Решение № 35 от 08.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Раднево, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20265520100060 по описа за 2026 година

Предявен е иск за издръжка с правно основание чл. 144 от СК .

Производството е образувано по искова молба на А. Х. П., чрез адв. Т.

Д. – АК Стара Загора срещу Х. Д. П., с която се предявява иск за издръжка с правно основание чл. 144 СК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата.

Ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка, която изплащал редовно, но същата била прекратена поради навършване на пълнолетие на ищцата. Ищцата твърди, че към момента била ученичка в *** клас в ************** - редовна форма на обучение. Твърди, че след навършване на пълнолетие, се издържала от средствата, които осигурявала нейната майка.

Последната получавала заплата от около 1 250 лв.месечно /мин. работна заплата/ и не била в състояние да дава средства в размер, който да задоволява напълно нуждите на ищцата, тъй като се грижела и за по-малката си дъщеря Ж.Й.Ж., на**години. Твърди, че е провела разговор с баща си относно заплащането на издръжка, но същият заявил, че няма да продължи заплащането на издръжка. В исковата молба се твърди също, че ответникът работи като ******** в **************** и получава значително възнаграждение, поради което бил в състояние да й дава издръжка в 1 претендирания размер без особени затруднения.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата занапред ежемесечна издръжка в размер на по 200 евро, считано от 01.02.2026 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Д. П., чрез адв. С., с който заявява, че счита предявения иск за допустим и вероятно основателен. Според ответника искания размер на издръжката е съобразен с нуждите на ищцата. Счита, че е негово морално и законово задължение да осигури част от издръжката за детето си, което е правил и досега. Твърди, че не отговорят на действителността твърденията в исковата молба, че получава високо трудово възнаграждение. Видно от приложеното удостоверение издадено ************* брутното му възнаграждение за цялата 2025 г. било в размер 40 158,46 лева. От друга страна съгласно експертно решение на ТЕЛК № ****** от акт № *********** г. му била призната 46% инвалидност, което било пречка да работи по-тежка работа. На следващо място посочва, че издържа и две свои малолетни деца - С. Х. П., ЕГН ********** и Д.Х. П., ЕГН **********, видно от приложените Удостоверение за раждане №********* и Удостоверение за раждане №*******. Всичко това би го затруднило да дава по-висока от поисканата от ищцата издръжка.

Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Спрямо пълнолетното лице задължението за издръжка не е безусловно, тъй като поначало пълнолетният може да се издържа сам (в този смисъл решение № 273 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1694/2010 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл трябва да се установи, че лицето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения 2 за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.

Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. Възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите (в този смисъл решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). В закона няма легално определение за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Х. Д. П. е баща на ищцата А. Х. П..

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: По иска с правно основание чл. 144 ищцата следва да докаже, че учи редовна/дневна форма на обучение в учебно заведение, предвидения срок на обучението, своите нужди, както и възможностите на ответника да плаща издръжка в претендирания размер.

В първото по делото съдебно заседание по искане на ищцата, съдът е допуснал изменение размера на иска чрез неговото увеличение от 200 евро на 250 евро на основание чл. 214, ал.1 ГПК.

По делото са приети като писмени доказателства – удостоверение за раждане на ищцата /дубликат на л.4/; удостоверение от ********, издадено в уверение на това че А. Х. П. е ученичка в *** клас – дневна форма на обучение през учебната 2025/2026 година /л.6/, удостоверение №***** г. от ********* за доходи от трудово правоотношение на майката на ищцата; декларация за 3 семейно и имотно състояние на А. Х. П. /л.8/; удостоверение №********* г. издадено от *************за получени доходи от трудово правоотношение на ответника Х. Д. П. /л.13/; експертно решение №********** г. ТЕЛК при МБАЛ *********** за преосвидетелстване на ответника Х. Д. П. /л.14-15/ и удостоверения за раждане на децатаД.Х. П. и С.Х. П. /л.16 и л.17/. В съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца бяха представени приети като писмени доказателства по делото амбулаторен лист №********** от 17.04.2025 г., амбулаторен лист № ********* от 12.02.2026 г., издадени от д-р К.С. за пациент А. Х. П. и 6 бр. касови бонове за закупени медикаменти.

