Решение № 19505 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19505 гр. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110157013 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на З. С. С. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Д. при САК, срещу „ Б Е “ АД с ЕИК *****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумата от 250 евро (488,93 лв. равностойност) за обезщетение за полет № FB974, осъществен на 18.08.2024г. по маршрута летище Варна летище София, със закъснение повече от два часа при крайната дестинация, ведно със законната лихва от 27.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че с ответника са сключили договор за превоз, като е закупила самолетен билет за полет № FB974, за 18.08.2024г., по маршрута летище Варна - летище София.

Твърди, че процесният полет е закъснял с повече от два часа преди пристигането си в крайното местоназначение. Твърди, че, вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз, има право на обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от Регламент № 261/2004 г., тъй като полетът е бил с разстояние под 1500 км. Твърди също, че на 30.08.2024 г. е отправила покана до ответника за заплащане на сумата, но такова не последвало и до настоящия момент, поради което предявява настоящия иск. Отправя се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав за заплащане на обезщетение, тъй като се предвиждало заплащане на такова в хипотезата на закъснение на полет с повече от три часа, като закъснението на процесния полет е 2 часа и 1

23 минути. Ответникът твърди още, че ищцата не е изпълнила дължимото поведение да се яви навреме преди полета, като поддържа, че същата не се явила 45 минути преди уговорения час за излитане, което било в причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника. С оглед на изложеното счита, че исковата претенция следва да се отхвърли в цялост като неоснователна. Отправя се и възражение относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г.

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че между страните е сключен валиден договор за превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да го превози на твърдените дата и час по сочения маршрут; че се е явил навреме за полета; че полетът е закъснял с повече от три часа, както и размерът на дължимото обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора за въздушен превоз, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на обезщетение.

Въз основа на становищата на страните, съдът намира, че помежду им не е спорно, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за въздушен превоз на пътници за процесния полет, както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1 500 км.

В Регламент /ЕО/261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета - чл. 5 и при отказан достъп до борда - чл. 4, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин.

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността под 1 500 километра.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил, че ищцата се е явила 45 минути преди обявения час на излитане. В Решение от 24.10.2019г. по дело С- 756/2018г. на СЕС е прието, че „след като въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена резервация за въпросния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане, какъвто е случаят в главното производство, трябва да се приеме, че тези пътници са се съобразили с изискването да се представят на гишето за регистрация преди този полет. Следователно при тези условия, когато се предявява претенция за обезщетение, не е необходимо да се доказва 2 наличието на подобно представяне на гишето за регистрация“. Диспозитивът гласи, че член 3, параграф 2, буква а) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение с три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери. В случая не е спорно, че ищцата е превозена с полета, който обаче е имал закъснение, поради което се предполага, че се е явила навреме за регистрация.

Ответната страна не оспорва, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният полет е бил планиран да кацне на Летище София на 18.08.2024г., в 20:55 ч. универсално часово време, а реално е кацнал в 23:18 ч. универсално часово време, т.к. ответникът не оспорва твърдението, че процесният полет е изпълнен със закъснение, но поддържа че същото е под 3 часа, а именно - 2 часа и 23 минути, поради което за ищцата не възниква правото да получи обезщетение по Регламента.

Съдът намира, че представените от ответника, писмени доказателства, във връзка с реалния час за кацане, са съобразени с универсалното часово време за целите на приложимото право, а не с часовото време по местоназначение/изпълнение на полета, поради което не следва да се приеме, че процесният полет е осъществен със закъснение на другия ден - 19.08.2024г., както твърди ищцата.

Основният спорен между страните по настоящото производство въпрос е дали наличието на закъснение на процесния полет, което от събраните по делото доказателства, се установява, че е под три часа, обуславя правото й да получи обезщетение, в претендирания размер.

Настоящият съдебен състав приема, че такова право в полза на ищцата по настоящото производство не е възникнало, като извежда аргументите си от съдържанието на Решение от 19.11.2009г. по съединени дела С- 402/07 и С- 432/07 на СЕС, в което са подробно разяснени хипотезите, при които възниква правото на обезщетение по процесния Регламент. В съображение 61 от това Решение, е посочено, че в полза на пътниците на закъснели полети, какъвто безспорно се явява и настоящия, възниква правото да получат обезщетение по чл.7 от Регламента, ако закъснението е равно или по-голямо от три часа. Съдът намира за неоснователни съображенията на ищцовата страна, че процесното съдебно решение е неотносимо към фактите по настоящото дело. Посоченото съдебно решение, съдържа подробна и трайно установена съдебна практика, във връзка с приложимостта на посочените в Регламента, хипотези на възникване на правото на обезщетение, а не само "приравняване на пътниците по закъснели полети с тези по отмени такива". Съдът не намира за основателни съображенията на ищцовата страна, свързани с тълкуването на разпоредбите на Регламента, в насока, че правото на пътниците по чл.7 от същия, да получат парично обезщетение в посочените там размери, възниквало и за пътниците, чиито полет е закъснял с два часа или повече, респ. когато е налице т.нар. "голямо закъснение" или "закъснение, продължаващо до другия ден" /съображение 15 от Регламента/. На първо място следва да се 3 има предвид, че последните два термина са въведени, с оглед предвидената възможност, превозвачът да се позове на наличието на "извънредни обстоятелства", които да го освободят от отговорността да заплати обезщетение, каквито твърдения не са въведени в настоящото производство, а на второ място, за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав не намира, че закъснението на процесния полет, представлява "голямо закъснение" или "закъснение, продължаващо до другия ден", както се домогва да докаже ищцовата страна.

Наличието на разминаване между данните за реалното кацане на полета на Летище София, установени от представените от ответника, писмени доказателства и твърдението на ищцата, че съобразно приложимото часово време в РБ, действително процесният полет е бил изпълнен на другия ден - 19.08.2024г. като излетял в 01:30 ч. от Варна и кацнал в София 2:30 ч., е обусловено от това, че представените от ответника данни са съобразени с универсалното часово време, приложимо на територията на ЕС, за целите на приложение на процесния Регламент.

По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 7, § 1, б.

"а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г., и предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на по 250 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само ответната страна, която обаче не е заявила изрично такова, поради което съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. С. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Д. при САК, срещу „ Б Е “ АД с ЕИК *****, осъдителен иск с правно основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за сумата от 250 евро (488,93 лв. равностойност) за обезщетение за полет № FB974, осъществен на 18.08.2024г. по маршрута летище Варна - летище София, със закъснение от 2 часа и 23 минути при крайната дестинация, ведно със законната лихва от 27.09.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4