Определение № 4518 от 09.10.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 2872/2025
- Вид
- Определение № 4518
- Подписан
- 09.10.2025
- В сила
- 09.10.2025
- Състав
- Бонка Дечева, Ваня Атанасова, Атанас Кеманов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4518 гр. София, 09.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Бонка Дечева
Членове:
Ваня Атанасова
Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Частно касационно гражданско дело № 20258003102872 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпили са частни касационни жалби вх. № 3912/14.04.2025 г. и вх. № 3970 от 14.04.2025 г., подадени от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И.
А. и Р. И. А., чрез адв. Д. С., и двете против определение № 232/25.02.2025 г. по ч. гр.д.№ 33/2025 г. на Окръжен съд-Благоевград.
С първата частна касационна жалба се обжалва частта от определението, с която е потвърдено Определение № 1201 от 19.06.2024г., постановено по гр.д.
№ 2136/2023г., по описа на PC Благоевград, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Жалбоподателите считат, че изводите на съда относно това, че нямат правен интерес от предявяване на такъв иск са неправилни и необосновани, защото са мотивирани с това, че ищците не притежават правото на собственост докато то не им бъде възстановено. Твърдят, че не е съобразено, че те се позовават на правно очакване – че ако отрекат правата на ответниците ще е възможно на тях да бъде възстановена собствеността.
Втората частна касационна жалба е против частта от определението, касаеща разноските, с която не са уважени въззивни частни жалби против Определение № 2059/10.10.2024г. по гр.д. № 2136/2023г. по описа на РС Благоевград. С това определение е допълнено Определение № 1201 от 19.06.2024г. по гр.д. № 2136/2023г. на PC Благоевград, като ищците са осъдени да заплатят на ответниците Е. К. К. и К. Г. С., разноски за адвокатиск хонорар пред първата съдебна инстанция, в размер на 500лв. Оставен е без уважение и въззивна частна жалба против Определение № 2058/10.10.2024г. по гр.д. № 2136/2023г. на РС Благоевград, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено Определение 1
№ 1201 от 19.06.2024г., като присъдените разноски в полза на ответниците Р.
Д. Ю., с ЕГН [ЕГН], С. Д. Ю., [ЕГН], А.-М. Д. Ю., с ЕГН [ЕГН], всичките от [населено място] за адвокатски хонорар пред първата съдебна инстанция, са намалени от 3000 лв. на 500 лв. Частните жалбоподатели считат, че и този размер е превишен.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК към първата частна жалба се твърдят очевидна неправилност.
Жалбоподателите са формулирали седем въпроса. Поддържат основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като твърдят противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решението по гр.д.№ 2767/2021 г. на ІІ гр.о. и Решение № 63 от 24.06.2020 г. по гр.д.№ 2763/2019 г. на І гр.о. по част от въпросите, позовават се и на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по останалите въпроси, които твърди, че са от значение за развитие на правото. Не са разграничили по кои въпроси кое основание сочат.
По втората частна жалба се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Ответниците по частните жалби Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю. чрез адвокат А. А. А.-Т. ги оспорват, защото не е налице нито една от хипотезите за допускане до касационно обжалване.
Ответниците Е. К. К. и К. Г. С. оспорват частните жалби и допускането до касационно обжалване, защото не е налице нито една от хипотезите, посочени в чл. 280, ал.1, т.1 и т.3, а цитираната съдебна практика е неотносима.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частните жалби изхождат от ищците - процесуално легитимирана страна и са постъпили в срок. Съдът приема, че отговарят на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което ги преценява като допустими.
По предявеният отрицателен установителен иск от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. - наследници на М. Г. А., починал на 20.03.1994 г. против наследници на Г. Т. Ш. и частни преобретатели, правният интерес е обоснован със следните твърдения: С решение № 874/20.11.2012 г. на ОСЗ-Благоевград е постановен отказ на ищците да им бъде възстановена нива от 1,5 дка в землището на [населено място], м. „Р.“. Отказът е обжалван и с Решение № 3345/24.04.2013 г. по адм.д.№ 64/2012 г. на РС-Благоевград е отменен, като е констатирано от съда наличие на спор за материално право с наследници на Г. Т. Ш., поради което преписката е върната на ОСЗ. С писмо от 18.10.2012 г. наследниците на М. Г. А. са уведомени, че заявеният от тях имот с площ 1500 кв.м. попада и е част от имот ***с площ с площ 6,128 дка, възстановен на наследници на Г. Т. Ш. с решение № RK-11 от 31.08.2006 г. по заявление от С.
Г. Ю. и поради наличие на спор за правото на възстановяване на собствеността е спряно административното производство по преписката на ищците пред ОСЗ до разрешаването му. Останалата част от възстановения на наследници 2 на Г. Т. Ш. е заснета с пл.|№ ***и е записана на трети лица – наследници на А.
С. Т. след успешно проведен от тях против С. Г. Ю. /наследник на Г. Ш./ иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ по гр.д.№ 1934/2015 г. на РС-Благоевград. Настоящият отрицателен установителен иск е насочен срещу останалите ответници, тъй като на 22.12.2006 г. С. Г. Ю. е продала на ответника И. М. М. имот ***с площ 6,128 дка. На 22.01.2007 г. той е продал на С. Д. Ю. имота, а на 04.05.2020 г. тя го е продала на ответниците Е. К. К. и К. Г. С. като имот с идентификатор ***с площ 1910 кв.м., образуван от разделянето на бивш имот ***. Ответниците Р.
Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю. са наследници на С. Г. Ю.. Ищците твърдят, че незаконосъобразно е възстановен имота на наследници на Г. Т. Ш., че решението от 2006 г. на ОСЗ е нищожно, с него не е възстановена собствеността и те не са могли да прехвърлят права при последващите сделки.
За тези твърдения са представени доказателства с исковата молба. Ищците обосновават правният си интерес от предявяване на отрицателният установителен иск за собственост с това, че ако отрекат правата на ответниците, е възможно на тях да им бъде възстановено правото на собственост по спряната преписка пред ОСЗ.
За да потвърди определението на РС за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че дори предявеният отрицателен установителен иск да се уважи, това няма да рефлектира върху правната сфера на ищците – няма да им се възстанови собствеността, защото с решението няма да се установят техните права върху заявеният за възстановяване имот, конкретно правото им на възстановяване на собствеността върху него, защото предмет на този иск е правото на ответниците. С решението по отрицателния установителен иск, дори той да бъде уважен, няма да се разреши спора за материално право, до разрешаването на който е спряно административното производство. Този спор се разрешава само с иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, който винаги е положителен установителен иск, предявява се против лицата, които са заявили същия или част от същия имот, а предмета на спора е правото на собственост на ищците, респективно на наследодателя им към момента на колективизацията, който е релевантния момент за реституция по ЗСПЗЗ, съгласно нормата на чл. 10, ал.1 от този закон. С отрицателен установителен иск няма да се установи, че наследодателят на ищците е бил собственик към момента на колективизацията на процесния имот. За тези изводи, съдът се е позовал на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като е посочил, че решението няма да рефлектира в правната сфера на ищците, поради което не е налице нито една от трите хипотези, при които е прието, че е налице правен интерес, дори ищците да твърдят наличието на една от тях.
Като допълнителен мотив въззивният съд е посочил, че за да обосноват убедително правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, ищците следва да установят наличието на едно притежавано от тях право, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено от пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на 3 насрещната страна. В казуса обаче ищците не обосновавали правния си интерес, тъй като заявяват правото си на собственост по реституция по реда на ЗСПЗЗ, но на същото основание се претендира правото на собственост върху същия имот и от ответниците - наследници на Г. Т. Ш. и при конкуренция на правата на страните, на едно и също правно основание, предявяването на отрицателен установителен иск е недопустим.
Въззивното определение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК, за които следи служебно.
Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.
Жалбоподателите не сочат по кои от формулираните седем въпроса на кое основание се позовават.
Съдът не констатира противоречие на въззивното определение с нито един от цитираните три акта на ВКС. С Решение № 51 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 2767/2021 г., II г. о. е разгледан казус, при който ищецът по отрицателен установителен иск е обосновал правният си интерес с това, че притежава същото право, които иска да бъде отречено за ответника. Съдът е посочил, че в този случай се преценява материално правната легитимация на страните, а това винаги е въпрос по същество на спора, поради което ако ищецът не докаже твърденията си, че притежава посоченото право, което иска да бъде установено, че ответника не притежава, съдът отхвърля иска, а не прекратява производството. Това решение е неприложимо към настоящия казус, тъй като ищците не са обосновали правният си интерес с това, че притежават правото на собственост върху процесния имот, а твърдят единствено, че ако отрекат правата на ответниците върху него ще им бъде възстановена собствеността.
Следователно те твърдят третата хипотеза, при която е налице правен интерес, посочена в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Затова в случая въпроса за правния интерес е въпрос по допустимост на иска. Въззивният съд неправилно е изложил допълнителния мотив за потвърждаване на определението на първата инстанция – това, че ищците не доказват, че притежавали конкурентни права на тези на ответниците. Ищците не са твърдели такива права, а напротив. Тези неправилни допълнителни мотиви обаче не са се отразили на крайният резултат, защото са съобразени с практиката първите изложени мотиви за това, че с разрешаването на отрицателният установителен иск няма да се установят правата на ищците и няма да бъде разрешен спора за материално право, който винаги е чрез положителен установителен иск по чл.
14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост към момента на 4 колективизацията.
По второто цитирано от жалбоподателите Решение № 63 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2763/2019 г., I г. о. е разгледан спор, по който ищците са обосновали правният си интерес с фактическо състояние – упражнявано владение върху имота, върху който искат да отрекат правата на ответница, като са посочили, че ако иска бъде уважен ще бъдат преустановени неоснователните претенции на ответниците и ще могат да запазят владението си, за да придобият имота на това основание. С тПо това дело касационно обжалване е допуснато по въпроса „длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и възражения, а други не приема и да обоснове крайните си изводи като посочи доказателствата за тях“. По настоящото дело това не е спорен въпрос. Съдът е обсъдил и съобразил доказателствата, представени с исковата молба. Приел е, че те доказват твърденията на ищците, но тези твърдения не обосновават правен интерес за ищците от това да отрекат със сила на присъдено нещо правата на ответниците, защото с това решение няма да се установи правото на собственост на наследодателя им към момента на колективизацията, което е предпоставка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗЗ, съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e0d3fa6-14ce-4a61-aab0-7622afed3493