Като свидетел по делото беше разпитана П.А.Д. - майка на ищцата, която в показанията си пред съда заяви, че към момента, както тя, така и ответника предоставят средства за издръжката на ищцата. Свидетелства, че дъщеря й има здравословни проблеми - ********и ********* и се нуждае от допълнителни средства за прегледи, изследвания и медикаменти.

При съвкупна оценка на представените писмени доказателства е видно, че ищцата е записана като ученичка в дневна форма на обучение в **********през учебната 2025/2026 г.

С оглед на изложеното съдът намира, че ищцата доказа, че не е навършила 20 години, учи в дневна форма на обучение във средно учебно заведение през учебната 2025/2026 г., т. е. към момента предявяване на исковата молба и към настоящия момент продължава средното си образование. Не се спори от страните, че ищцата не реализира доходи, а и това е видно от подписаната от нея и представена по делото декларация за семейно и имотно състояние. Установи се, че получава издръжка от своя баща и нейната майка. По делото се установи също от представените писмени доказателства – амбулаторни листи и свидетелските показания, че ищцата е диагностицирана с ********** и **********, поради което се налагат чести лекарски прегледи, медицински изследвания, назначена и е медикаментозна терапия.

Следва да се прецени какви са възможностите на ответника да дава издръжка на ищеца и дали даваната издръжка би го затруднила.

В случая възможността на ответни ка, след като осигури издръжка за непълнолетните си деца и собствените си нужди, да осигури издръжка в претендирания размер и на пълнолетното дете не бе доказана. Както бе 4 посочено издръжката на пълнолетни учащи, които поначало са длъжни сами да се грижат за издръжката си, е поставена в зависимост от възможността на родителя да я заплаща без особени затруднения. По делото се доказа, че ответникът има още две деца, които са малолетни, като спрямо тях издръжката е безусловна и неотменима. Алиментното задължение към непълнолетното и малолетното дете има предимство пред издръжката на пълнолетно дете и същото следва да бъде отчетено при преценката на съда.

Същевременно възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.

От събраните по делото доказателства /удостоверение за получени доходи от трудово възнаграждение/, се установи, че ответникът получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 3346,54 лева и дължи издръжка на още две лица. От друга страна по делото се установи от представеното експертно решение №************ г. на ТЕЛК при МБАЛ ***********, че ответникът е с 46 % трайно намалена работоспособност, поради което същият има противопоказания да полага тежък физически труд.

Следва изрично да се посочи, че издръжка се дължи от двамата родители, а не само от ответника, тъй като ищцата е пълнолетна и вече никой от родителите не упражнява родителски права спрямо нея. Като отчете всички установени по-горе обстоятелства, съдът намира, че предвид установения доход на ответника, както и финансовата помощ за ищцата от страна на нейната майка, която също получава доходи от трудово възнаграждение, ответникът може да дава издръжка на ищцата в размер от 200 евро месечно без особени затруднения. Съдът счита, че присъждането на издръжка на пълнолетното дете на ответника в по – голям размер ще създаде особени затруднения за него, тъй като същият дължи издръжка и на още две малолетни дъщери на ** години и по-голям размер на издръжката би създала неравнопоставеност в начина на живот на ищеца и ответника.

С оглед изложеното, съобразявайки нуждите на ищеца и възможностите на ответника, съдът намира предявения иск по чл. 144 СК за частично основателен, поради което ще го уважи до размер от 200 евро /двеста евро/ за периода от 01.02.2026 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като следва да се отхвърли в останалата му част до 250, 00 евро /двеста и петдесет евро/.

5

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

По разноските:

Ищецът има право на разноски за уважената част от иска съгласно чл.

78, ал. 1 ГПК. Такива са сторени за адвокатско възнаграждение в размер на 300 € /договор за правна защита и съдействие на л.3/. Съобразно уважената част на иска следва да се присъдят разноските в размер на 240,00 €.

Същевременно и ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал.

3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска, но такава претенция не е заявена.

Ответникът дължи държавна такса в размер на 4 % съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 280 € и следва ответникът да бъде осъден да я заплати в полза на съда.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. Д. П., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на А. Х. П., ЕГН **********, с адрес ******************, на основание чл.

144 СК ежемесечна издръжка в размер на 200 € /двеста евро/, считано от 01.02.2026 г. до настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 200 € месечно до претендираните 250 € месечно като неоснователен.