Решение № 91 от 31.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 31.01.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав, на осми януари две хиляди и двадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РЕНИ СПАРТАНСКА

К. ПЕТРАКИЕВ

Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 979 по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №

1736/20.09.2019 г., Пл.РС по гр. дело № 4013/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.179,ал.1 от ЗМВР ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, представлявано от ст. комисар К. Н. да заплати на К.Н.В., ЕГН**********,гр.Плевен, сумата от 2 357,27лв. като главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд,вследствие на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.02.2017г.

- 30.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 17.06.2019г. до окончателното й изплащане.

Осъдил е ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, гр. Плевен да заплати на осн.чл.86 от ЗЗД на К.Н.В., ЕГН**********, гр.Плевен сумата от

298,84 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен да заплати на ищеца сумата в размер на 610,00 лева, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Осъдил е ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР

–Плевен да заплати по сметка на Пл.РС държавна такса в размер на 106,24лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК върху уважените претенции .

Постъпила е въззивна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от Директора К. Н. чрез гл. юрк. П. Ф. против горепосоченото решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/.

За процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния коефициент –01.02.2017г. - 30.05.2019г., са действали няколко наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з–407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по АХД № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г.В тези специални за МВР наредби липсва текст,който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143.

Въззивникът твърди, че отмяната на

Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., когато е обнародвана последващата Наредба е действала Наредбата от 2014 г., но само за четири дни. В нарушение на материалния закон, Пл.РС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия процесен период на разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба. Неправилни са изводите на ПРС, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Посочва се, че изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите в МВР се съдържат и в трайната съдебна практика на други съдилища в страната.

В жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и лихви, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на ПРС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Алтернативно в жалбата се излагат доводи в случай,че не се възприемат изложените съображения за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018г., за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. В този смисъл, следва да бъде отхвърлен предявеният иск за главница с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ за сумата в размер на 491,01лв.-главница, както и предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 54,44лв.Претендират се съдебни разноски.Представен е Списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Не е постъпил писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се е явил процесуален представител на въззивника ОД на МВР – Плевен,като е заявил,че поддържа изцяло доводите във въззивната жалба.

Процесуалният представител на ответника адв. М. е заявил,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли окръжния съд, да потвърди изцяло обжалваното решение на Пл.РС, със законните от това последици.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Не се спори по делото, че ищецът К.Н.В. за процесния период 01.02.2017г.-30.05.2019 г. е работил на длъжност „Мл.инспектор“ от група “ Охранителна полиция“ към РУ-Гулянци при

ОД на МВР-Плевен.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,при режим на труд на смени/дневна и нощна/,с продължителност 12 часа,при сумарно изчисляване на работното време съгл.чл.187,ал.3 от ЗМВР.

В исковата си молба, ищецът твърди, че за процесния период -2017г.,2018г. и 2019г. е положил нощен труд, общо от 2 440часа.Общо положените 2440 часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води до разлика от 348 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително, ведно със съответната лихва за забава, считано от датата на забавата до датата на подаване на исковата молба и окончателното изплащане на сумите/законна лихва върху главницата/.

В съдебно заседание на 13.09.2019г. е допуснато изменение на предявените искове относно техния размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК и съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,като главният иск е с цена 2357,27лв.,а искът за мораторни лихви-в размер на 298,84лв.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Изготвено е заключение от вещото лице Т. И.. От заключението на вещото лице се установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд през нощта от 22,00ч. до 06.00ч. ,като отработеното време се е изчислявало сумарно.Положените часове през процесния период,преизчислени с коефициент 1,143,разликата в часове,неплатени от ответника, неизплатените суми като главница и лихви за периода,са посочени в изготвена таблица за всеки месец и за тримесечие. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а за работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 2357,27лв.,а лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на

298,84 лв.

РС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143.

Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 43 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e0bc0b5-7555-485d-8619-151b5ba7f78d