Решение № 9 от 14.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ХРИСТИНА Х.А като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело № 20234300900019 по описа за 2023 година

Производство по чл. 557, ал. 1, т.2, б „а“ от Кодекса за застраховането.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 2255/18.04.2023 г. от А. К. К., чрез пълномощника си адв. А. С. И. от САК, с цена на иска 200 000 лева, като частичен от 400 000 лева за неимуществени вреди. В исковата молба се посочва, че 04.11.2022 година, в землището на с. Български извор, общ. Тетевен, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил „А.“, с peг. № ********, водачът М. О., нарушил правилата за движение по пътищата, като не спазил знак „Г 2“, излиза от крайпътна бензиностанция „Лук ойл“, включва се от път без предимство по път с предимство, като реализира ПТП с правомерно движещия се и по път с предимство скутер „Д.“, с рег. № ******, управляван от доверителя ми А. К.. В следствие на описаното ПТП М. О., като водач на лек автомобил „А.“, с рег. № ********, виновно и протИ.правно е причинил неимуществени вреди представляващи, конкретно посочени телесни травми на водача на скутер „Д.“, с рег. № ****** - А. К.. Изтъква, че причинените травми са довели и до значителни физически болки и морални страдания, неудобства и ограничения в личния и професионален жИ.т на пострадалия. Свързани са с продължително лечение и съответни негативни 1 изживявания. Налице са остатъчни пожизнени последици за психиката поради тежките мозъчни увреди.

Изтъква, че видно от регистъра на Гаранционен фонд и от издадения КП за ПТП за лек автомобил „А.“, с рег. № ********, не е имало сключена застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“, към 04.11.2022 година, което счита, че обуславя отговорността на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 буква „а“ КЗ. На 10.01.2023 година с молба вх. № 24-01-12 от името на ищеца е заведена щета пред застрахователя, която е под № 23210009/10.01.2023 година за неимуществени вреди. И въпреки, че по нея са представени всички относими към инцидента документи, счита, че са налице предпоставките по чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ, според което Гаранционен фонд да се произнесе, ответникът бави изпълнението на задължението си да определи и изплати обезщетение, като е изискал документи, които потребителят на застрахователна услуга не е длъжен да представя и липсата им по щетата не освобождава застрахователя от задължението му да се произнесе в срок. С писмо от 30.03.2023 година ответникът по делото се произнася окончателно, като отказва да определи и изплати обезщетение.

С оглед изложеното и на основание чл. 498 ал. 3 КЗ, счита, че за А. К. К. възниква интерес и право да потърси правата си по съдебен ред.

В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се оспорва предявения иск по основание и размер, оспорва се механизма на ПТП – то и вината на дееца. Сочат, че са сезирани във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета 21210238/18.11.2021 г., но са уведомили ищеца, че следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, но това не е сторено, поради което ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявената претенция.

Относно размера на предявените претенции за обезщетения за неимуществени вреди, считат същия за изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на жИ.т и съдебна практика към датата на ПТП - 26.09.2021 г.

Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца в размер поне 50%, който като водач на процесния мотоциклет е 2 пътувал без поставена предпазна каска, в нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДВП, както и че същият се е движил с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост.

Оспорват изцяло претенцията за лихва от 10.01.2023 г., тъй като Гаранционния фонд е бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не са спазени разпоредбите на Кодекса за застраховането, поради което да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК са направили искане да се конституира в качеството на трето лице - помагач на Гаранционен фонд по настоящото дело виновния за процесното ПТП водач М. И. О.

По делото е постъпила допълнителна искова молба вх. № 3362/09.06.2023 г. от А. К. К., в която поддържат исковата молба и направените с нея доказателствени искания, оспорват направените от ответника възражения.

Постъпил е допълнителен отговор на искова молба вх. № 3713/28.06.2023 г. от Гаранционен фонд-гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, в който заявяват, че поддържат депозирания си отговор, като оспорват изцяло исковите претенции по основание и размер.

С определение № 137/ 07.07.2023 година на основание чл. 219, ал.1 от ГПк в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран М. И. О.. О., чрез пълномощника си адв. С. С. е изразил писмено становище по исковата претенция, като е оспорил нейния размер, като завишен и е споделил направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в несъобразена скорост в населено място и без поставена каска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А. И. и адвокат И. Б. от САК, поддържат исковата молба и молят да бъде уважена изцяло, като бъдат присъдени разноски и адвокатско възнаграждение. Излага съображения за основателност и доказаност на исковата претенция.

Ответникът се представлява от адвокат Н. И. от АК- В.Търново, която моли да бъде отхвърлен предявения иск. Представя писмени бележки.

Третото лице М. И. О. се явява лично и с адв. Ст. С., ЛАК, който оспорва изцяло исковата претенция и моли да бъде отхвърлена. Изтъква, че от 3 събраните доказателства се установява, че основната причина за настъпилото ПТП е на пострадалия, която се е движил със скорост от 117 км/ч в населено място, с отнето СУМПС, без каска и без светлини в тъмната част на денонощието. При условията на евентуалност, оспорва иска по размер, като счита, че е завишен, като бъде отчетен и приноса на ищеца. Развива подробни съображения в писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 356р-15833/ 07.11.2022 година се установява, че на 04.11.2022 година около 23.00 часа в с.Български извор, ул. „Демокрация“ № 2, Бензиностанция „Лукойл“, л.а. с рег. № ********, (с прекратена регистрация) марка “А.“, мод.

