Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 204 от 24.05.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 32/2022
Вид
Решение № 204
Подписан
24.05.2023
В сила
14.07.2025
Състав
Деян Стоянов Вътов

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Кърджали, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140100032 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правни основания чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, на Д. Д. В., ЕГН **********, от гр. ****, представлявана адв. Д. от АККърджали, срещу „Уин Спорт“ ЕООД, ЕООД, ЕИК 204625294, представлявано от управителя З. Ю. М., за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание дарение от 30.12.2008 г. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед РД18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, с адрес: ***********, с площ от 947 кв.м., при граници и съседи: ***, ***, ***, *** и ***, за осъждането на ответника да предаде на ищцата владението на реална част от същия с площ 40.43 кв.м., както и за осъждането му да премахне за своя сметка изградената в спорната реална част постройка-навес.

В исковата молба вх. № 310 от 12.01.2022 г. се твърди, че ищцата е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор *** по дарение от 30.12.2008 г., като през месец април 2018 г. установила, че ответникът е започнал да развива търговска дейност като заведение. За целта поставил маси и столове както на съседния на нея имот, така и на част от нейния, която съответства на процесната реална част от 40,43 кв.м.

Въпреки противопоставянето в имота били изградени дървено дюшеме и пилони за поставяне на покривна конструкция - навес. При посещение на ищцата й бил представен договор за отдаване под наем на съседния терен - общинска собственост от 21.05.2018 г., сключен между ответника и Община Кърджали, като й било обяснено от представители на ответника, че са взели имота и могат да правят там каквото искат. Ищцата заявила, че неправомерно ползват част от имота й и следва да го освободят, но й било категорично отказано. Въпреки проведените разговори, спорът не бил разрешен, поради което ищцата сезирала органите по контрол на строителството, като е съставен констативен акт № 8 от 01.11.2018 г., с който е било констатирано, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ЗУТ и започнато административно производство за премахване по реда на чл. 57, ал. 1 от 1

ЗУТ. Твърди се, че ищцата предявила иск по чл. 59 ЗЗД, като с решение № 146 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 1030/2019г. на РС-Кърджали ответникът е осъден да й заплати сумата от 1 070,56 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на реалната част за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., което решение е влязло в сила, тъй като е потвърдено с решение № 20178 от 13.11.2020 г. по в.гр.д. № 142/2020 г. на ОСКърджали. Изложено е, че ответникът не е преустановил ползването, поради което ищцата е предявила нов иск по чл. 59 ЗЗД по гр.д. № 1023/2021 г. по описа на РС-Кърджали, производството, по който към датата на исковата молба е висящо. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

В писмен отговор вх. № 2713 от 29.03.2022 г. ответникът „Уин Спорт“ ЕООД, представляван от адв. Ч. от АК-Враца, възразява за отхвърляне на предявените искове.

Оспорва това, че ищцата е едноличен собственик на процесния поземлен имот. Твърди, че собственик на ¾ идеални части от имота, на основание уважен иск по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, е дружеството „Балканстрой инженеринг“ ООД, с което ответникът е в облигационни отношения по силата на сключен договор за наем от 01.03.2022 г., с който спорната реална част от имота е отдадена под наем на ответника. Излага подробни твърдения за развилите са отношения между „Балканстрой инженеринг“ ООД, него и ищцата. Иска привличане на „Балканстрой инженеринг“ ООД като трето лице-помагач. Иска присъждане на разноски.

В писмен отговор вх. № 5769 от 11.07.2022 г. привлеченото трето лице-помагач „Балканстрой инженеринг“ ООД, представлявано от адв. В. от АК-Хасково, оспорва предявените искове, като развива подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, като частично основателен е единствено предявеният ревандикационен иск, само в установителната му част, като в осъдителната част искът по чл.

108 ЗС подлежи на отхвърляне. На отхвърляне в цялост подлежи и негаторният иск, като съображенията и доводите за това са следните:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Изложените от ищцата твърдения по същество се свеждат до това, че ответникът владее реална част от собствения й поземлен имот, върху която част е построил навес, който обслужва стопанисвания от него търговски обект – заведение. Иска се осъждането му да предаде владението на реалната част от терена и премахване на построеното. Исковете, така както са предявени, са в съотношение на обуславящ и обусловен. Обуславящ е ревандикационният иск, т.е. искът за собственост, а обусловен е негаторният иск за премахване на построеното в терена. Съдът намира, че следва да поясни, че собственикът може да търси защита, съответна на твърдяното негативно засягане на правото на собственост, което е абсолютно вещно право и като такова може да бъде противопоставено на всеки друг правен субект. В хипотезата на строителство в чужд терен, собственикът на терена може да иска премахване на построеното, чрез иска по чл. 109 ЗС, тъй като в противен случай, по аргумент от разясненията на ППВС № 6/1974 г., ще отговаря спрямо владеещия несобственик за подобренията, които собственикът ще придобие по приращение.

В тази връзка изяло без правно значение за изхода на делото е обстоятелство дали находящият се в процесния терен навес представлява законен строеж, или пък не.

Обществените отношения във връзка със законността на строителство са от публичноправен характер. Собственикът при всяко едно положение може да иска премахване на построеното в неговия собствен недвижим имот, именно защото с това действие в най-голяма степен се засяга право на собственост върху незастроения преди това терен, назависимо от обстоятелството дали за строежа са издадени съответните строителни книжа. При това положение съдът няма да анализира доказателствата по делото относно законността на строителство, тъй като същите са без правно значение.

