Акт от 03.10.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 592 гр. МОНТАНА, 3 октомври

2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14 09 2023 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря:

ПЕТЯ ВИДОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 411 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на „Булитрейд“

ООД, ЕИК * , седалище гр. Вършец, ул. „Дончо Станчев“ № 34, представлявано от А.К.Ч., чрез адв. Р.П.П. – САК, служебен адрес ***, партер срещу Решение № 2153-11-45/25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-11-01333705/31.03.2023 г., издадени от Контролен орган на ТП на НОИ – Монтана гл. инспектор П*** Ц*** И*** – Х*** .

В жалбата се твърди, че Задължителните предписания са издадени при неспазване на установената от закона форма, а именно: в нарушение изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 7 от АПК, а именно: наличие на фактически и правни основания за издаване на акта и посочване пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.

Задължителните предписания се основават на Констативен Протокол № КП-5-11-01331940/31.03.2023 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ - П*** Ц*** И*** - Х*** , гл. инспектор, където неправилно се приема, че дружеството "БУЛИТРЕЙД" ООД е осигурител на А.К.Ч.. Ясно от документацията се установява, че А.К.Ч. е самоосигуряващо се лице, като съдружник и управител в Дружеството. Собствениците на търговски дружества подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО имат качество на самоосигуряващи се лица. За преценка обстоятелството дали управителят на търговско дружество е осигурено или самоосигуряващо се лице, от значение е дали същият има сключен писмен договор за управление и контрол и дали получава възнаграждение за тази си дейност. А.К.Ч. няма сключен договор за управление и контрол с дружеството. Когато управителите на търговски дружества не получават възнаграждение за тази им дейност и нямат сключен писмен договор по чл. 141, ал. 1 от ТЗ със съответното търговско дружество, то същите имат качество на самоосигурени лица по чл. 5, ал. 2 от КСО, подлежат на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, а не по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и търговското дружество няма качество на осигурител по чл. 5, ал. 1 от КСО. В този смисъл Решение № 4350/28.03.2014 г. по адм. д. № 14314/2013 г. на ВАС, Решение № 13770/26.10.2011 г. по адм. д. № 1799/2011 г. на ВАС, Решение № 11057 от 22.07.2013 г. по адм. д. № 5480/2013 г. на ВАС и др. Едноличното дружество с ограничена отговорност и неговият едноличен собственик и управител са два различни правни субекта. След като в случая адресата на процесните Задължителни предписания няма качеството на "осигурител" по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО по отношение на А.Ч., който е самоосигуряващо се лице, то за дружеството не са възникнали задължения да заличава и коригира подадените данни и удостоверения по т. 1 и т. 2 от Задължителните предписания. Тежестта да стори това пада върху самоосигуряващото се лице. В обжалвания административен акт и в Констативния протокол липсват изложени фактически съображения защо контролният орган приема, че задължен да извърши корекции на подадените декларации е дружеството, в качеството му на осигурител, което е нарушение на чл. 59, ал.

2 от АПК - липса на мотиви. В тази насока и Решение № 15809 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 6671/2020 г., VI отд. на ВАС, Решение № от 16.11.2018 г. по адм. д. № 451/2018 г. на Административен съд - Хасково, Решение № от 05.12.2018 г. по адм. д. № 450/2018 г. на Административен съд - Хасково. Контролният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неправилно приема, че дружеството не е упражнявало дейност от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г., съответно А.Ч. не упражнява трудова дейност за същия период. А.Ч. подава декларацията, вследствие на разговор с П*** Ц*** И*** - Х*** , предвид това, че дружеството не е генерирало доходи, а не че същото не е упражнявало никаква дейност и че той самият не е упражнявал трудова дейност в периода от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. Неправилно трудовата дейност се разглежда през призмата на ЗСч. Видно от декларацията, подадена в Търговския регистър към АВп от 22 06 2021 г. по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на ЗС през 2020 г., като за 2021 и 2022 г. няма такава декларация, а срокът за подаване на годишен финансов отчет за 2022 г. е до 30 09 2023 г., съгласно чл.

38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Дружеството в законния срок, а именно на 13 06 2022 г., публикува годишен финансов отчет, от който е видно, че е извършвало дейност през 2022 г. Подадена е и ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Извършването на стопанска/търговска дейност се обосновава и с посочените в Решение № 705/25 05 2021 г. по АНД № 743/2021 г. на Административен съд Варна, критерии. Твърди се, че въпреки липсата на доходи през процесния период, дружеството не е спирало да търси начини за осъществяване на дейността си. Моли да се вземе предвид, че периодът от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г. е точно периодът обхванат от пандемията, обусловена от COVID - 19. Основната дейност на дружеството е търговия на едро с месо и месни продукти, както е записано и в Констативния протокол.

