Решение № 1285 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

И.ина Ив. Пъстракова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100511854 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №2009592/03.07.2023 г., постановено по гр.д. № 13877/2021 г. по описа на Софийски районен съд, първата инстанция е отхвърлила предявения от И. Н. С., ЕГН: ********** срещу адв. К. С. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 3636 лева -обезщетение за неизпълнение на договори за правна помощ и съдействие по адм. дело №5202, адм.дело №2338/2019 г. и адм.дело №6087/2019 г. на ВАС.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца И. С., с която решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Сочи, че по отношение на частната жалба от 03.01.2019 г. до ВАС по определение №15654/17.12.2018 г., която адв. С. бил подписал и потвърдил, че поради неизпълнение на договора за правна помощ и съдействие по адм.дело №5202/2018 г. то било прекратено, съдът не обсъдил представените писмени доказателства, а кредитирал изцяло свидетелските показания. Независимо от обстоятелството, че обжалването по административен ред на разпорежданията на длъжностното лице към ТП на НОИ било предпоставка за обжалването им пред съда, то в определението от 17.12.2018 г. пишело, че същото е обжалваемо пред ВАС, защото е преграждащо и пропускането да се подаде жалба пред ВАС накърнявало правата на ищеца, защото 1

ВАС можело да реши да отмени определението и да продължи съдопроизводствените действия. Относно жалбите, подадени до ЕСПЧ, районният съд отново не бил изследвал фактическата обстановка, а едностранно бил достигнал до заключение, че нарушение на договора нямало. По делото била представена жалба до ЕСПЧ от 28.05.2020 г., като с писмо от 03.09.2020 г. ЕСПЧ уведомил адв. С., че жалбата е подадена прекалено късно, поради което е недопустима. С писмо от 17.09.2020 г.

ЕСПЧ бил уведомил адв. С., че жалба с №31001/20 г. е обявена също за недопустима.

От решение на ЕСПЧ по дело „С. срещу България“ жалба №26089820, подадена на 29.05.2020 г. ставало ясно, че жалбата е просрочена и е недопустима. Неправилен бил изводът на съда, с който е прието, че ищецът е знаел, че подава просрочена жалба.

Жалбоподателят сочи, че ако е знаел, че подава недопустима жалба, нямало да направи разходи за подаването им. Излага съображения за недостоверност на разпитания пред първата инстанция свидетел С.С.. Не било вярно, че свидетелят познава ищеца от 10 години. Ищецът се запознал с адв. С. през ноември 2018 г. по повод отговор на определение №15754/17.12.2018 г., но не бил разговарял със св. С..

Сочи, че адв. С. го бил задължил да направи превод на получените жалби от ЕСПЧ.

Ищецът ги превел и ги представил на адвоката, който заявил, че няма да възразява на решението на ЕСПЧ. Адв. С. не му бил обяснил, че има срок за подаване на жалбата до ЕСПЧ. Излага съображения за нарушения на първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото, като сочи, че съдът следвало да прецени обстоятелствата по делото и да прецени, че договорите за правна защита са сключени без основание и поради това било налице неоснователно обогатяване. По изложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Въззиваемият не е подал отговор на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД. В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че между страните по 2 делото са сключени твърдяните договори за правна защита със соченото съдържание, а в тежест на ответника е да докаже изпълнението.

Във връзка с твърденията за неправилност на решението по претенцията във връзка с договор за правна защита по адм.дело №5202/2018 г. на АССГ съдът намира следното:

По делото са представени договор за правна помощ и съдействие от 22.05.2019 г. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се процесуално представително и защита пред ВАС против определение №2232/21.03.2019 г., постановено по адм.дело №2238/2019 г. по описа на АССГ, както и изискване и получаване на справки и документи от името и за сметка на клиента.

Представен е и договор за правна помощ и съдействие от 15.07.2019 г. с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално представително и защита пред ВАС против Определение №8527/06.06.2019 г., постановено по адм.дело №6087/2019 г. по описа на ВАС, както и подписване и приподписване жалби, молби и документи във връзка с делото, изискване и получаване на справки и книжа от името и за сметка на клиента.

