Решение № 743 от 19.08.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Добрич, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20243230101468 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от: В. М. В., с която срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление:

***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, в условията на обективно съденияване са предявени осъдителни искове за сумата от 2 360.00 лева - главница и лихва за забава в размер а 220.00 лева.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърдения в исковата молба:„АТАНАСОВ ТРУП“ ЕООД ползвал предоставена от „ВАЛБАГ“ ЕООД услуга с челен товарач. За ползваната и предоставена услуга от „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена Фактура оригинал № 0000001140/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г., за сумата от 3 360. 00 /три хиляди триста и шестдесет/ лева.

На 31.10.2023 г., ответното дружество е заплатило по банкова сметка на „ВАЛБАГ“ ЕООД, сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, представляващо част от задължението по Фактура оригинал № 0000001140/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г.

Поради неплащане в срок от страна на „АТАНАСОВ ТРУП“ ЕООД, ЕИК *** на сумата от 2 360.00 /две хиляди триста и шестдесет/ лева, представляваща 1 дължим остатък по цитираната по - горе фактура, ответникът дължи лихва за забава за периода 11.09.2023 г.- 14.05.2024г.

По заявление на „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №20243230100424 по описа на 2024 на Районен съд – Добрич за исковите суми срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, който депозирал в срок възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който определя иска като допустим и вероятно основателен. Оспорва се размерът на дължимата лихва за забава. Предлага се сключване на съдебна спогодба и разсрочване на процесното вземане.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество поддържа иска.

Ответната страна оспорва единствено иска за заплащане на обезщетение за забава относно размера на начислената лихва и началния момент на начисляването и. Признава извършване на услугата с челен товарач и дължимостта на цената за услугата след приспадане на извършеното частично плащане.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена Фактура оригинал № 0000001140/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г., за сумата от 3 360. 00 /три хиляди триста и шестдесет/ лева. Видно от фактурата, в графа „наименование на стока/услуга/ е вписано „услуга с челен товарач“.

По делото е приложено извлечение от банкова сметка на ищеца в ОББ, съгласно което, на 31.10.2023 г., ответното дружество е заплатило по банкова сметка на „ВАЛБАГ“ ЕООД, сумата в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева, представляващо част от задължението по Фактура оригинал № 0000001140/29.08.2023 г., с дата на падеж: 11.09.2023 г.

По заявление на „ВАЛБАГ“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №20243230100424 по описа на 2024 на Районен съд – Добрич за исковите суми срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, който депозирал в срок възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. Заповедния съд е указал на заявителя на осн. чл.415 ал.1 от ГПК да предяви иск за съдебно установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Разпореждането с дадените указания е връчено на заявителя на 18.04.2024г. Установителният иск е предявен на 16.05.2024г., в законовия срок.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Вземането на ищцовото дружество има договорен произход. Твърди се 2 договор за изработка/за услуга/. Регламентиран е в чл.258-чл.269 от ЗЗД. Искът е предявен по реда на чл.422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК. Приложимите правни норми са тези на чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.258-269 от ЗЗД.

Акцесорния иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника-възложител, ищецът-изпълнител следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факта: 1.) наличието на сключен договор; 2.) че е изпълнил възложената му работа съобразно поръчката на възложителя; 3.) приемането на работата, както и 4.) размера на предявеното гражданско притезание.

Безспорно, съществувалите между страните отношения имат характеристиката на договора за изработка. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните по него и създава задължения за двете страни – за изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики на правната сделка се извеждат от разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД. Предмет на задължението на изпълнителя е конкретен трудов резултат, т.е. изпълнителят не дължи труд, а конкретно уговорен резултат, поради което не му се дължи възнаграждение, ако работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение – арг. от чл. 267 от ЗЗД. В конкретния случай договорът за изработка е сключен между търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност, поради което сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и съгласно чл. 288 от ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка.

За доказване на учреденото облигационно правоотношение с ответника, ищецът е представил фактура. Последната не е подписана от възложителя, но с отговора не се оспорва извършената услуга, както и приемане на работата.

Извършеното частично погасяване на вземането по издадената фактура също установява договореност за услугата и приемане на работата.

При горните доводи и мотиви главният иск на „ВАЛБАГ“ ЕООД 3 като основателен подлежи на уважаване.

Като основателен и следващ съдбата на главния иск е и акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД. В случая се касае за неизпълнение на парично задължение, поради което се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сумата от 87,26лева законна лихва за забава за периода от 01.11.2023г. до 05.02.2024г.

В установителното производство се претендира установяване на задължение за лихва от 11.09.2023г. до 14.05.2024г.

С оглед спецификата на установителния иск, допустим е само за установяване вземанията за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е иска за лихва за периода от 11.09.2023г. до 01.11.2023г. е недопустим, както и за периода от 05.02.2024г.- до 14.05.2024г. За тези периоди производството по делото като недопустимо подлежи на прекратяване.

Изчислена с лихвен калкулатор за законна лихва на НАП размерът на вземането за лихва върху процесното главно задължение възлиза на 85,01лв.

За този размер установителния иск подлежи на уважаване, а за горницата до претендирания размер от 220лв следва да се отхвърли.

На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените разноски за държавна такса в установителното производство в размер на 144,70лв. и 600лева адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да заплати на ищеца и сторените разноски в заповедното производство, а именно 50,19лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, дължи на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, сумата от

2 360.00 лева, представляваща цена за предоставена услуга от „ВАЛБАГ“ ЕООД по Фактура оригинал № 0000001140/29.08.2023 г., ведно с лихва за забава в размер на 85,01лева, начислена за периода 01.11.2023г.05.02.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 424/2024г. по описа на РС Добрич, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената законна лихва до претендираната в размер на 220.00 лева.

4

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ АТАНАСОВ ГРУП, иск за присъждане на законна лихва за забава върху главното задължение за периода от 11.09.2023г. до 01.11.2023г. и за периода от 05.02.2024г.до 14.05.2024г. като недопустимо.

ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, да заплати на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените разноски в установителното производство в размер на 144,70лв. държавна такса и 600лева адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на Управление: ***, БЕНЗИНОСТАНЦИЯ - АТАНАСОВ ГРУП, да заплати на „ВАЛБАГ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сторените разноски в заповедното производство в размер на 50,19лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Добрич с въззивна жалба, депозирана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5