Решение № 51 от 12.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. С., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря В. Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Зл. Ив. Клюнк. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221800600219 по описа за 2022 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с жалба от частното обвинение против оправдателна присъда на РС- С..

По силата на присъда № 1 /16.06.2021г., постановена по НОХД № 408/2020г. по описа на РС С. съдът е оневинил изцяло подсъдимите както следва:

Признал е подсъдимия ЦВ. В. Н. , роден на 07.08.1992г. в гр.С., с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., ул. „Х. Я.“ №, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, средно образование, собственик на фирма „Н. с.“ ЕООД-гр.Б., и с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в ТОВА на 11.08.2018г. в к.к. Б. на общински паркинг при хотел „П.“, в съучастие като извършител със ИВ. АТ. С., по хулигански подбуди да е нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на главата и торса на длъжностно лице- Й. Анг.

К.[1]служител в община С. на длъжност „Строител -изпълнител“ при изпълнение на службата му като му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в страдание от контузия в областта на главата, контузия и 1 охлузване по дясната предмишница, палпаторна болка в областта на дясното рамо, дясното ухо и шията, контузия в областтта на гръдния кош, контузия по дясната длан, охлузване по лявата подбедрица, причинили на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото против него обвинение за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 131, ал.1 пр.1 и т.12 вр.чл. 130, ал.2 вр.чл. 20, ал.2 от НК.

Признал е подсъдимия ИВ. АТ. С., роден на 12.06.1994г. в гр.П., с настоящ адрес: гр.С., кв. „О.“, ул. „.“ №, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, виеше образование, собственик на „З.“ ЕООД-гр.П. и с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, на 11.08.2018г. в к.к. Б. на общински паркинг при хотел „П.“, да е действал в съучастие като извършител с ЦВ. В. Н., да е нанесъл по хулигански подбуди удари с юмруци и ритници в областта на главата и торса на длъжностно лице- Й. Анг. К.-служител в община С. на длъжност „Строител - изпълнител“ при изпълнение на службата му както и да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в страдание от контузия в областтта на главата, контузия и охлузване по дясната предмишница, палпаторна болка в областта на дясното рамо, дясното ухо и шията, контузия в областтта на гръдния кош, контузия по дясната длан, охлузване по лявата подбедрица, причинили на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето и заздравели за около 7-10 дни, поради което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото против него обвинение за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 131, ал.1 пр.1 и т.12 вр.чл. 130, ал.2 вр.чл. 20, ал.2 от НК.

Охвърлил е изцяло като НЕОСНОВАТЕЛЕН гражданския иск на Й.

Анг. К. с ЕГН ********** с адрес град С., улица П. №, предявен срещу подсъдимите ЦВ. В. Н. ЕГН ********** и ИВ. АТ. С. ЕГН ********** за осъждането им да заплатят солидарно на Й. Анг. К. с ЕГН ********** сумата 5000 (пет хиляди лева), претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от телесната повреда предмет на обвинението, както и за законната лихва върху сумата 5000 лева считано от 11. 08. 208 година до окончателното му изплащане.

Присъдата е атакувана от адв. Д. С.- повереник на пострадалия, конституиран в процеса в качеството на частен обвинител Й. Анг. К., като 2 постановена в драстично нарушение на процесуалните правила, определящи начина на оценка на доказателствата и изграждане на вътрешно убеждение. В жалбата се твърди, че при постановяване на присъдата, изцяло оневиняваща подсъдимите не е осъществен анализ и тълкуване на доказателствата.

Доколкото в мотивите е направен опит за някакво тълкуване на доказателствата, същото е направено превратно, като им е придаден смисъл и съдържание, което нямат. Позоваването на доказателствата е осъществено съвсем избирателно и тенденциозно като са фаворитизирани и преекспонирани тези, обосноваващи защитната теза, а в същото време напълно и без да бъдат подложени на анализ са отхвърлени и обявени за недостоверни доказателства- най-вече показанията на свидетелите на обвинението- свидетелите –очевидци на нанасянето на жесток побой върху пострадалия/частния обвинител К./ при изпълнение на службата му като служител на Община С.- св. К. И., Я. С. и Б. Б.. Произволно и в разрез с доказателствата е възприето, че частният обвинител К. е осъществил противоправно нападение против подсъдимите, нанасяйки удар с глава в лицето на един от тях, както и му е приписано престъпление – осъществено изнудване за сумата от 10 лева, за които е прието от съда, че К. искал да се облагодетелства лично-да присвои за себе си, без да издаде фискален бон за услугата „платено паркиране“ на територията на кк „Б.“. Това съждение, съдържащо се в мотивите на атакуваната присъда на РС С. е не само в противоречие с доказателствата и закона, но и с нормативната уредба, регулираща отношенията по плащане на услугата и издаване на фискален бон.

Така, в Наредба №18/13.12.2006г. регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите на търговските обекти, издадена от М. на Ф. в чл.25, ал.1 се посочва: „Фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането.Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.“Частният обвинител е изпълнявал служебните си задължения, вменени му от закона и възложени му от работодателя да събира такса за паркиране на автомобили на обособените и обозначени паркинги на територията на кк „Б.“, стопанисвани от Община С.. Безспорно и категорично е – вън от всякакво съмнение, че паркингът е бил обозначен като платен.

