Решение № 241 от 06.11.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Елин Пелин, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820101312 по описа за 2023 година

Предявени са е искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

92, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, срещу В. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. Р. К.№ , вх. , ет. , ап. , с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от:

1.

218,58 лв., представляваща сбор на неплатени месечни абонаментни такси, както следва:

•

93,70 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.06.2021 г. - 24.07.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

•

53,92 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.07.2021 г. - 24.08.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

•

52,42 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.08.2021 г. - 24.09.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

•

03,10 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.09.2021 г. - 24.10.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

1

•

15,44 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.10.2021 г. - 24.11.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

2.

184,62 лв., представляваща неустойки, както следва:

•

115,26 лв. - неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;

•

69,36 лв. - неустойка по договор за лизинг от дата 31.03.2020 г. , за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green, дължими за периода от месец 12/2021г. до месец 03./2022г.

3.

63,29 лв., представляваща неплатени лизингови вноски, както следва:

•

43,96 лв., представляваща дължима сума за 3 бр. незаплатени лизингови вноски, за периода от месец 12/2021 г. до месец 03/2022г., за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green по договор за мобилно устройство от 31.03.2020 г. с предпочетен номер +359895751

•

11,68 лв., представляваща дължима стойност за пакет мобилни базови аксесоари на изплащане за периода от месец 08/2020г. до месец 01/2022г. по договор за лизинг за базови аксесоари от 28.04.2020 г., с предпочетен номер +359895751

•

7,65 лв., представляваща дължима стойност по Договор за лизинг от дата 28.04.2020 г., за пакет мобилни базови аксесоари на изплащане за периода от месец 12/2021 г. до месец 04/2022г.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата В. Т. И.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба се потвърждава, че са извършени плащания в общ размер на 464 лева.

В съдебно заседание ответницата В. Т. И. твърди, че е платила и представя доказателства за плащания. Прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 911/2023 г. по описа на РС Елин Пелин се установи, че ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство установителни искове. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, след което са дадени указания на ищеца за предявяване на искове, получени от кредитора на 13.11.2023 г., а на 08.12.2023 г. е подадена исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Представен е договор от 03.07.2010 г. за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751, както и допълнителни споразумения към него от 27.03.2012 г., 08.05.2017 г., 15.11.2017 г., 14.06.2018 г., 31.03.2020 г.

2

Представен е договор за лизинг от 31.03.2020 г. за мобилно устройство марка SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green.

Представен е договор за лизинг от 31.03.2020 г. за пакет мобилни базови аксесоари на изплащане.

Представени са фактури, издадени от ищеца, за ползване на мобилни услуги от В. Т. И.

Според представените от ответницата операционни бележки са платени на 100 лева на 10.07.2024 г., 200 лева на 19.09.2024 г. и 164 лева на 07.10.2024 г. В писмена молба се потвърждава, че са извършени плащания в общ размер на 464 лева.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Процесните договори за мобилни услуги, сключени между страните в настоящото производство, по своята правна природа представляват ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездени и комутативни договори, по силата на които в момента на сключването и за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.

Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие по аргумент на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волята, уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните е възникнало действително материално договорно правоотношение.

Ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени в Раздел ІІ от Общите условия срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение за месечни абонаментни такси и предоставени услуги. Не се спорно между страните по делото, а и от събраните доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение по горепосочените договори за мобилни услуги. Ето защо съдът приема за установено, че между страните са налице облигационни отношения, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и лизингови вноски.

Не е налице спор между страните, че са били в твърдените облигационни правоотношения с предмет предоставени мобилни услуги. В производството по делото не е оспорена формалната доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи от 3 страната, поради което следва да се приеме, че обективираните в последните изявления изхождат от страната, сочена като техен автор по аргумент на чл. 180 ГПК. При липсата на такова оспорване и доколкото в представените по делото приложения към фактури доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги.

Изпълнението на задължението на лизингодателя за предоставянето на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл. 4 от договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 233, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски. Падежът на вноските е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда и не се претендират предсрочно. Ответникът не е представил доказателства за плащането и за връщането на устройството след изтичането на договора.

Конкретното задължение, чието неизпълнение се сочи да е породило дължимост на посочената договорна неустойка е преустановяване плащането от страна на потребителяответник на дължимите суми по горепосочени фактури, остойностяващи предоставени и потребени мобилни услуги. В случая неустойката е начислена в размер на остатък от дължимите месечни вноски по договора за мобилни услуги за период до крайния срок на действие на договорите, но не повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаментни вноски. В допълнение на неустойката, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на останалия срок на договора. В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чиито срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатена от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Ето защо исковите претенции следва да бъдат уважени за сумата от 2,49 лева, представляваща главница от:

1. следва:

218,58 лв., представляваща сбор на неплатени месечни абонаментни такси, както •

93,70 лв. - неплатени абонаментни такси за периода 25.06.2021 г. - 24.07.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895751;

•