Решение № 496 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110211896 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. В. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-015317/02.07.2025г., издадено от началник група при О”ПП” СДВР, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.

183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и се иска отмяна на наказателното постановление, като издадено при съществено нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В депозираното придружително писмо към административнонаказателната преписка се прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2025г. около 15.47 часа, в гр.София, кв. „Ботунец“, по ул.

„Васил Левски“, с посока на движение от Челопешко шосе към ул. „Балкан“, жалбоподателят К. В. П. управлявал собствения си товарен автомобил „***8“ с рег. № ***. Жалбоподателят бил спрян за полицейска проверка от полицейски екип, включващ и свидетеля Б.М. - старши полицай при 05 РУ1 СДВР, които констатирали, че превозваният в МПС товар не бил покрит.

Полицейските служители поискали от жалбоподателя да представи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство част II, но жалбоподателят не носил изисканите документи.

Въз основа на така направените констатации св. М. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 3519356/26.05.2025г. за нарушения на чл. чл. 127, ал. 2, чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1 т. 2 ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подписа на един свидетел. Срещу АУАН жалбоподателят не подал писмено възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 254332-015317/02.07.2025г. на началник група при О”ПП” - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени: глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. началникът на група в ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП. Видно от заповед № 8121К-12047/12.09.2024г. Г.Б. е назначена на длъжност началник на група „Административно-наказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Б.М. и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ.

Съдът се довери на показанията на актосъставителя М., който дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено е възприел, вкл. че е била извършена полицейска проверка на водача на товарния автомобил, че не той не е носил СУМПС и СРМПС, както и че водачът е превозвал товар, който не е бил покрит, като обаче не си спомня какъв е бил товарът. Св. М. потвърди изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка, като обаче не се установи какъв е бил превозваният товар, съотв. дали е блестял и е създавал опасност от заслепяване.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, е частично основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и 2 заповед № 8121з-1632/02.12.21г., заповед № 8121К -12047/12.09.2024г. и заповед № 513з-5215/21.06.2022г. Спазена е процедурата по съставянето и връчването на АУАН и НП.

При извършена служебната проверка за процесуална законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че описанието на нарушенията по пункт 2 и 3 от НП е достатъчно пълно и ясно, с посочване на всичките им съставомерни признаци, като по този начин е гарантирана възможността на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан. АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно тяхното задължително съдържание, визирани в чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Поради това съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи описанието на посочените нарушения и които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Същевременно при описанието на нарушението по пункт 1 от НП е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащо отмяна на НП в тази му част, доколкото липсва посочване на вида на товара, който се твърди да е превозвал жалбоподателят. По този начин не е възможно да бъде извършена преценка на това дали товарът действително е блестял и така е създавал опасност от заслепяване, в който случай би възникнало задължение за водача товарът да бъде покрит, т.е. от една страна жалбоподателят е лишен от възможност да разбере в какво точно се изразява нарушението, да организира защитата си и да представи доказателства в подкрепа на тезата си, а от друга страна се осуетява и възможността на съда да извърши преценка на посочените обстоятелства. Наред с това следва да се посочи, че при липса на каквито и да било данни по делото, твърдението на наказващия орган, че жалбоподателят е бил превозвал непокрит товар, който е блестял и е създавал опасност от заслепяване, се явява недоказано. Предвид изложеното, съдът намери, че НП следва да бъде отменено в частта му по пункт 1.

Доказано се явява обаче вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.

100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, тъй като се установи, че същият не е носел и не е представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Това нарушение е извършено умишлено, тъй като 3 нарушителят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, като ги е целял.

За нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП законосъобразно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 10 лева.

Установи се още, че жалбоподателят не е носил и свидетелство за регистрация част II на управляваното моторно превозно средство, с което е осъществил и състава на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

Правилно и законосъобразно на жалбоподателя на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в абсолютно установен размер от 10 лева и за нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът намери, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, в частта му за нарушенията по пункт 2 и пункт 3, а в частта по пункт 1 НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора разноските по делото следва да бъдат определени по правилата на съразмерното уважаване и отхвърляне на исковите претенции по ГПК, доколкото по въпросите на разноските по ЗАНН се препраща към АПК, а за неуредените в АПК въпроси по разноските се прилага ГПК по аргумент чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК, вр. чл. 144 АПК вр. чл.

78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. В случая се отменя административно наказание глоба в размер на 20 лв. и се потвърждават две глоби в общ размер също на 20 лв., т.е. ½ от жалбата се явява основателна. По делото са представени доказателства за направени от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като съдът намира, че възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възражение се явява основателно, предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената правна помощ, която включва подаване на бланкетна жалба, без процесуално представителство пред съда. Поради това претендираното от жалбоподателя 4 адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до 50 евро, като жалбоподателят има право на присъждане на 25 евро, представляващи ½ от тази сума, съразмерно с уважената част от жалбата.

Административнонаказващият орган не е направил искане за присъждане на разноски, като не са налице и доказателства такива да са били направени, поради които и не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление

№

25-4332015317/02.07.2025г., издадено от началник група при О”ПП” - СДВР, в частта, с която на К. В. П. са наложени административни наказания: глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта по пункт 1, с която на К. В. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на К. В. П. сумата от 25 евро (равняваща се на

48.90 лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5