Решение № 280 от 05.07.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Кърджали, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20235140100067 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на М. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр.К., ул. „С." № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, против Община Кърджали, ЕИК 000235920, представлявана от кмета Х. А. И., с адрес: гр. К. бул. „Б." № **, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 500 ( три хиляди и петстотин ) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане на здравето, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от ухапване от бездомно куче на 06.01.2023 г. в гр.К., ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.

Твърди се, че ищцата е ухапана от бездомно куче, вследствие на което е претърпяла увреждане на здравето, довело до описаните в исковата молба неимуществени вреди. Иска уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

Ответникът възразява за неоснователност на предявения иск с подробно развити съображения. Възразява за съпричиняване, а в условията на евентуалност сочи, че претендираното от ищцата обезщетение е прекомерно и иска присъждане на по-ниско такова.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ухапване от бездомно куче.

1

Деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД е отговорност за чужди действия, която има гаранционно-обезпечителна функция и е от обективен характер що се касае до възложителя на работата, който не може да се освободи от отговорност, изхождайки от своето собствено поведение. Отговорността е производна, като юридическите лица отговарят единствено при условията на чл. 49 ЗЗД, тъй като тяхната дейност се осъществя не лично, а от лица, на които е възложена определена работа. В тази връзка достатъчно е да се докаже, че вредата е причинена от поведението на лица, на които ответникът е възложил определена работа.

Личността на делинквента е без правно значение, а за да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е необходимо да е налице противоправно поведение, изразяващо се действие или бездействие, от което да е настъпила вреда (вредоносен резултат), като съществува причинно-следствена връзка между поведението и настъпилия вредоносен резултат, както и вина, която се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При деликтната отговорност вината не съставлява субективно отношение, а се изразява в неполагане на дължимата грижа, представляваща дължимото абстрактно поведение, което правените субекти следва да съблюдават според конкретния случай.

Установява от приетите по делото доказателства, че на 06.01.2023 г.,около 16.45 часа, на улица „С." пред блок **, вх. "*“, където живее ищцата, същата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, с жълто-кафяв цвят, вследствие което е получила разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и охлузване на кожата на лявата подбедрица.

Обстоятелствата около нападението се установяват както от обясненията на ищцата, така и от разпита на допуснатите по делото свидетели, най-вече от показанията на св. К., която е пряк очевидец на инцидента. Свидетелските показния са логични, последователни и конкретни, като те се подкрепят от останалите доказателства по делото, в т.ч. и приетата по дело съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло. Не би могло да има съмнение, дори и само като се изходи от характера на получените увреждания, че ищцата е ухапана от куче. Фактът, че въпросното куче е безстопанствено се установява от показания на св. К., която сочи, че е видяла как едно рижаво или кафяво куче е ухапало ищцата.

Кучето не е домашно, не е породисто, същото е било без стопанин и каишка. Свидетелката сочи, че е виждала въпросното куче многократно, тъй като то обикаля техния квартал заедно с глутница от 5-6 кучета. По тези съображения съдът приема факта, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче, за доказан по несъмнен начин по делото, като наведените от ответника възражения в тази насока са неоснователни.

Съдът намира, че ответната община носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие. При бездействие, от което са произтекли вреди, възниква отговорност за непозволено увреждане, ако делинквентът не е предприел действията, които е бил длъжен да извърши. Обратно, ако действията са осъществени с дължимата грижа, отговорност не възниква, дори и тези действия да не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините, са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона – добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона 2 действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение. В тази връзка зaдължeниятa нa oбщините, cвъpзaни c oгpaничaвaнeтo нa пoпyлaциятa нa бeздoмнитe ĸyчeтa и oпaзвaнeтo нa гpaждaнитe oт тexнитe нaпaдeния, са уредени в глава пета „Бeзcтoпaнcтвeни живoтни” от Закона за защита на животните/ ЗЗЖ/. Cпopeд чл. 40 ЗЗЖ oбщинcĸитe cъвeти пpиeмaт пpoгpaмa зa изпълнeниe нa Haциoнaлнaтa пpoгpaмa зa oвлaдявaнe пoпyлaциятa нa бeзcтoпaнcтвeнитe ĸyчeтa нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия, пpиeтa oт Mиниcтepcĸия cъвeт, както и плaн зa дeйcтвиe нa cъoтвeтнaтa oбщинa, ĸaтo ĸмeтoвeтe нa oбщини opгaнизиpaт изпълнeниeтo нa пpoгpaмaтa и плaнa. Cъглacнo чл.