Предвид пандемията, търговията на месни продукти и придвижването им е било изключително трудно в този период и дружеството е било възпрепятствано да сключва сделки и да генерира доходи. Като доказателство за опитите на дружеството да осъществява търговски сделки е писмената кореспонденция между дружеството и евентуални контрагенти относно оферти, ценови предложения, транспорт на стоки и месни продукти и др. Адресът на електронната поща на дружеството е [email protected], от която поща е водена кореспонденция свързана с търсене на начини за осъществяване на дейността и реализиране на печалба. Дружеството единствено временно прекратява дейността си за два месеца, а именно от 01.04.2022 г. до 06.06.2022 г., което обстоятелство е надлежно заявено по законоустановения начин. На 06.06.2022 г. Дружеството възобновява дейността си, която продължава и към днешна дата без прекъсване. Чрез водене на кореспонденция и ходене по срещи, А.Ч. упражнява дейност, имаща отношение към осъществяваната стопанска дейност на Дружеството, в което е съдружник. Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява единствено и само със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в търговския регистър.

Тоест трудовата дейност на лицето в качеството му на съдружник в търговското дружество включва всяко действие, свързано с осъществяваната дейност от дружеството и имащо отношение към нормалното функциониране на същото. Съгласно Решение № 9170 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 13411/2015 г., VI отд. на ВАС "упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н". От аргументацията на АО не става ясно каква точно трудова дейност следва да извършва А.Ч. като собственик на дружеството, като в тази връзка в ТЗ функциите на едноличния собственик на капитала не са обвързани с ежедневна трудова дейност. Позовава се на сключен договор за наем от 25 10 2022 г. на магазин, където е извършвана продажба на месни и млечни продукти. В магазина има регистрирано фискално устройство, а в Констативния протокол е записано, че за месец 12 2022 г. дружеството е отчело продажби чрез фискално устройство в размер на 2525,05 лв. в търговски обект, което потвърждава факта, че през 2022 г. дружеството е извършвало търговска дейност. Позовава се и на нормата на чл.

1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), където е указано, че задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. А.Ч. внася осигурителните си вноски за периода от 11.01.2018 г. до настоящия момент, с изключение на периода от 01.04.2022 г. до 06.06.2022 г., когато заявява временно прекратяване на дейността, както е записано и в Констативния протокол. Поради изложеното, неправилно и немотивирано е заключението на контролния орган, издал Задължителните предписания, че дружеството не е извършвало дейност от 01.01.2020 г. до 24.12.2022 г., което обуславя и неправилност на извода, че в този период А.Ч. не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на пар. 1, т. 3 на ДР на КСО.

На следващо място се твърди нарушение на процедурата по издаване на Задължителните предписания. В тази връзка се позовава на чл. 28 - чл. 30 от Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт ("Инструкцията") и времето, в което е следвало да приключи проверката, а именно: на 29.03.2023 г. - 17 работни дни, считано от датата на получаване на Заповедта, което е 06.03.2023 г. Твърди се и че болничните листове с номера № Е20222979953, с период от 28.10.2022 г. до 26.11.2022 г. включително и БЛ № Е20233715060, с период от 27.11.2022 г. до 25.12.2022 г., са неправомерно анулирани, а Експертното Решение на ТЕЛК при МБАЛ „Христо Ботев"- гр.

Враца № 0069 от 25.01.2023 г. е обжалвано и не е влязло в законна сила, съответно не може да породи действие, което обуславя необходимостта от отмяна на задължителното предписание за заличаване на подадените данни. В с.з. адв. П. поддържа жалбата и моли отмяна на Решение № 2153-11-45/25.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Монтана и потвърдените с него Задължителни предписания като им се присъдят разноските по водене на делото, съгласно представен списък с разноски. В писмени бележки излага аналогични съображения.

Ответната страна чрез юрк Л. оспорва жалбата. В писмено становище излага подробни и аналогични на съображенията изложени в оспореното решение. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение от 03.07.2023 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.

Съгласно Констативен Протокол №

КП-5-01331940/31 03 2023 г. на контролен орган на ТП на НОИ на дружество „Б*** " ЕООД ЕИК * е извършена проверка с оглед правилното определяне на периодите за ползване на осигурителни права от самоосигуряващото се лице А.К.Ч. с ЕГН * като собственик и управител на дружеството през периодите на упражняване на търговска/стопанска дейност. В КП подробно са описани извършените действия и установените при проверката констатации, базирани на получени данни от информационната система на НОИ, получени данни от НАП и представени, от А.К.Ч., в качеството си на управляващ дружество „Б*** " ЕООД, декларации.

Със Задължителни предписания №

ЗД-1-11-01333705 от 31.03.2023 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ - Монтана, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, осигурителят БУЛИТРЕЙД" ООД, гр. Вършец е задължен да заличи подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периодите 01.01.2020 - 31.03.2022 г. и 06.06.2022 - 31.12.2022 г. за А.К.Ч. с ЕГН * (т. 1); да коригира представените удостоверения по приложение № 9 за периода от 2020 г. до месец 12.2022 г., като в Раздел І, т. 1 се отрази, че г-н Ч. не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като не е осигурено лице по смисъла на осигурителното законодателство (т. 2) и да заличи данните за периода на анулирани болнични листове (т. 3) За периодите на анулираните болнични листове от страна на осигурителя следва да се заличат подадените данни с дни във временна неработоспособност и същите са с прекъсване в осигуряването, тъй като за този период г-н Ч. е декларирал, че не е упражнявал дейност. Задължителните предписания са получени на 10 04 2023 г. и са обжалвани по административен ред, по което е постановено оспореното Решение.

Разпечатката съдържа 25 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e09a608-c1af-40bc-8d35-d93757dfe3c0