Решение № 31 от 26.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 136/2024
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 26.02.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева, Ирена Николова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 247, ал. 1 пр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500136 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 247, ал. 1 пр. 2 ГПК .
Образувано е по молба с вх. № 38/06.01.2025 г., подадена от П. Д. Х. – страна по в. гр. д. № 136/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В молбата се твърди, че е налице несъответствие в мотивната и диспозитивната част на решение № 159/25.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 136/2024г., изразяващо се в това, че в мотивите съдът е приел, че искът на П. Д. Х. – въззивник в производството пред ВАпС, за присъждане на сумата от 126 409.20 лева, представляваща обезщетение за причинени на въззивника имуществени вреди – подробно описани по пера разходи за строеж на самостоятелен обект, съставляващ апартамент № 4, находящ се на втори етаж в жилищна сграда в гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „*“ № *, с площ 72.17 кв. м., състоящ се от антре, дневна, кухненски бокс, две спални, баня-тоалет и две тераси, както и 11.4377% идеални части от общите части на сградата, е основателен до размера на сумата от 11 490.15 лева, като в диспозитива на решението, съдът е присъдил сумата от 11 490.15 лева, представляваща обезщетение за причинени на въззивника имуществени вреди, съставляващи разходи за строеж на апартамент № 4 и апартамент № 7. В тази връзка е отправено искане за постановяване на акт, с който да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като се приеме, че исковата претенция се отнася за разходи, понесени при строежа единствено на апартамент № 4.
В рамките на срока по чл. 247, ал. 2 ГПК, насрещната страна не е депозирала отговор на молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
1
Очевидната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на крайния съдебен акт. Поправката на очевидната фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на формираната от съдебния състав воля.
С решение № 1510/19.12.2023 г. постановено по гр. д. № 1147/2022 г. по описа на ВОС, съдът е отхвърлил искът на П. Д. Х. срещу Д. В. И. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 126 409.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи, понесени както следва: на 31.08.2018 г. – кофраж ивични фундаменти; на 02.09.2018 г. – кофраж и монтаж армировка на фундаментни стени; на 12.02.2019 г. – кофраж на плоча К +8.40, греди и стълбище към нея и монтаж на армировка; на 11.03.2019 г. – кофраж за плоча К +11.20, греди и стълбище към нея и монтаж на армировка; на 15.03.2019 г. – монтаж кофраж на вертикали - колони и шайби и на армировка AI и AIII количество 21 900 кг. и полагане на бетон /клас Б-25/; на 02.04.2019 г. – монтаж на армировка AI и AIII за плоча К+13.95/13.30 и греди към нея, както и полагане на бетон; на 03.04.2019 г. – армировка A I и A III и полагане на бетон клас Б-20/25 196 куб. м.; до 27.05.2019 г. – тухлена зидария 25 м – 123 куб. м. и тухлена зидария 12 м. – 483 кв. м; на 25.06.2019 г. – положена хидроизолация на плосък покрив – 321 кв. м; на 16.09.2019 г. – полагане на кабел СВТ - 3x10 мм2 – 220 м.; кабел СВТ - 3x6 мм2 - 90 м; кабел ПВВ-МБ1 3x1.5 мм 2 900 м.; кабел ПВВ-МБ1 3x2.5 мм2 900 м.; кабел ПВВ-МБ1 3x4 мм 2 900 м.; до 12.11.2019 г. – гипсова мазилка по тухлена зидария 883 кв. м. и гипсова мазилка по стени и тавани 554 кв. м.; до 18.03.2021 г. – останалите довършителни работи по строителството на апартамент № 4, находящ се на втория етаж в жилищна сграда в град Варна, кв. Г., ул. "*" № *, с площ 72.17 кв. м, състоящ се от: антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня - тоалет и две тераси, при граници: коридор на етажа, апартамент № 3 и дворно място, както и съответните 11.4377 %, равняващи се на 8.62 кв. м идеални части от общите части на сградата, което ответницата първоначално заявила, че ще му възложи, но впоследствие отказала, по чл. 12 ЗЗД, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба – 27.05.2022г. до окончателното погасяване на задължението, с присъждане на разноски.
С решение № 159/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 136/2024 г. по описа на ВАпС, настоящият състав на съда е приел, че правилната квалификация на предявения иск е по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, отменил е решение № 1510/19.12.2023 г. по гр. д. № 1147/2022 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен осъдителният иск на П. Д. Х. срещу Д. В. И. и вместо това е постановил друго, с което е осъдил Д. В. И. да заплати на П. Д. Х. сумата от 11 490,15лв., представляваща обезщетение за направени разходи по строителство на апартамент № 7 и ап. № 14 в гр. Варна, ул. “*“ № *, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба - 27.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, съответно е отхвърлил иска за разликата над 11 490.15 лева до претендирания размер от 126 409.20 лева.
Съдът констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната от съда воля за осъждане на въззиваемата страна да заплати на въззивника обезщетение за претърпени 2 имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за строежа на ап. № 4 от сградата, находяща се в гр. Варна, кв. „Г.“, ул. „*“ № * и външно изразената такава в диспозитивната част на решение № 159/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 136/2024 г. за осъждане на въззиваемата да заплати на въззивника сумата от 11 490.15 лева, съставляваща имуществени вреди – разходи за строежа на ап.
№ 7 и ап. № 14 в сградата на горепосочения адрес.
От гореизложеното следва, че са налице предпоставките на чл. 247, ал. 1, пр. първо ГПК за поправяне на допуснатата в определението очевидна фактическа грешка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 159/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 136/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като диспозитива на решението, вместо:
„ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН ********** да заплати на П. Д. Х., ЕГН ********** сумата от 11 490,15лв., представляваща обезщетение за направени разходи по строителство на апартамент № 7 и ап. №14 в гр. Варна, ул. “*“ №*, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба - 27.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата“ следва да се чете
„ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН ********** да заплати на П. Д. Х., ЕГН ********** сумата от 11 490,15лв., представляваща обезщетение за направени разходи по строителство на ап. № 4 в гр. Варна, ул. “*“ №*, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба - 27.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата“.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3