**, собственост на П. М. П., управлявано от М. И. О., неправоспособен, при излизане от бензиностанция „Лукойл“ извършва маневра, завиване наляво при наличие на пътен знак „Г2“ – движение само надясно след знака) вследствие на което удря мотоциклет с рег. № ******, марка Д., модел Н., с прекратена регистрация, собственост на К. Й. Ц., управляван от А. К. К..

В протокола като пострадало лице е отбелязан А. К. К. с контузионни огница и епидурален хематом фронтално, фрактури на черепа, фронтално и лицеви контузии.

От приложения към досъдебното производство протокол за оглед на ПТП от 05.11.2022 година е видно, че огледът е започнал в 00.10 при следните условия: сухо време, нощна тъмН., трудна видимост. Установено е, че пътят в района на местопроизшествието е прав участък, с гладък асфалт, без неравности, сух, осветен от лампи на бензиностанцията.

С протоколно определение № 31/ 25.05.2023 година, постановено по нохд № 133/ 2023 година по описа на РС – Тетевен, е одобрено споразумение, по силата на което М. И. О. е признат за виновен в това, че на 04.11.2022 година около 23.00 часа в с.Български извор, Област Ловеч, на първокласен път ПП-І4, км 13+720м, посока София – Варна, при управление на МПС – л.а. марка “А.“, мод. **, собственост на П. М. П., без необходима правоспособност, при излизане от района на бензиностанция „Лукойл“ с 4 посока на движение към София, нарушил правилата на движение по пътищата, установени в ЗДвП и Правилника за приложението м, - чл. 6,т.1, чл. 37, ал.3 от ЗДвП и чл.51, ал.2 и чл. 63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, като предприел маневра, завиване наляво в посока град Варна, като навлязъл в платното за движение в посока глад София и не пропуснал движещия се по същия път в посока София водач на МПС - мотоциклет с рег. № ******, марка Д., модел Н., и по непредпазлИ.ст причинил на А. К. К. средна телесна повреда: черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепа, контузия на мозъка, излив на кръв под меките мозъчни обвивки и над твърдите мозъчни обвивки, епидурален хематом, причинило разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та; лицева травма, изразяваща се в счупване на носните кости на горната челюст тип Le Fort И, счупване на скулна кост, излив на кръв в лицевите кухини /хемосинус/, причинила затруднение на говоренето и дъвченето; травматично увреждане на костите на десния долен крайник - счупване на дясната малкопищялна кост, счупване на три /от втора до четвърта/ ходилни кости, счупена първа фаланга на пети пръст на дясното ходило, причинили трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок не по малък от един месец и половина, като телесната повреда е причинена при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия К., изразяващо се в това, че на дата 04.11.2022г. около 23,00 часа, в с.Български извор, област Ловеч, на първокласен път ПП-І 4, км 13 + 720м (София-Варна), при управление на МПС - мотоциклет марка Г., модел Н. с регистрационен № ******, собственост на К. Й. Ц., с посока на движение гр.София, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като А. К. се е движил с превишена скорост от 116,36 км/ч., поради което и на основание чл чл.343, ал.З, пр.7, буква "а", пр.2, вр. ал.1, буква "б", пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.З във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от седем месеца.

На основание чл. 66 ал. 1 от Наказателния кодекс изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години.

На 10.01.2023 година с вх. № 24-01-12 е подадена писмена претенция до Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение в размер на 400 000 лева.

Към него са приложени КП за ПТП; епикриза, медицинско свидетелство и магнитно резонасна томография.

5

С писмо изх. № 24-01-12/ 12.01.2023 година ГФ, по повод образувана щета № 23210009/ 10.01.2023 година е поискал представяне на конкретно посочени доказателства, част от които са били налични, към тази дата – огледен протокол, албум, медицински документи. В отговор от 25.01.2023 година е посочено, че не разполагат с такива документи и с оглед правомощията по чл. 107 от КЗ, ГФ може сам да се снабди с тях, ако счита, че представените документи не са достатъчни. Посочена е банкова сметка.

По заведената щета е постановен отказ с решени от 30.03.2023 година, за който е изпратено уведомително писма изх. № 24-01-12/ 30.03.2023 година.

По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза, основана на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на автотехническата експертиза произшествието е настъпило на 04.11.2022 година в с. Б.Извор, сухо време, тъмна част на денонощието, работещо улично осветление, прав участък, двупосочно пътно платно, непрекъсната маркировъчна линия. Ударът е в лявата лента за движение по посока на огледа – отредена за движещите се в посока София. Скоростта на движение на участниците при удара е съответно на А. – 18.54 км/ч, на мотоциклета – 116.36 км/. Според експертът основната причина за удара е навлизане на А. в платното за движение на ПП І-4, при положение че е било заето и е разполагал с видимост към мотоциклета. Друга причина е избор на скорост от страна на водача на мотоциклета, която е била твърде висока и не му е позволила да спре при настъпване на аварийната ситуация. В конкретния случай водачът на мотоциклета не е разполагал с достатъчно надлъжно разстояние, респективно време за спиране при скоростта, с която се е движил, т.е. ПТП не е било предотвратимо чрез спиране за мотоциклета. При скорост на мотоциклета 50 км/ч опасната зона за спиране би била 37 м и ПТП би било предотвратимо, чрез спиране от страна на мотоциклетиста. Предвид на това, че се касае за прав, осветен участък водачът на А. е имал възможност да види мотоциклета и да не навлиза на пътя, което би предотвратило процесното ПТП. Предвид положението на А. при удара на мястото не е имало коридор за безопасно преминаване на Жилера зад него без да напуска пътя.