Определение № 1292 от 10.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1292 гр. Благоевград, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Татяна Д. Богоева

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно гражданско дело № 20261200501067 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№10676/15.07.2026г., подадена от Л. С. Ч., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Р. ул.“Ч. р.“№40, чрез адв. А. Д., против Решение № 317 от 18.06.2026 г. по гр.д.№ 1728/2025г. по описа на РС – гр.Разлог в частта, с която e отхвърлен иска на потребителката срещу „ЮтеКредит България“ ЕООД за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост на атакуваното решение в обжалваната му част и твърдения за постановяването му при нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

Съдържат се твърдения за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се е произнесъл по назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, с която да бъде установен действителният размер на ГПР. Жалбоподателката счита, че съдът е следвало служебно да изследва тези обстоятелства, включително с оглед задължението му да следи за неравноправни клаузи в потребителски договори. Според нея вместо това съдът неправилно е приел за безспорно, че ГПР е 60,26%.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен, тъй като посоченият в него ГПР от 60,26% не отразява реалното оскъпяване на кредита.

Според жалбоподателката в изчисляването на ГПР не е включена таксата за разглеждане в размер на 798,79 лв., която представлява разход по кредита и поради това е следвало да бъде включена съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Посочва се, че при включването на тази такса действителният ГПР би бил значително по-висок от договорения, като в жалбата са посочени изчисления от 77,952% и 81,77%, при законов максимален размер според 1 жалбоподателката от 68,95% към датата на сключване на договора. Поради това се поддържа, че е налице неправилно посочване на ГПР, което следва да се приравни на липса на ГПР и води до недействителност на договора по чл.

22 ЗПК.

Жалбоподателката твърди също, че договорът не съдържа достатъчно информация за компонентите, от които е формиран ГПР. Според нея самото посочване на числов размер на ГПР не е достатъчно, когато не е ясно кои конкретни разходи са включени в него, което е лишило потребителката от възможността да разбере реалното оскъпяване на кредита и да направи информиран избор при сключването му.

Въззивницата поддържа и второ самостоятелно основание за недействителност на договора, а именно липсата на посочен лихвен процент на ден. Според жалбата в договора, в Приложение № 1 и в Стандартния европейски формуляр са посочени годишни лихвени проценти, но не е посочен конкретният дневен лихвен процент. Това според нея представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Жалбоподателката свързва това изискване с правото на потребителя да се откаже от договора за кредит по чл. 29 ЗПК. Според изложеното в жалбата посочването на дневния лихвен процент има за цел да позволи на потребителя да изчисли точно размера на лихвата, която трябва да заплати при упражняване на правото си на отказ. Поради липсата на такава информация потребителят бил затруднен да упражни ефективно това право. Оттук се прави извод, че нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК също води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

В тази връзка се поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил цялостната служебна проверка за недействителност на договора, въпреки че сам е приел, че при императивните правила относно недействителността съдът не е ограничен само до основанията, посочени от ищеца. Според въззивницата, ако съдът беше извършил такава проверка, щеше да установи и липсата на дневен лихвен процент. В подкрепа на тази теза са цитирани решения на ВКС, СЕС и различни български съдилища.

Поради тези нарушения тя счита, че първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, следва да бъде отменено и да бъде уважена претенцията за недействителност на договора.

Претендират се сторените разноски.

Във въззивната жалба не са сторенит доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна и в предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв от насрещната страна. В отговора на въззивната жалба „ЮтеКредит България“ ЕООД поддържа, че въззивната жалба е изцяло 2 неоснователна и че първоинстанционното решение е правилно. Ответникът счита, че Районен съд – Разлог е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, правилно е разпределил доказателствената тежест и обосновано е приел, че не са налице основания за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит.

По отношение на твърдяното процесуално нарушение ответникът възразява, че първоинстанционният съд не е бил длъжен служебно да назначава съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване на ГПР, тъй като ищцата не е направила надлежно и своевременно доказателствено искане с такава задача. Според „ЮтеКредит“ служебното начало при потребителските спорове не отменя принципа на диспозитивното начало и не освобождава ищеца от задължението да изложи релевантните факти, да направи необходимите доказателствени искания и да докаже твърденията си. Съдът следи служебно за неравноправни клаузи, но не следва да замества страната при доказването на нейните твърдения.

Ответникът оспорва основния довод на въззивницата, че таксата за разглеждане в размер на 798,79 лв. не е включена в ГПР. Твърди се, че таксата е изрично посочена в договора, разсрочена е в погасителния план и е включена в общия размер на плащанията. В погасителния план е посочен размерът на всяка месечна вноска и разпределението между главница, възнаградителна лихва и част от таксата за разглеждане. Поради това според ответника таксата не е била скрита или невключена в цената на кредита, а потребителят е бил надлежно информиран за нея.

„ЮтеКредит“ поддържа, че законът не изисква в самия договор да бъде възпроизвеждана математическата формула за изчисляване на ГПР или да бъде представяно подробно счетоводно изчисление на всяка междинна стойност. Достатъчно било договорът да съдържа ГПР, общата сума, дължима от потребителя, както и останалите основни параметри и разходи по кредита, които в случая били ясно посочени.

