Решение № 112 от 22.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601367 по описа за 2022 година С присъда № 133 от 19.10.2022 г. на СГС-НО, 23 състав, постановена по НОХД № 1182/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Х. Х. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че през непродължителен период от време от 17.01.2020 г. до 19.01.2020 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление - със седем деяния, осъществяващи поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, сам и в съучастие като съизвършител с неустановени лица, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, използвал платежен инструмент - банкова кредитна карта “VISA Clasic” № 422082*****0300, издадена от „Централна Кооперативна банка“ АД - София на името на В. Е. С. с ЕГН **********, без съгласието на титуляра В. Е. С., като извършил трансакции на обща стойност 1979,78 лева, като същото не съставлява по-тежко престъпление, както следва:

1.На 17.01.2020 г. в 23:57:00 ч. в гр. София, кв. “Орландовци“, ул.

1

“Христо Станишев“ № 18, на АТМ 01050503 собственост на „ЦКБ“ АД, сам изтеглил сумата от 400.00 /четиристотин/ лева.

2.На 19.01.2020 г. в 14:14 ч. в гр. София, кв. “Орландовци“, ул. “Христо Станишев“ № 18, на АТМ 01050503 собственост на „ЦКБ“ АД, сам или в съучастие като съизвършител с неустановени лица направил опит да изтегли пари, като опитът останал неуспешен и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

3.На 19.01.2020 г. в 14:17 ч. в гр. София, кв. “Орландовци“, ул.

“Железопътна“ № 18, магазин Билла, на АТМ 0909856 собственост на „Райфайзенбанк“ АД, сам или в съучастие като съизвършител с неустановени лица изтеглил сумата от 400.00 /четиристотин/ лева.

4.На 19.01.2020 г. в 14:21 ч. в гр. София, кв. “Орландовци“, ул.

“Железопътна“ № 18, магазин Билла, на АТМ 0909856 собственост на „Райфайзенбанк“ АД, сам или в съучастие като съизвършител с неустановени лица изтеглил сумата от 400.00 /четиристотин/ лева.

5.На 19.01.2020 г. в 14:33 ч. в гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър“, ул.

“Макгахан“ № 81, Фантастико, на АТМ 01060727 собственост на УниКредит Булбанк“ АД, в съучастие като съизвършител с неустановено лице от женски пол изтеглил сумата от 400.00 /четиристотин/ лева.

6.На 19.01.2020 г. в 14:37 ч. в гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър“, ул.

“Макгахан“ № 81, Фантастико, на АТМ 01060727 собственост на „УниКредит Булбанк“ АД, в съучастие като съизвършител с неустановено лице от женски пол изтеглил сумата от 300.00 /триста/ лева.

7.На 19.01.2020 г. в 16:31 ч. в гр. София, кв. “Орландовци“, ул. “Първа Българска армия“ в бензиностанция „Круиз“, на ПОС Терминал 01916621, собственост на УниКредит Булбанк“ АД, сам или в съучастие като съизвършител с неустановени лица заплатил сумата от 79,78 /седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение по чл. 249, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С присъдата е постановено на основание чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото разноски да останат за сметка на държавата, а относно веществените доказателства – компакдискове – е постановено да останат по 2 делото.

Срещу така постановената присъда е постъпил въззивен протест от прокурор при СГП с твърдения, че е неправилна и с предложение да бъде отменена.

В представеното допълнително изложение към протеста се поддържа оплакването за неправилност на присъдата. Изразява се несъгласие с направените от градския съд правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че починалата С. приживе е предоставяла на подсъдимия Х. и на св. Д. банковата си карта с ПИН- кода, но се твърди, че това не е станало през инкриминирания период от време - 17-19.01.2020 г. Като доказателство за горното се сочи собственоръчното оспорване на трансакциите от починалата С..

В допълнението към протеста се отбелязва също, че по вина на водещия разследването едва в съдебното заседание пред СГС е станало ясно, че св. Д. е „неустановеното лице от женски пол“ в пунктове 5 и 6 от обвинението, т.е. че същата е съучастник на подсъдимия. Сочи се, че разследващият не е забелязал, че свидетелката, която разпитва, е жената от снимките на камерата на банкомата и че това обстоятелство е било забелязано едва от съдията по време на заседанието. В тази връзка прокурорът от СГП счита, че градският съд съвсем безкритично е приел показанията на св. Д. в частта, че трансакции в инкриминирания период е извършвала единствено по искане или със съгласието на титуляря на картата. Изтъква се, че съдът е следвало да подходи критично към показанията на тази свидетелка предвид това, че ако е казала друго, то тя би се уличила в извършване на престъпление. Заявява се също, СГС не е коментирал показанията на въпросната свидетелка в частта им, че подсъдимият я е склонявал да лъжесвидетелства именно, че починалата С. му е предоставяла банковата карта и ПИН- кода.

Като неправилен се определя изводът на градския съд, че не е категорично установено, че подсъдимият е лицето, което е извършило първата трансакция. Излагат се доводи, че СГС коментира процесуално разпознаване, докато, по мнение на прокурора, в случая става въпрос за идентификация. В тази връзка се сочи, че не е била изготвена идентификационна експертиза, тъй като по същество подсъдимият не е отрекъл извършването на трансакцията, като е оспорил единствено 3 обстоятелството, че я е извършил без съгласието на титуляря.

