Решение № 1492 от 14.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1492 гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100509001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20019550 от 08.03.2022 г. СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 18303/2021 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Л. П. искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Е. Л. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 265,84 лв.-главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк *******, аб.№ ******* със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането; сумата от 60,85 лв.-мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 27,37 лв.-цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 30.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 65415/2020 г. по описа на СРС, 166 с-в, като е отхвърлил исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за главница за 1 топлинна енергия за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 423,19 лв. и за периода 01.05.2017 г.-31.10.2017 г., за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 153,52 лв., за главница за дялово разпределение за горницата над присъдената сума до пълния предявен размер от 28,87 лв. и за периода 01.11.2017 г.-30.11.2017 г. и за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,32 лв. за периода от

31.12.2017 г. до

16.12.2020 г., като неоснователни.Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-„Бруната“ ООД.

С определение № 20039117 от 31.05.2022 г. СРС е оставил без уважение молбата на Е. Л. П. за изменение на решение № 20019550 от 08.03.2022 г.

СРС, 166 с-в, по гр.д.№ 18303/2021 г. в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Е. Л. П. в частта, с която са уважени исковете срещу нея с оплаквания, че в посочената част същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.Излага твърдения, в частта, с която се признава за установено вземане за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.Твърди, че вземането за дялово разпределение принадлежи на субекта, извършил услугата, а не на ищеца.Неправилно съдът е приел, че тя е собственик на процесния имот и в това си качество дължи заплащане на доставена топлинна енергия и че е доказано количеството на доставената топлинна енергия въз основа на заключенията на вещите лица по изслушаните по делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи, работили по документи, които не са представени по делото.Излага твърдения, че общият топломер не е преминал метрологична проверка в срок.Не са ангажирани и доказателства по какъв начин е опредЕ. таксата за дялово разпределение, доколкото същата не е нормативно опредЕ..Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковете за главница за топлинна енергия и лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и да обезсили същото в частта относно вземането за дялово разпределение и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, като прекрати производството в тази част.Претендира разноски.

2

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и мотивирано решение.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Бруната“ ООД не взема становище по въззивната жалба.

Постъпила е и частна жалба от ответницата срещу определение № 20039117 от 31.05.2022 г.Жалбоподателката твърди, че същото е неправилно и необосновано.Излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в заповедното производство не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, а само за изготвяне на книжа.Твърди, че съдът не е съобразил характера на заповедното производство, нито обема на осъществената и предоставена правна помощ и съдействие и вида на извършените адвокатски услуги.Поддържа становище, че възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата, респ. по чл.6, ал.1, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по нея.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 30.12.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Л. П. за сумата 423,19 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена и реално потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.м.04.2018 г.; 153,52 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 28,07 лв.-сума за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. и 6,32 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението при условията на разделна отговорност.Длъжникът е подал 3 възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 65415/2020 г. на СРС, 166 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ в качеството й на собственик на следния топлоснабден имот- апартамент № 34 в гр.София, жк „******* ******* за процесния период.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила ОУ.

Ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Бруната България” ООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи следните суми: 423,19 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена и реално потребена топлинна енергия за периода м.05.2017 г.-м.04.2018 г.; 153,52 лв.- законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 16.12.2020 г.; 28,07 лв.-сума за дялово разпределение за периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. и 6,32 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 16.12.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми.Оспорила е, че е потребител на топлинна енергия за имота и че е ползвала енергийни услуги за имота за посочения период, направила е и възражение за погасителна давност.По отношение на претенциите за дялово разпределение и мораторна лихва върху тази главница излага доводи за недопустимост на производството.

4

Със заявление вх.№ 23076527/30.12.2020 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. Л. П. за процесните суми.На 19.01.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 08.03.2021 г.Исковата молба е подадена на 31.03.2020 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

На 09.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк „************** е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти с „Бруната България“ ООД.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на ответницата, като е посочено, че в имота липсват разпределители и вентили и са затапени 4 бр. радиатори.

На 03.09.2002 г. е подписан договор № 1768 между ЕС в гр.София, жк „*******“, бл.302, вх.А и Б и „Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

С молба-декларация с вх.№ 231817 от 13.10.1997 г. Е. Л. П. е поискала да й бъде открита партида на процесния имот, като е посочила, че семейството й се състои от един член.

Представени са и писмо изх.№ 11-00-200/23.09.1980 г. на СГНС-ГДИС до Първи нотариус при СРС за издаване на основание чл.134, ал.4 ЗТСУ на нотариален акт на Е. Л. М. за ап*******, жк „******* III ч.“, както и писмосъгласие от 04.07.2016 г. на кмета на СО до Службата по вписванията при СРС за заличаване на законна ипотека в полза на СО върху описания имот, тъй като собственикът Е. Л. М. е изплатила напълно стойността съгласно писмо № 543/10.06.2016 г. на Банка „ДСК“.Върху писмото е поставен печат за направено отбелязване в книгите за вписвания на 07.07.2016 г.

Видно от удостоверение от 07.04.2011 г. на СО-р-н „*******“ стар жилищен блок № 23 с 10 входа, жк „*******“ е идентичен с нов адрес жилищен блок ******* вх.А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З, И, Й в жк „******* III ч.“.

Видно от нотариален акт № 143 от 03.11.2020 г. по н.д.№ 308/2020 г. Е.

Л. П. е собственик на апартамент № 34, находящ се в гр.София, жк „**************, ет.4, придобит като обезщетение по ЗТСУ и давностно владение.

С нотариален акт № 184 от 26.11.2020 г. по н.д.№ 343/2020 г. Е. Л. П. е прехвърлила на дъщеря си М.М. М. процесния апартамент, придобит като 5 обезщетение по ЗТСУ и по давностно владение срещу задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителката си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърляния недвижим имот.

Представени са и индивидуална справка за използвана топлинна енергия-коригирана за процесния период и формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение от 11.06.2018 г., подписан от ответницата за клиент на топлинна енергия, в който е посочено, че радиаторите в хола, спалнята, стаята и кухнята са без измервателни уреди и че в мота има две щранглири.Посочено е, че в имота има двама потребители.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице И.У. е установено, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители.През процесния период 4-те броя радиатори в помещения хол, спалня, стая и кухня са били демонтирани, което е отбелязано в отчетен формуляр от 11.06.2018 г.В същия формуляр с подпис на потребител са отбелязани 2 броя щранг-лири в баня и мокро помещение без техническа възможност за монтаж на уред.За процесния период има служебно изчисление за щранг-лирите и няма начислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 23.10.2001 г.В имота има монтирани 2 бр. водомери за топла вода, които са отчетени на 11.06.2018 г.За целия исков период изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата нормативна уредба, като „Бруната“ ООД е изготвила изравнителна сметка за 17/18 г. с резултат 84,49 лв. за връщане.Размерът на сумите за потребена топлинна енергия е 423,19 лв., като сумата е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.Общият топломер е преминал метрологични проверки на 12.07.2016 г. и на 21.06.2018 г. , като последната проверка има срок на валидност до м.06.2020 г., като при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.