Решение № 19512 от 17.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19512 гр. София, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110107009 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. Б. М., с която срещу „Юробанк България“ АД са предявени съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № ** ***/** *** г.

Ищецът твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит под формата на кредитен лимит от 3000 лева при посочена годишна лихва в размер на 18,9 %, като е било предвидено всички дължими възнаграждения да се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит за съответния месечен отчетен период и да се посочват в месечното извлечение по картата. Към процесния договор е бил издаден и подписан сертификат № ** *** към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ застрахователен пакет „Покритие на задълженията плюс“ със страна Cardif Assurnace Vie SA, действащ чрез клона си в РБ, което de facto се явявало условие за сключването на договора. Посочено е било, че застрахователната премия е месечна и е в рамките на 0,736 % от усвоения, но непогасен кредитен лимит по кредитната карта към 28-о число на съответния месец, като се начислява като задължение по нея. В размера на премията бил включен и данък в размер на 2 % съгласно ЗДЗП. Сочи, че ответникът претендира от ищеца сумата 4339,24 лева, от които главница в размер на 3515,48 лева и лихви в размер на 823,76 лева. Счита, че договорът е недействителен, тъй като не отговарял на редица изисквания на ЗПК – не бил съставен на ясен и разбираем език, на шрифт не по-малък от 12, не бил посочен общ размер на кредита и ГПР, бил посочен по-нисък от действителния ГПР, а застрахователната премия не е била взета предвид като разход по кредита, не било посочено кои компоненти формират ГПР. Освен това ГПР бил посочен с допускания, които не кореспондирали на договорното съдържание. Твърди на ищцата да не е била предоставена необходимата преддоговорна информация, за да е 1 в състояние последната да вземе информирано решение относно сключването на договора за кредит. Позовава се, че с договора е установен анатоцизъм. В обобщение на подробните доводи в исковата молба намира, че договорът е недействителен на основание 22 ЗПК и иска от съда да постанови решение в този смисъл, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 4 от договора. Претендира сторените в производството разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Юробанк България“ АД, чрез адв. Св. З., с който предявените искове се оспорват. Акцентира се на съдържанието на договора и в частност посочения ГПР, начинът и компонентите, които участват при формирането му. Счита, че на ищеца е била предоставена по ясен и отчетлив начин, на разбираем език цялата необходима информация за вземане на мотивирано решение, като потребителят се е подписал, че е получил екземпляр от ОУ и приложенията към договора. Намира за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователната премия е следвало да бъде взета предвид и да участва при формиране на ГПР по договора. Длъжникът е била информирана за съдържанието на застрахователното правоотношение, дължимите премии и насрещната престация, която получава по договора за застраховка. Сключването на същия е зависило единствено от волята на ищцата, която е избрала да сключи такъв договор и това не е било задължително условие относно сключването на договора за кредит. Сочи, че твърденията на ищеца относно размера на шрифта, на който е изписан договорът за кредит, са неоснователни и същият е съобразен с императивните изисквания км оформлението. Оспорва да е налице анатоцизъм и да е уговорено изтекла лихва да се прибавя към главница и да се олихвява с лихва в следващ период. Моли за отхвърлянето на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с процесния договор за кредит от ** *** г. ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит под формата на кредитен лимит с размер от 3000 лева, който е предвидено да се усвоява чрез платежен инструмент банкова карта.

По делото не се спори също, а и от представения като доказателство договор е видно, че с чл. 4, ал. 1 от договора е установен размер на възнаградителната лихва по договора за кредит в размер на 18,9 % фискиран лихвен процент, като лихвата се начислява и добавя като задължение по кредитния лимит на картата през съответния месечен период. Съгласно чл. 4, ал. 5 от договора, ГПР по договора към момента на неговото сключване е посочен при изброените от кредитора допускания (доколкото предоставеният кредит е от типа кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта) възлиза на 32,07 %.

Представен по делото и приет като доказателство е сертификат № ** ***/** *** г. към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията“ застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“, по силата на който ищцата като застраховано лице е включена като ползвател на застрахователна услуга, предоставяна от Cardif Assurances vie SA, France, действащ чрез клона на застрахователя в РБ, чрез застрахователния посредник „Юробанк България“ АД.

Предвидено е да се дължи застрахователна премия месечно в размер на 0,736% от усвоения, но непогасен кредитен лимит към 28-о число на съответния месец, което задължение се начислява по кредитната карта.

Не е спорно между страните, че при посочване на ГПР в договора за кредит кредиторът не е взел предвид и не е включил като разход по кредита застрахователната 2 премия, дължима от кредитополучателя по застрахователния договор, начислявана като задължение по кредитната сметка.

В настоящото производство е прието без възражения от страните заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от в.л. В. П.. Същото, като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, съдът кредитира и въз основа на него приема, че при включване на разходите за лихви и такси по тарифата на Банката, приложима към договора, при изпълнение на посочените в чл. 4, ал. 5 допускания, ГПР е в размер на 32,00 %. При извършеното изчисление не е включен като разход застрахователна премия. В случай, че се включат месечните застрахователни премии съгласно застрахователния сертификат, ГПР е в размер на 44,29 % .

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, ев. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото съдът е обявил следните обстоятелства: че с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 3000 лева, който се усвоява чрез платежен инструмент банкова карта. Не е спорно също така, че във връзка с договора е бил сключен застрахователен договор, както и че в тежест на ищцата е възникнало задължение да заплаща застрахователна премия, която не е включена като разход по кредита при посочването на ГПР в съдържанието на договора.

Съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото са предявени искове за прогласяване на нищожност на правна сделка, приложими са разрешенията, дадени с Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, а именно че принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката и не следи служебно за пороци на сделката, в т.ч. и когато страна по същата е потребител.

Следва също така да се посочи, че когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца и съдът не е обвързан от начина, по който ищецът е заявил, че съединява предявените искове. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, 3 привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма. В този смисъл е напр. решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК и др.

Главният иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит под формата на кредитен лимит поради противоречието му с императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът намира за основателен, като съображенията за това са следните:

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

В случая договорът за потребителски кредит съдържа част от информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК – посочен е годишният лихвен процент – 18,9 %, както годишният процент на разходите – 32,07 %.

Настоящият съдебен състав приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен реално приложимият към кредитното правоотношение ГПР.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.