Предвид така изложеното прокурорът при СГП намира постановената оправдателна присъда за необоснована, като предлага същата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд участващият прокурор от Софийска апелативна прокуратура не поддържа протеста на прокурора при СГП. Счита, че основният факт - дали има извършено престъпно деяние, както и участието на подсъдимия в него - е останал недоказан. Заявява, че от анализа на събраните доказателства не се установяват такива, които по един безспорен и несъмнен начин да свързват личността на подсъдимия с извършеното престъпление, изразено в неправомерни трансакции от чуждия платежен инструмент. Намира, че от тези доказателства се установяват възможни различни житейски хипотези, което в голяма степен дискредитира обвинителната теза. Според прокурора от САП по делото се е установило, че пострадалата, която към момента е покойна, е предоставяла платежния си инструмент на други лица-свидетелите С. Д. и Р. Г., които са извършвали трансакции, и то с нейно съгласие. Изразява мнение, че като цяло единствено показания на самата В. С. биха изяснили фактическата обстановка по случая и в частност какво точно се е случило, но че това вече е невъзможно с оглед нейната кончина. Счита, че обвинителната теза е изградена единствено върху предположения, което е недопустимо, и поради това заявява становище, че първоинстанционната оправдателна присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия М. Х. Х. - адв. К. Б. – споделя и подкрепя становището на представителя на САП, че обвинителният акт почива само на предположения, за които счита, че са били оборени от събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция доказателства, както и от събраните във въззивното производство такива. Твърди, че очевидно пострадалата В. С. е имала няколко банкови карти и че поради характера си или начина си на живот често ги е губила. Заявява, че ако тя е имала някакво основание да се съмнява в подсъдимия Х. е щяла да посочи това в заявлението до банковата институция, издател на банковата карта, от която са 4 теглени пари. Изтъква, че единственият свидетел, който е изказал предложение за вината на подсъдимия Х., е свидетелят Е. М., който е баща на В. С. и който както пред първата, така и пред въззивната инстанция не е скрил отрицателното си отношение към подсъдимия. Поради тези причини защитникът моли АС-София да потвърди протестираната присъда като правилна и законосъобразна.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият М. Х. моли да бъде потвърдена присъдата на СГС.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените съображения във въззивния протест, както и заявените в открито съдебно заседание доводи на страните, като ги прецени във връзка с доказателствата по делото и като сам служебно провери правилността на присъдата по реда на чл. 314 НПК, намери следното:

Като инстанция с компетентност да оценява събрания и проверен по делото доказателствен материал въззивният съд направи свой собствен анализ на всички събрани и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие доказателствени материали, в резултат на който прие за установени изложените по-долу релевантни фактически констатации.

Подсъдимият М. Х. Х. е роден на********** г. в гр. ***. Същият е българин, български гражданин, с основно образование, не е осъждан, работи като водач на таксиметров автомобил. Живее в гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. Х. и св. Р. Г. се познавали от много години, тъй като били колеги. Първоначално работили заедно в таксиметрова компания „***“ и управлявали един и същ автомобил. От съвместната си работа като водачи на таксиметров автомобил създали приятелски отношения помежду си.

В. Е. С. макар да притежавала СУМПС, рядко управлявала МПС, тъй като нямала способностите и увереността на добър шофьор. По тази причина и за да може по-бързо да се придвижва при натовареното движение в София тя твърде често ползвала таксиметрови услуги на територията на града.

В тази връзка във времето преди 2012 г. В. С. редовно прибягвала до услугите на св. Р. Г. в качеството му водач на таксиметров автомобил и по този повод се запознала с него, като в продължителен период от време 5 многократно го е ползвала за извършването на таксиметрови превози.

Тъй като е имало случаи, в които св. Р. Г. да не е на работа и поради това да не може да изпълнява поръчки на В. С. за таксиметров превоз, за целта той я свързал с колегата си М. Х., в резултат на което С. започнала често да използва услугите и на подсъдимия – когато е имала нужда от такси, за да отиде донякъде и да свърши своя работа или ангажимент; за да отиде до детската градина или до училището и да остави, респ. да вземе детето си. Така в течение на времето между тях възникнали и лични взаимоотношения, като от страна на В. С. се изградило известно доверие към М. Х. /доколкото тя му се е доверявала да вози детето й, да й помага, когато го води или взима от детска градина или училище/. Тези техни отношения не се задълбочавали и не прераствали в интимни, а се ограничавали единствено и само в отношения във връзка и по повод ползваните от В. С. таксиметрови услуги, които подсъдимият е извършвал като водач на таксиметров автомобил.

Междувременно в края на 2012 г. – началото на 2013 г. св. Р. Г. запознал В. С. и със св. Г. Т. К., която към този момент също работила като таксиметров шофьор и заедно със съпруга си управлявали един и същ таксиметров автомобил. След като двете се запознали, В. С. започнала често да използва таксиметровите услуги и на св. Г. К. – за да взима детето си от детска градина, да го води на тренировки, на уроци, както и по други поводи.

Продължавала да се придвижва из гр. София предимно посредством таксиметров превоз, защото освен по горепосочените вече причини по този начин й било и най-удобно. Така, за известен период от време след 2013 г. В.

С. прибягвала в различни ситуации до таксиметровите услуги както на Р. Г. и на М. Х., така и на Г. Т. К.. Впоследствие В. С. и св. Г. Т. К. станали близки приятелки. Това тяхно приятелство просъществувало и след като К. преустановила дейността си на таксиметров шофьор. Било съпроводено от чести срещи, общуване помежду им и споделяне, като продължило до внезапната кончина на В. С. на ********** г.