Престъплението, предмет на обвинението е осъществено при изпълнение на служебните задължения от страна на К., същият е бил със служебно облекло и 3 се е легитимирал като служител на съответното общинско предприятие, като е носел в себе си фискално устройство и е настоявал заплащане на таксата в изпълнение на служебните си задължения, като за целта е попречил на подсъдимите да напуснат паркинга, препречвайки с тяло пътя на автомобила им, при което е бил блъснат и съборен на земята, както и е извикал полиция, за да получи помощ и съдействие за изпълнение на задълженията си според характеристиката на длъжността си. Подсъдимите упорито са отказвали да заплатят дължимата такса, което задължение е еднакво за всички водачи, които ползват тази услуга, като са се поставили в привилигировано отношение не само спрямо останалите водачи-потребители на услугата, но и с поведението си са демонстрирали, че стоят над закона.Тази манифестация на незачитане на закона и правовия ред е била осъществена публично- в присъствието на посочените по-горе свидетели –очевидци и на други туристигости на к.к. „Б.“ по особено брутален и безцеремонен начин, като подсъдимите са повалили на земята и са нанесли жесток побой над служителя, по начин, че англоговорещ турист, присъстващ на жестоката сцена се е принудил да се намеси и да окаже съпротива на подсъдимите и да предотврати пребиването на служителя К. до смърт. Превратното тълкуване на доказателствата, формирането на произволни изводи – извън параметрите на обвинението и в противоречие с доказателствата в съдебните мотиви, както и твърде често- в разрез с житейската и правната логика препятства да бъде узната действителната воля на съда- по каква причина съдът е приел, че жертвата от престъплението К. не е желаел да издаде фискален бон /без да е извършено плащане и още повече- при категоричен и безапелационен отказ от страна на подсъдимите, придружен с желание да избягат с управлявания от тях автомобил преди пристигането на полицейските служители, повикани от частния обвинител, както и поради каква причина, съдът приема, че последният е искал да се облагодетелства със сумата от10 лева –равностойна на дължимата такса/. Доколкото има изложени съображения то същите са неясни, противоречиви взаимно изключващи се и не почиват на доказателствата. Фактическите и правни изводи, изложени от съда са не само страдат от липса на доказателствена обоснованост, но и са лишени от логика изцяло. Буди неяснота правния институт, който е възприел съдът за да оневини в крайна сметка и да оправдае като правомерни действията на подсъдимите- дали същите са се защитавали против противоправно 4 нападение от страна на К., осъществявайки неизбежна отбрана / както е прието в една част от мотивите/ или пък са били поставени в състояние на крайна необходимост, като са отстоявали „правото си на свободно придвижване в пространството“, осуетено и отнето им с действията на пострадалия /както се приема в друга част от мотивите/. Жалбоподателят на базата на подробен анализ на доказателствата, осъществява собствени съждения и фактически изводи, които следват от анализа, осъществен по правилата за изграждане на вътрешно убеждение, съгласно НПК.

В съответствие с оплакванията и доводите, представителят на частното обвинение, отправя искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и за осъждане на подсъдимите във въззивната инстанция по повдигнатото против тях обвинение.

В съдебно заседание повереникът на частното обвинение поддържа оплакванията ти против присъдата и доводите, които ги обосновават, както и искането за отмяна на присъдата, страдаща от липса на мотиви и връщане на делото в РС С. за разглеждане от друг състав на същия съд.

Защитата на подсъдимите, в лицето на адв. Пенев настоява за потвърждаване на атакуваната присъда. Съдът законосъобразно е приел за достоверни обясненията на двамата подсъдими за случилото се и е основал присъдата си на тях. Налице е противозаконно нападение от страна на частния обвинител по отношение на двамата подсъдими, които са се защитавали и поради това не следва да носят отговорност.

Представителят на СОП в съдебно заседание се солидаризира с подадената жалба и оплакванията, изразяващи се в допуснати съществени процесуални нарушения, при анализа на доказателствата и възприемане на правно-релевантните факти, така и на правните изводи.Съдът, независимо, че декларативно е посочил, че са налице противоречия в показанията на свидетелите, не ги е съпоставил, анализирал, не е обяснил по каква причина ги отхвърля, а кредитира изцяло обясненията на подсъдимите и то – само в тяхната роля като доказателствено средство, а не и – като средство за защита, като поставя единствено обясненията в основата на своите доказателствени изводи. Не става ясно по каква причина и въз основа на какви доказателства съдът е приел, че пострадалият е поставил с поведението си началото на конфликта и е нападнал физически двамата подсъдими. Тези фактически 5 констатации се намират в драстично противоречие с показанията на разпитаните свидетели-очевидци. Тези показания не са кредитирани с доверие или – изобщо са останали извън вниманието на съда, като не става ясно по каква причина не са обсъждани и анализирани. В други случаи е допуснато превратно тълкуване на доказателствата, като им е придадено значение, което нямат. Ето защо следва да се приеме, че постановената присъда на РС С. страда от липса на мотиви. Касае се за особено съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане в РС С.. Алтернативно- в случай, че въззивният съд не приеме, че е допуснато посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила, следва да отмени присъдата и в съответствие със събраните доказателства, да осъди подсъдимите, като ги признае за виновни по повдигнатото против тях обвинение и да им наложи едно справедливо наказание, съобразно поисканото от РП.

Подсъдимите по същество подкрепят становището на защитника си.