2

Ключов за изхода на правния спор обаче е въпросът дали ищцата е собственик, както и в какъв обем на процесния поземлен имот с идентификатор ***. В тази връзка не може да бъде споделена развитата в писмената защита теза, че това дали ищцата е собственик на ¼ идеална част от имота или на целия, няма отношение към изхода на делото.

Напротив, това е централният въпрос и по двата иска, а всички останали изводи на съда са производни от него. Ответникът не претендира да е титуляр на вещни права, но възразява, че третото лице-помагач „Балканстрой инженеринг“ ООД, което е негов праводател по силата на договор за наем, е титуляр на ¾ идеални части от правото на собственост. Съдът намира, че наемателят, когато е ответник по иск за собственост и/или пък по негаторен иск, както е в случая, може да противопостави на ищеца всички възражения, които наемодателя има спрямо него, а именно, че не ищецът, а наемодателят е собственик на спорния имот.

Впрочем, за да бъде успешно отблъснат искът за собственост по чл. 108 ЗС, за ответника е достатъчно да установи, че е допуснат в имота от неговия действителен собственик, като е без значение точно какви са отношенията между тях, т.е. дали ответникът владее имота по силата на договор за наем, за заем за послужване или пък е допуснат от собственика на добра воля, за да упражнява фактическата власт от негово име спрямо третите лица.

Ответникът може да възрази също така и че праводателят му е съсобственик с ищеца.

Обстоятелство дали ищецът е едноличен собственик или е съсобственик на спорния терен има пряко отношение към произнасянето на съда по осъдителната част на ревандикационния иск. С разясненията на ТР № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС се прие, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца.

Изхождайки от дадените разяснения, настоящият съдебен състав намира, че по същия начин следва да се процедира и когато съсобствеността бъде установена в хода на делото по възражение на ответната страна. Или казано с други думи, ответникът по ревандикационния иск може да възрази за отхвърлянето му в осъдителната част, като докаже в процеса, че е собственик на идеална част от имота, както и че упражнява фактическа власт в обем, съответстващ на правата на правата му в съсобствеността. Със същите възражения разполагат и лицата, който упражняват фактическата власт от името на действителния съсобственик, а именно лица, които са в облигационни отношения с него - държателите на неговата идеална част от вещта, като такива лица могат да бъдат страни по договори за наем, заем, мандат, допуснати от съсобственика лица и прочее.

В случая за изясняване на фактическата страна на спора по делото са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и са приети съдебно-технически експертизи. Следва да се изтъкне, че за преценка основателността на исковете съдът, по аргумент чл. 147 ГПК, чл. 266, ал. 2 ГПК, взема предвид всички факти включително и настъпилите в хода на процеса до приключване на съдебното дирене в рамките на съответната инстанция по същество, тъй като тези факти ще бъдат са обхванати от преклудиращото действие на силата пресъдено нещо на съдебното решение. Установява се, а и не е налице спор между страните по делото, че ответникът стопанисва търговски обект „Спортен бар“, разположен в съседния имот на процесния, като към обекта още през 2018 г. е изграден навес, с обслужващо предназначение, който попада в процесния поземлен имот с идентификатор ***.

Ищцата е придобила правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** на основание договор за дарение от 21.05.2018 г. /л.4/ По силата на предварителен договор дружеството „Балканстрой инженеринг“ ООД е поело задължение да построи жилищна сграда за своя сметка, находяща се в процесния и съседния имот, въз онова на учредено от ищцата право на строеж на посочените в договора обекти /л.142/, а ищцата след като придобие правото на собственост върху друга част от обектите, се е задължила да прехвърли на „Балканстрой инженеринг“ ООД три четвърти идеални части, 3 или 75 % от правото на собственост върху терена. Сключените между „Балканстрой инженеринг“ ООД и ищцата договори като правна техника представляват типични за сферата на строителството договори със смесен характер - за изграждане на жилищна сграда срещу обезщетяване собственика на терена с част от построените самостоятелни обекти.

Поради неизпълнение на задължението на ищцата по предварителния договор „Балканстрой инженеринг“ ООД е предявило иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на договора за окончателен, който иск е уважен с влязло в сила на 12.01.2021 г. – датата на постановеното по гр.д. № 2354/2020 г. на ВКС определение по чл. 288 ГПК /л. 127 – 141/. Тук следва да се посочи, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен, поради което правната промяна, свързана с транслиране на собствеността, настъпва по силата на съдебното решение, с което искът е уважен. Ето защо дружеството „Балканстрой инженеринг“ ООД, което участва в процеса като помагач на ответника, е придобило правото на собственост върху ¾ идеални части от процесния имот на 12.01.2021 г. При това положение искът по чл. 108 ЗС в установителната му част следва да се уважи за ¼ идеална част и да се отхвърли за разликата.

Съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС в осъдителната му част следва да се отхвърли изцяло. Установява се, че в хода на процеса между „Балканстрой инженеринг“ ООД и ответникът „Уин Спорт“ ЕООД е сключен договор за наем от 01.03.2022 г., /л. 69/ по силата на който „Балканстрой инженеринг“ ООД се е задължило да предостави ползването на спорната реална част от терена, индивидуализирана в чл. 1, ал. 1, ал. 2 от Договора.