Ответникът оспорва и посочените от въззивницата стойности на „действителния“ ГПР. Подчертава се, че в жалбата са посочени различни резултати – 81,77% и 77,952%, без да е обяснено как е извършено изчислението и какви точно данни са въведени. Според „ЮтеКредит“ представената от въззивницата справка от онлайн калкулатор има само илюстративен характер и не доказва действителния размер на ГПР.

В отговора се сочи, че още с отговора на исковата молба ответникът е представил собствено изчисление, според което при кредит от 3 713,79 лв., срок от 36 месеца, лихва 38% и месечен разход от 22,19 лв., съответстващ на разсрочената такса за разглеждане, ГПР е 60,20%, тоест практически съвпада с посочения в договора ГПР от 60,26%. Според ответника малката разлика се дължи на използвания онлайн калкулатор и закръгляванията. Допълнително е представено и изчисление чрез Microsoft Copilot, което според изложеното в отговора възпроизвежда ГПР от 60,2602676897%, закръглен до 60,26%. Така 3

„ЮтеКредит“ поддържа, че посоченият в договора ГПР е математически възпроизводим при включване на таксата за разглеждане в погасителните плащания.

Ответникът оспорва и твърдението, че потребителката не е могла да разбере кои разходи са включени в ГПР. Посочва се, че договорът съдържа отпуснатата сума, срока на кредита, годишния лихвен процент, общия размер на лихвите, таксата за разглеждане, ГПР и общия размер на всички плащания.

Тези данни са допълнени от погасителния план, в който са посочени месечните вноски и разпределението им между отделните пера. Според ответника от тази информация потребителят е могъл да разбере икономическата тежест на кредита и не е налице липсваща, неясна или заблуждаваща информация относно неговата цена.

В подкрепа на тази теза „ЮтеКредит“ се позовава на решение на ОС – Смолян по идентичен спор, според което липсата на отделно изложена методика за формиране на ГПР не води сама по себе си до недействителност, когато в договора са посочени ГЛП, ГПР, общата сума на лихвите, таксата за разглеждане и общата дължима сума. Ответникът извежда от това, че когато таксата е предварително оповестена, индивидуализирана и включена в ГПР, не може да се говори за скрит или невключен разход.

По отношение на новото оплакване за липса на дневен лихвен процент ответникът възразява, като поддържа, че това основание не е било въведено пред първата инстанция и се въвежда едва с въззивната жалба. Според „ЮтеКредит“ с това се въвежда ново фактическо основание за недействителност, което е недопустимо във въззивното производство, тъй като спорът се определя от исковата молба и не може на въззивна инстанция да бъде превръщан в спор по нови основания.

При условията на евентуалност ответникът оспорва и самото твърдение, че договорът не съдържа необходимата информация за дневния лихвен процент. Посочва се, че в т. 8.9 от Рамковото споразумение е записано, че лихвеният процент на ден се изчислява като 1/365 от годишния лихвен процент. Следователно при договорен годишен лихвен процент от 38% дневният процент според ответника е определяем чрез проста аритметична операция – 38/365, приблизително 0,10% на ден. Поради това се поддържа, че потребителят е разполагал с необходимите данни, за да изчисли размера на дължимата лихва при евентуален отказ от договора.

Ответникът допълва, че дори да се приеме, че отделната дневна стойност не е изписана изрично, това не следва автоматично да води до недействителност на целия договор.

Според

„ЮтеКредит“ недействителността по чл. 22 ЗПК е най-тежката санкция и следва да се прилага при съществено нарушение, което реално засяга възможността на потребителя да разбере своите права и задължения. В случая според отговора не се твърди и не се доказва потребителката да е упражнила правото си на отказ, да е била възпрепятствана да го упражни или да е претърпяла 4 неблагоприятни последици поради липсата на отделно изписан дневен процент.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението на Районен съд – Разлог да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване недействителността на договора за кредит. Ответникът претендира и присъждане на разноските за въззивното производство, включително юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивницата адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба е представено и се иска да бъде прието като доказателство извлечение от изчисление чрез изкуствен интелект Microsoft Copilot, като се сочи, че не представлява ново доказателство.

Взъзивния съд намира на първо място, че не се налага допускане и назначаване служебно на съдебно-счетоводна експертиза.

Искането на въззиваемата страна за приемане като доказателство на извлечение от резултат от изчисление на ГПР чрез изкуствен интелект „Microsoft Copilot“ е неоснователно. На първо място същото не представлява доказателство, а отделно от това не е и нововъзникнало, нито новоузнато такова, като страната не сочи обективни причини за непредставянето му пред първата инстанция, поради което същото не следва да бъде прието във въззивното производство.

С оглед на изложеното по - горе ще следва да се насрочи о.с.з., за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

Разпечатката съдържа 46 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e07dd49-d05b-4791-900f-3cc79e643714