Определение № 1743 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20268002900549 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В. срещу въззивно решение № 1387 от 27.11.2025 г., постановено от Апелативен съд – София по в.гр.д. № 1528 по описа на съда за 2025 г., в частта му, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 39 от 11.03.2025 г., постановено от Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 56 по описа на съда за 2024 г., в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 150 000 лева, представляваща разликата над присъдените 250 000 лв. до общо предявения размер по главницата от 400 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие от 13.10.2023 г., ведно със законната лихва от 12.01.2024 г. до окончателното изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Сочи се, че по спорния между страните въпрос относно размера на дължимото на касаторката обезщетение, чиято преценка е обвързана от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, съставът на 1 въззивния съд само бегло и лаконично е посочил, че взема предвид установената съдебна практика и конкретните данни по делото относно възраст на пострадалата и нейното обществено положение, получените увреждания - множество средни телесни повреди, продължителността на лечебния и оздравителния период, негативната прогноза за пълно възстановяване, обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП 13.10.2023г., без да изложи свои правни изводи, в резултат на което е определил твърде занижен размер на обезщетение.

Излагат се подробни съображения в подкрепа на заявените основания за касиране на въззивното решение в обжалваната му част.

Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на предявения иск и за разликата над присъдената от въззивния съд сума по главницата – 250000 лв. до общо предявения размер от 400000 лв. /в равностойността им в евро/, със законните последици по отношение на лихвите и разноските в производството, претендират се съответни разноски за трите съдебни инстанции.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че ка сационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне поради разрешаването на значими за делото материалноправни въпроси в противоречие със задължителната съдебна практика, както и поради значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК.

Поставят се като въпроси:

1. Критерии за приложение на принципа за справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от настъпилия деликт, който принцип е интегриран в чл. 52 ЗЗД. Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му?

Заявява се, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, оформена в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС - т. 2 от ППВС 4/23.12.1968 2 г., решение № 17 от 27.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 266/2012 г., 2 ТО, ТК и решение № 144 от 01.10.2012 г. по т.д. № 196/2012 г., ТК, 2 ТО на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Евентуално се поддържа и допълнителния критерий по чл. 280, ал.

1, т. 3 от ГПК, с твърдението, че материалноправният и процесуалноправен въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото с оглед промените в обществените условия - честотата на настъпилите увреждания от претърпени ПТП и необходимостта от получаване на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде съобразен и с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми, с оглед евентуални промени в законодателството /т. 3 на ТР 1/2009 ОСГКТК /в действителност същият критерий е разяснен в т. 4 от същото ТР – бел. на докладчика в касационната инстанция/.

2. Длъжен ли е решаващият съд да извърши задълбочена и всестранна преценка на всички онези обстоятелства и доказателства, които имат значение за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от касатора неимуществени вреди, както да изложи съображения при определяне на размера на дължимото обезщетение?

Цитират се т. 2 и т. 11 от ППВС № 4/1968 г., решение № 95 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. №220/2012 г., 2 ТО и решение № 144 от 01.10.2012 г. по т.д. № 196/2012 г. на ТК, 2 ТО на ВКС, поради противоречие с които се поддържа наличието на допълнителния критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

И по двата въпроса евентуално се поддържа неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, в каквато насока се цитира част от и се препраща към мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по конст.д. № 10/2018 г. на Конституционния съд.

Поставя се и въпрос, който според касаторката е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите изводи на съда, а също така е значим и за точното прилагане на закона:

3. Следва ли решаващият съд при постановяване на своето решение и при произнасяне относно размера по чл. 52 ЗЗД на дължащото се 3 застрахователно обезщетение да се съобрази с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми, както и да се съобрази със съдебната практика при сходни казуси на ВКС?

Счита се, че с оглед изложеното от касаторката, определеният размер на застрахователно обезщетение е занижен в обжалваното решение, тъй като макар и въззивният съд да е отразил претърпените от нея болки и страдания, то същият не взема предвид в тяхната цялост онези критерии, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, според дадените в ППВС 4/1968 г. задължителни за съдилищата разяснения, за да бъде решението справедливо /така и решение № 78 от 07.05.2013 г. по т.д. 490 по описа за 2012 г., ТК, II ТО, ВКС, решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д. 486 по описа за 2012 г., ТК, II ТО, ВКС, решение № 79 от 16.04.2013 г. по т.д. № 964 по описа за 2011 г., ТК, II ТО, ВКС, решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44 по описа за 2012 г., ТК, II ТО, ВКС, решение № 95 от 24.06.2013 г. по т.д. № 220 по описа за 2012 г., ТК, II ТО, ВКС./ Касаторката излага, че посочва цитираната съдебна практика и моли ВКС да прецени същата при постановяване на своето решение с оглед промените в обществените условия - честотата на настъпилите увреждания от претърпени ПТП и необходимостта от получаване на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чийто размер следва да бъде съобразен и с икономическата конюнктура в страната и нуждата да се създаде осъвременена съдебна практика по прилагане на правните норми, с оглед евентуални промени в законодателството /отново се препраща към т. 3 на ТР 1/2009 ОСГТК, която съдържа разяснения по други въпроси и в частност – по старата редакция на т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГПК/.

Ответникът по касация намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество оспорва жалбата като неоснователна, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

4

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК.

За да постанови решението си в обжалваната му част, въззивният съд, като е изложил подробно приетото за установено по делото от фактическа страна, чрез събраните в първоинстанционното и въззивното производство доказателства, е приел в относимата им към оплакванията в касационната жалба и твърденията в изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си, че:

При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените травматични увреждания, претърпените интервенции в периода на лечение; периодът за възстановяване, възрастта, причинените неудобства и дискомфорт в личния, семейния и социалния живот, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния момент). Съдът сочи, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда.

Изложено е, че по отношение критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е налице задължителна тълкувателна практика, обективирана в § II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., където примерно и неизчерпателно са посочени конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да съобрази, и които при телесните увреждания са техният характер, начинът на извършването им, обстоятелствата, при които са извършени, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, 5 загрозявания и пр., както и бланкетно посочени други установени по делото обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за репариране на неимуществените вреди. Сочи се, че във формираната по реда на чл. 290 от ГПК казуална практика на Върховния касационен съд е прието, че такъв критерий са и икономическите условия в страната към датата на настъпване на увреждащото застрахователно събитие, включително и когато тяхното изменение е индицирано от увеличаване на минималната застрахователна сума (т.нар. „лимит на отговорност“). В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 95 от 24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г., ТК, I т.о. на ВКС е прието, че лимитите на застрахователно покритие са обективен белег за икономическите условия, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие и не представляват ориентировъчен критерий по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото са приложими само по отношение отговорността на застрахователя, но не и на тази на деликвента. Прието е, че лимитите са относими към нормативно определеното ниво на застрахователно покритие и не са свързани с едно застрахователно събитие или с едно увредено лице, а определят минималните нива на отговорността на застрахователя за целия срок на действие на застрахователната закрила при неограничен брой застрахователни събития, като размерът му варира с оглед броя на увредените лица. Затова те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Това се отнася и до нивото и динамиката на инфлационните процеси, които независимо дали са предизвикани от увеличаване на паричната маса в обращение или от дефицит на общото предлагане на стоки и услуги, имат за последица намаляване на покупателната способност на парите. Ето защо този критерий няма самостоятелно значение, а функционира като своеобразен коректив на парите като измерител на стойността в сравнение с предходен период, през който е присъдено обезщетение за аналогични вреди, причинени при съпоставими други обстоятелства.