ми. Като отидох, той работеше нормално до 2021 г. – 2022 г. Доколкото съм чувал, той започна да прави нелегални неща, нелегални бизнеси.

В момента ние живеем в гр. Варна, ж.к. „Т.“ ***. Това, което разказах се случи на 20.02.2025 г. в село В.. Ние напуснахме домът си там на 07.03.2025 г. Причината да напуснем беше, защото беше сутринта – 06:00 часа Българско време, а 04:00 часа при баща ми, той не спираше да звъни, а майка ми беше в автобуса и не можеше да вдигне. Когато тя слязла от автобуса и вдигнала, той й казал „Ей сега хващам самолета и ще те излежа, ще те направя да седнеш в легло, повече да не можеш да ставаш да ходиш никъде“ Каза, че ще я пребие, ще я излежи на леглото, ще я убие. Беше около 07:00 часа сутринта, аз се приготвях за училище, а сестра ми за детската градина, когато майка ми се обади и каза, че баща ми иска да ни изгони. На нея й беше неловко да ми го обясни, но аз знаех всеки един техен проблем и й влязох в положение и разбрах за какво става въпрос, че той я заплаши, че ще я изгони и ще я убие. Жилището, в което живеехме в село В. е наше – на майка ми и на баща ми. Сега живеем в гр. Варна под наем.

Понеже бях в Англия и нямам изкаран български 7-ми клас и трябва да го изкарам, сега уча в ОУ „К.Б.“ в кв. „В.“. Сестра ми ходи в детска градина „М.“ в кв. „М.“.

Това, което разказах не е първият скандал, който виждам между майка ми и баща ми.

Много пъти съм виждал скандали. За баща ми е нормално да посяга на жена си пред децата си. Сестра ми не я бие, но тя винаги е била много изплашена. Много зависи, кой бой е бил, за да кажа дали на мен също ми е посягал. При последният бой, при който баща ми нарани скулата на майка ми, той ме бутна доста силно. След случилото се, баща ми като замина за Англия, въпреки, че беше обезобразил майка ми, ние го възприехме, че той е добре. Майка ми му прости. Тя много иска да запази отношенията ни с баща ми, за да не я виня някой ден, че ме е махнала от него. Поддържали сме връзка с него, но самият той се опитваше да се дразни. Постоянно й се обаждаше докато майка ми беше на работа и той я следеше. Преди да стане случката баща ми ми се обаждаше. Но от 07.03.2025 г. не сме говорили. Причината сега да се притеснявам да говоря и да се срещам с баща ми е, че през половината ми живот досега имам само унижение – физическо и вербално от него. Той искаше от 13-годишен да бъда бизнесмен. Да бъда като него оправен, да работя и да си вадя моя хляб. Знам, че в България мога да работя от 16-годишна възраст, с позволението на родител. Знам, че трябва да се отиде в някакъв трудов център, откъдето да се поиска някакво разрешение. През 4 половината ми живот, не помня баща ми да е бил до мен. Той е бил в Германия и в Англия, затова не помня да е бил до мен и да имам някакви спомени с него, за да кажа какво харесвам в него. Откакто се помня винаги е имало побоища и караници. Във всеки мой спомен помня това, нямам нормално детство. Сега, като сме тримата с майка ми и сестра ми се чувствам, че имам спокойствие. Никой не ме унижава. Чувствам се безопасно в моята къща. Отивам си спокойно на училище и се прибирам вкъщи спокойно. Не е някой да ме следи или постоянно да идва в моята къща и да говори лошо за мен и да ме унижава.