От двата представени договора се установява, че въззивникът-ищец е заплатил по всеки от тях сумата в размер на по 300 лева.

Във въззивната жалба не са наведени възражения относно правилността на първоинстанционното решение по отношение произнасянето по посочените договори, поради което въззивният съд не дължи излагането на мотиви относно правилността на решението в тази част. Следва обаче да се посочи, че въззивникът-ищец не е ангажирал каквито и да е доказателства във връзка с образуването и воденето на посочените в договорите дела, въз основа на което да бъде извършена преценка на действията на адв. С. във връзка с изпълнението на посочените договори.

Въпреки липсата на представен договор за правна защита по адм.дело №5202/2018 г. по описа на АССГ, адв. С. не оспорва сключването на посочен договор.

Не се установява обаче ищецът да е заплатил суми във връзка с посочения договор. В допълнение, от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е завел адм.дело №5202/2018 г. на АССГ и потърсил съдействие от адв. С. единствено за приподписване на касационна жалба срещу посоченото определение. Ищецът също така признава, че му е било разяснено, че първо следва да бъде изчерпан административният ред за произнасяне, поради което определението на административния съд няма смисъл да бъде обжалвано.

Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на въззивника-ищец за неправилност на решението на първата инстанция по отношение на договора, свързан с адм.дело №5202/2018 г. по описа на АССГ.

3

По отношение на договорите, свързани с изготвянето на жалби до Европейския съд по правата на човека, съдът намира следното:

Въззивникът-ищец твърди, че адв. С. е просрочил подаването на жалбите до Европейския съд по правата на човека, за които получил общо 3000 лева от ищеца.

Получаването на сумата не се оспорва от ответника.

Спорно по делото е дали ответникът – адв. С. е изпълнил задълженията си по сключените с ищеца договори.

На първо място, следва да се посочи, че ищецът не твърди и не доказва какви са били уговорките на страните във връзка с изготвянето на жалбите до Европейския съд по правата на човека. Не се установява по делото кога ищецът е предоставил на адв. С. информация във връзка с постановените крайни съдебни актове на българския съд, във връзка с които е депозирана всяка една от жалбите.

От свидетелските показания на св. С.С. се установява, че на ищеца е било разяснено, че жалбите следва да бъдат подадени в 6-месечен преклузивен срок от постановяване на крайния акт по делото, както и че ищецът все пак е пожелал жалбите да бъдат изготвени, а той щял да реши кога да ги подаде.

На стр. 5 от всяка от жалбите е посочена дата 28.05.2020 г., като може да бъде направен извод, че това е датата на изготвяне на жалбите. Видно от текста на жалба до ЕСПЧ, находяща се на л. 50 и сл. от адм.дело №1873/2021 г., към момента на съставянето си същата не е била просрочена, поради което може да се направи извод, че пропускането на срока се дължи единствено на поведението на самия ищец.

Относно другите жалби, следва да се посочи, че от представените от самия ищец касови бележки за заплатени пощенски разходи за изпращане на жалбите се установяват и датите на изпращане на жалбите, като се установява, че същите са изпратени до ЕСПЧ от самия ищец, а не от адв. С.. Предвид изложеното, пропускането на срока се дължи не само на поведението на ответника, а е в причинна връзка с поведението и на самия ищец.

В контекста на гореизложеното, съдът намира, че по делото се установява, че ответникът е изпълнил това, за което е бил ангажиран от ищеца – изготвяне на жалбите, като не се установява неизпълнение, което да даде повод за ангажиране отговорността на ответника.

С оглед на изложеното, правилно първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3636 лева – обезщетение за неизпълнение на договори за правна защита и съдействие по административни дела и за изготвяне на жалби до ЕСПЧ, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

4

При този изход на спора право на разноски за въззивната инстанция има само въззиваемата страна, който не претендира присъждането на такива.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20095929/03.07.2023 г., постановено по гр.д.

№13877/2021 г. по описа на СРС, 49 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5