Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 430 от 28.04.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 224/2025
Вид
Определение № 430
Подписан
28.04.2025
В сила
28.04.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 19, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Г., 28.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Д.

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500224 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД срещу разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 84 от 06.02.2025 г. на Районен съд – Г., постановено по ч.гр.д. № 170/2025 г., с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта за сумата от 10,66 лв.

- договорна лихва и сумата от 159,92 лв. – обезщетение за забава против длъжника П. Й. К..

В жалбата се излага становище, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че са нарушени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като разпоредбата изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Посочва че в общите условия ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора са посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде приета за процесуално допустима.

Габровският районен съд е сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, с което поискано да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника П. Й. К. от гр. Г., за сумите от: 271,04 лв. главница; 10,66 лв. – договорна лихва; 159,92 лв. обезщетение за забава за периода от 02.08.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане. В т. 12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит сключен между „Сити кеш" ООД и П. Й. К., което 1 е цедирано на заявителя. Изложено е, че длъжникът не е изпълнил задължението си да заплаща взетия заем, който е следвало да върне в едномесечен срок от сключване на договора.

За да отхвърли така подаденото заявление в обжалваната част, съдът е приел, че отразеният ГПР в договора е изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че ГПР на разходите следва да бъде изчислен, като бъдат отчетени и разходите на потребителя за неустойка за непредставяне на обезпечение. Изчислен с включване на тези разходи, ГПР е много над максимално допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва. Отразяването в договора на значително по-нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика, а договорът е недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът, съгласно чл. 23 от ЗПК, дължи само чистата стойност на кредита.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Договорът, от който черпи права заявителя, по своята правна характеристика и съдържание, представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона. Съдът е длъжен служебно в производството по чл. 410 от ГПК да извърши, проверка дали искането е в противоречие със закона и добрите нрави, дали се основава на неравноправни клаузи в договора или е налице обоснована вероятност за това.

От представения договор за потребителски кредит № 696525 от 24.06.2022 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и П. Й. К. от гр. Г. се установява, че кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 300 лв. при фиксиран лихвен процент 40, 05 % и посочено ГПР 49, 87 %, като е уговорено кредитът да бъде погасен на 11 вноски и общата сума за плащане в размер на 315,34 лв. В чл. 5 от договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок от подписване на договора, като при неизпълнение на това задължение дължи на кредитора неустойка в размер на 91,66 лв., която е дължи разсрочено по начин посочен в Приложение № 1 към договора. В договора е предвидено при забава кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В приложения погасителен план определената погасителна вноска от 1 вноска от 2,34 лв. и 10 от 31,30 лв. месечно включва главница, лихва и неустойка, като е видно, че задължението с включената неустойка е в размер на 407,00 лв.

При извършената проверка, съдът намира, че от представения договор не се установява същият да е сключен по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и от посочения в договора ГПР не става ясно, какво се включва в него и дали е включено задължението за неустойка по договора за неосигурено обезпечение, в размер на сума равна на половината от отпуснатия кредит, което води до съмнение за неравноправни клаузи по договора. Освен това погасителният план приложен по договора съдържа вноска за неустойка, която произтича по същество от неравноправна клауза, тъй като въвеждане на този вид 2 неустойка (при почти реално неизпълними от заемателя условия по чл.33, ал.1 ОУ), противоречи на принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване на претендираната неустойка, което води до необосновано оскъпяване на кредита, а от там и за заобикаляне на императивната нормата на чл. 19 от ЗПК, а именно ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва.

Въззивният съд констатира, че договорът, на който заявителят основава правата си досежно процесните вземания е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл.

19, ал. 4 от ГПК. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост по см. на чл. 22 от ЗПК. В случая, в ГПР няма данни да са включени задължението за неустойка, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Горното е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е. единствено главницата и не се дължат лихви и други разходи по кредита.

Предвид гореизложеното, поради обосновано предположение за неравноправни клаузи в договора, водещи до неговата недействителност, както и направено искане в противоречие с добрите нрави, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 84 от 06.02.2025 г., постановено от Районен съд - Г. по ч .гр. д. 224/2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4