41 ЗЗЖ opгaнитe нa мecтнaтa влacт изгpaждaт пpиюти зa бeзcтoпaнcтвeни живoтни, ĸoитo ce cтoпaниcвaт oт oбщинитe, ĸaтo зaдължeниe нa ĸмeтoвeтe нa oбщини e дa oтгoвapят зa пpиютитe и дa нacтaнявaт бeзcтoпaнcтвeнитe живoтни в тяx. Според чл. 47, aл. 3 ЗЗЖ oбщинитe ca cpeд лицaтa, пoд чийтo нaдзop и гpижи ca ĸyчeтaтa ĸaĸтo нa тepитopиятa нa пpиютитe, тaĸa и ĸoгaтo ce нaмиpaт извън тяx, ĸaтo в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ e ypeдeнo задължението на oбщинитe дa взeмaт мepĸи зa пpeдoтвpaтявaнe нa aгpecивнo пoвeдeниe нa ĸyчeтaтa ĸъм xopa или живoтни.

В отговора на исковата молба се признава, че понастоящем в гр. Кърджали не съществува приют за кучета, като общината има проектна готовност за изграждане на нов мащабен приют за кучета в с.Седловина до края на 2023 година. От представените към отговора на исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод за ефективно и резултатно изпълнение на програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. По същество по делото не фигурират доказателства, от които да може да се заключи, че са изпълнени вменените по закон задължения на община Кърджали.

Самият факт, че глутницата кучета продължава да обитава същия район, в който смисъл са свидетелските показания, както и обстоятелство, че при подаден сигнал от съпруга на ищцата/ л.9/, макар и след инцидента, същият не е взет под внимание, е достатъчен да обоснове противоправно бездействие на служителите на ответника, натоварени с грижата за бездомните кучета. Липсата на ангажирани доказателства за това какви са предприетите от общината действия - конкретно след инцидента, мотивира съда да заключи, че приетата програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета не се изпълнява фактически с необходима грижа, т.е. с онова ниво, което би гарантирало в една голяма степен здравето на гражданите.

Неоснователни са възраженията за съпричиняване, тъй като при ухапване от животно, съпричиняване може да е налице, ако животното е провокирано от пострадалия, какъвто не случаят.

Съдът намира за изцяло неоснователно неимуществените вреди е прекомерен. възражението, че размерът на

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а според разясненията на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието 3 справедливост не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии - характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата, с характерните за него конкретни икономически условия и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Съдът приема, че справедливото обезщетение е по-високо от размера на исковата претенция, но с оглед диспозитивното начало е ограничен от посочения от ищеца размер. На първо място ищцата не е лице в млада и активна възраст. Получила е силел психически стрес от ухапването, за което свидетелства нейният съпруг Х. К., чиито показания съдът кредитира изцяло. Без значение е дали ищцата е развила фобия от кучета или не, достатъчно е това, че ищцата изпитва страх от кучета, което е довело до негативни промени в нейното ежедневие, свързани с избягване на ситуации, при които е възможно да възникне сходен инцидент. Ухапването е станало пред дома на ищцата, което подкрепя твърденията за изпитвания след инцидента естествен страх. Претендираната сума от 3 500 лева е по-ниска от един стандартен размер на обезщетение за подобен вид телесно увреждане. Именно естеството на увреждането на здравето на ищцата е водещо при формиране на изводите относно размера на обезщетението. В тази връзка следва да се отбележи, че с решение № 368 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г. на Върховен касационен съд, IV, г.о., за ухапване от куче, осъществено обаче през 2012 г., при напълно идентични вреди - разкъсноконтузна рана на подбедрицата, кръвонасядане и охлузване на кожата, е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500 лева. Съдът, като съобрази и икономическите условия, елемент от който са и нивата на застрахователно покритие и инфлационните процеси, с оглед общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, и като взе предвид, че увреждането е настъпило през 2023 г., т.е. при значително по-високи цени на стоките и услугите в страната, в сравнение с 2012 г., намира, че сумата от 3 500 лева е под справедливия размер на по чл. 52 ЗЗД.

При това положение се налага извод за основателност на предявения иск в цялост.

Ищцата има право на разноски в общ размер на 340 –за държавна такса и експертиза, съобразно приложен писък по чл. 80 ГПК. Процесуалният й представител има право на разноски, при условията на чл. 38, ал 1, т. 3 от ЗА в размер на 780 лева с ДДС.

Така мотивиран, РС-Кърджали

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 49 ЗЗД Община Кърджали, ЕИК 000235920, представлявана от кмета Х. А. И., с адрес: гр. К. бул. „Б." № ** да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „С." № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 3 500 ( три хиляди и петстотин ) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане на здравето, изразяващи се в преживените болки, страдания и стрес от ухапване от бездомно куче на 06.01.2023 г. в гр.К., ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.01.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Кърджали, ЕИК 000235920, представлявана от кмета Х. А. И., с адрес: гр. К. бул. „Б." № ** да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, адрес: гр. К., ул. „С." № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 340 (триста и четиридесет) лева – разноски по делото.