Решение № 1042 от 21.12.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1042

Хасково, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - VII състав, в съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР

ВУНОВ

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора А. Х. П. като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20237260701258

/ 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.С., гражданин на Сирия, против Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата са развити доводи, че обжалваното решение било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Оспореният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините чужденецът да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.

Твърди се, че органът неправилно и в противоречие с материалния закон приел, че Турция била трета сигурна държава за оспорващия. Съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, за да се приеме, че спрямо оспорващия Турция била трета сигурна държава, то в Турция следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила. В тази връзка се сочи, че сирийците, влезли масово в Турция, първоначално получили статут на „посетители“ и впоследствие статут на временна закрила, без обаче да имат правото да подадат молба за статут на бежанец. Целта била да се гарантира, че те ще останат в Турция само докато трае военният конфликт в Сирия и ще се върнат там, когато ситуацията се подобри. Освен това, що се отнася до определянето на Турция за „сигурна трета страна“, възниквали въпроси и по отношение на спазването на принципа на забрана за връщане, залегнал в чл. 33, параграф 1 от Женевската конвенция, чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3, параграф 2 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Навеждат се доводи, че нямало гаранции за това, че принципът на забрана за връщане се спазвал ефективно. Турция принудително изселвала от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това живеели сирийски кюрди.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Ю.Д., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки, поради което моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 23.05.2023 г. и от

29.05.2023 г. до ДАБ при МС А.А.С. е поискал закрила от Република България.

На 29.05.2023 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП 27489/29.05.2023 г. с имена А.

(собствено име) А. (фамилно име) С. (бащино име), гражданство - Сирия, етническа принадлежност - ***, роден на *** г. в Сирия, гр. ***, със същия постоянен адрес, професия – общ работник, образование -**, религия - **, семейно положение - женен, без документи за самоличност. В регистрационния лист са обективирани данни относно съпругата на чужденеца – Д. А. А., родена на *** г., както и относно децата му – Н. А.А., родена на *** г. и М. А.А., роден на *** г., всички с местонахождение РПЦ – Харманли.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

Oт Протокол с рег. № УП

27489/12.06.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с А.А.С., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че е роден в Дейр Алзор през **** година и живял там до 2012 година, след това отишъл в Ракка, където живял три години и през 2018 година отишъл в Турция, като се установил в град Орфа. Там работел в автомивка и живял в къща под наем. Нямал издаден паспорт, личната му карта била в армията от 01.07.2010 г., а документът, издаден от Турция, му предоставял право да пребивава легално в Турция, за да не го върнат обратно в Сирия. Учил до втори клас в училище в Дейр Алзор. В Сирия работел в автомивка, като бил женен от 2016 година, с религиозен брак Съпругата му се казвала Д. А., имали две деца – Н., родена в Ракка, към момента на * години и М., роден в Орфа, Турция, към този момент на * години. Заявил е, че има брат М. в Германия, че баща му е починал, а майка му и братята му А. и М. и сестрите Ф., Р., Р., Р. и И. се намирали в Ракка. Братята му А. и А. и сестрите му Б. и М.а се намирали в Орфа, Турция. Посочил е, че е арабин, а относно изповядваната религия - *** През 2018 година напуснал Сирия нелегално за Турция заедно със съпругата си и едното дете, като се установили в Орфа. През месец май 2023 г. влязъл в България заедно със съпругата си и двете деца нелегално - укрит в тежкотоварен камион. Посочил е, че турците не харесвали сирийците. Н. посещавала турско училище, М. посещавал детска градина в същото училище и имало тормоз от турските деца. Разказал е, че напуснал Сирия заради войната, където воювали редовната и свободната армия. Относно обстановката в района на Ракка, преди да го напусне, разказва, че нямало ток, вода, нямало и работа. Не членувал в партии в Сирия, нито в Турция, не бил арестуван никъде, не бил осъждан нито в Сирия, нито в Турция и нямало заведени съдебни дела срещу него.

Не е имал проблеми с властите в Сирия, нито с властите в Турция. Заявил, че турците го удряли преди две години на два пъти, защото не знаел турски език, когато се прибирал от работа. Не се оплакал в полицията, защото нямало да му помогнат. От турските власти никой не го принуждавал да се връща в Сирия. Нямал проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не участвал във военни формирования. Не искал да се връща в Сирия, тъй като положението не било хубаво.

На 11.08.2023 г. е проведено второ интервю с чужденеца, видно от Протокол с рег. № УП 27489/11.08.2023 г., в което разказал, че е напуснал Сирия преди шест години заедно със семейството си, през 2018 година и отишли в Турция. Установили се в град Орфа. Живели отначало при съсед от Сирия и след това взел самостоятелно жилище – в жилищен блок, под наем. След по-малко от един месец отишъл при властите да се регистрира и му дали кимлик. С този документ имал право легално да пребивава в този град и в тази област. С тези документи записали децата на градина, а след това голямото дете завършило първи клас вече, а малкото дете посещавало детската градина.

Посочил, че работел в автомивка. Съпругата му не работела, била домакиня.

Издържал семейството си с това, което изработвал, само със своята заплата.

Допълнил е, че по време на земетресението тази година в Турция домът им под наем също бил разрушен. Тогава си купили палатка и живели в нея на зеленчуковия пазар в Орфа. Имало и други палатки наоколо, и други хора живеели на палатки. В околностите на Орфа имало лагери за сирийски бежанци.

Протоколите от проведените интервюта с А.А.С. са подписани от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-12908/26.07.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр. Харманли към ДАБ-МС като А.А.С., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още: Справка вх. № ЦУ – 1315/04.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция и Справка вх. № ЦУ-1316/04.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

Със становище рег. № УП 27489/18.09.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, се предлага на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 16682/06.11.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.С..

На 16.11.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 17.11.2023 г.

По делото е приетa като писмено доказателство и представена от ответника – Справка вх. № ЦУ –

1427/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Турция и Справка вх. № ЦУ-1428/21.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Сирийска арабска република.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председател на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 16682/06.11.2023 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход и в страната, в която продължително време е пребивавал - Сирия, респ. Турция. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.