Решение № 13138 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13138 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110139369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Б. П. срещу „Х К“ ООД (с предишно наименование „И С К“ ООД), с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 309,33 евро (605 лв.), представляваща недължимо платена по нищожен Договор за потребителски кредит SO № 3380/08.02.2023 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че на 08.02.2023 г. между В. Б. П. и „И С К“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит SO № 3380/08.02.2023 г., по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 2 200 лева, която той е следвало да върне за 30 месеца при лихвен процент от 25,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 28,49 %. В договора било посочено още, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на искането за кредит в общ размер на 8 800 лв., която е разсрочена за плащане заедно с погасителните вноски по кредита. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора на 30.03.2023 г. е заплатил сумата от 2300 лв., а на 12.06.2023 г. – сумата от 505 лв., или общо 2805 лв. Излага съображения, че Договор за потребителски кредит SO № 3380/08.02.2023 г. е нищожен поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като в него не е посочен общият размер на кредита; поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – тъй като в договора ГПР е посочен единствено като процент и не е разписана методиката, по която той е изчислен, като е посочен грешен размер на ГПР, а действително приложеният ГПР в отношенията между страните надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер, доколкото в него следва да бъде включен и разходът за такса за експресно разглеждане; поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - тъй като не съдържа погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на погасителните вноски; поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – тъй като в договора липсва упоменаване на правото на отказ от договора и условията за неговото упражняване. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът на възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Поддържа, че 1 възнаграждение за такса експресно разглеждане не се дължи на основание чл. 10а, ал.

2 ЗПК, а клаузата, уреждаща заплащането на такава такса е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП. Излага съображения, че поради нищожността на договора на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, поради което ответникът следва да му възстанови заплатената в повече сума от 605 лв. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че плащанията по договора са направени след издаване на заповедите за изпълнение и с тях са погасени и разноски. Оспорва твърденията за недействителност на договора за потребителски кредит. Поддържа, че няма изискване в договора да бъде посочен механизма на изчисляване на ГПР, а в т. VI.12 от Общите условия са посочените взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и от кои задължения е формиран същият. Навежда доводи, че възнаградителната лихва се включва в ГПР по договора, поради което може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига с другите плащания да не надвишава предвидения максимален размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че клаузите по договора са индивидуално уговорени, включително клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит. Оспорва твърденията за недължимост на същата и поддържа, че тя е свързана със сключването на договора за кредит, а не с неговото усвояване или управление, и е законосъобразно начислена като допълнителна услуга в съответствие с чл. 10а ЗПК.

Навежда доводи, че ползването на допълнителна услуга за експресно разглеждане на искането за кредит не е задължително за сключването на договора, поради което разходът за нея не следва да се включва в ГПР. Оспорва твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че по неговото искане срещу ищеца за две отделни просрочени погасителни вноски по процесния договор за кредит са издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д. № 14966/2023 г. по описа на СРС, 55 състав и ч.гр.д. № 16668/2023 г. по описа на СРС, които не са влезли в сила, поради което невежда възражение за недопустимост на предявения иск. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като вземането по издадената Заповед № 9501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.2023 г. в полза на „И С К“ ООД срещу В. Б. П. по ч.гр.д. № 14966/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, както и издадената по ч.гр.д. № 16668/2023 г. по описа на СРС, 78 състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г. в полза на „И С К“ ООД срещу В. Б. П. и двете, касаещи вноски (първа, съответно втора по Договор за кредит № 3380/08.02.2023 г.) са редовоно връчени на длъжника на 19.04.2023 г., съответно на 20.04.2023 г. втората, и срещу нея не е подадено възражение в законоустановения едномесечен срок, поради което същите са стабилизирани и са влезли в сила.

Поначало пропускането на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК или по чл. 423 ГПК води до невъзможност на длъжника да оспорва установените с влязла в сила заповед за изпълнение вземания, съответно до недопустимост на предявения иск относно вземанията. Вземането, предмет на настоящото производство произтича от договор за потребителски кредит, а от Заповед № 9501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.2023 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.04.2023 г. се установява, че при издаването на всяка от тях не е обсъждан въпросът относно наличието в договора за потребителски кредит 2 на неравноправни клаузи. В този смисъл, съгласно практиката на СЕС по решение от 17 май 2022 г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022 г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19 и определение от 18 декември 2023 г. по дело С-231/23 правото на ЕС не допуска национална правна уредба, която, поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове, не позволява на националния съд да провери неравноправния характер на договорни клаузи. Произнасянето на съда би било ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно решение, респективно заповед за изпълнение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. на всички клаузи от договора, а не само на една. В случай, че е постановено съдебно решение, респективно заповед за изпълнение, с което се допуска принудително изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва да бъде прилагана. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС – например Решение № 178/04.07.2025 г. по т.д. № 298/2025 г. на ВКС, II т.о., Решение № 491/23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на ВКС, IV г.о., Определение № 1199/9.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС, II т. о. и др., която настоящият състав споделя.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по същество на спора.

С окончателния доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.02.2023 г. между В. Б. П. и „И С К“ ООД е сключен договор за потребителски кредит SO № 3380/08.02.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2200 лв., която той е следвало да върне за 30 месеца при лихвен процент от 25,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 28,49 %; че в договора било посочено, че кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на 8800 лв., която е разсрочена за плащане заедно с погасителните вноски по кредита; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена таксата за експресно разглеждане; че за погасяване на задълженията си по договора ищецът е заплатил на ответника сумата от 2805 лв.

Горните обстоятелства са не само безспорни, но и се установяват от ангажираните по делото писмени доказателства. Видно от представения договор за потребителски кредит SO № 3380/08.02.2023 г. ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2200 лв., която той е следвало да върне за 30 месеца на тридесет вноски, всяка в размер на 293,33 лв., при лихвен процент от 25,33 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 28,49 %, като всички плащания по договора, включително и таксата за експресно разглеждане възлизат на 8800 лв. Страните са уговорили и годишен лихвен процент на ден 0,07 %. Крайният срок за погасяване на сумите по договора е 25.07.2025 г., видно от инкорпорирания в договора погасителен план. Съгласно чл. 1 от договора кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което обстоятелство е декларирано изрично в попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние. Услугата експресно разглеждане е изцяло извършена и предоставена от заемодателя, поради което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит. Същата следва да се заплаща разсрочено и се включва в размера на погасителните вноски, а именно сумата от 193,60 лв., дължими с всяка погасителна вноска. Така видно от приложения погасителен план общият размер на погасителната вноска, включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане възлиза на 293,33 лв.

Съгласно т. 12 от легалните дефиниции в ОУ на ответника, приложими по конкретното кредитно правоотношение такса експресно разглеждане („бърз кредит" до 3

15 минути) - ще означава такса за допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на заявлението с искане за потребителски кредит при сроковете и условията описани в настоящите ОУ.

В т. 4-т.4.4 от Раздел IV от ОУ „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя и одобряване на заявлението“ ответника дава право на Кредитополучателя изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за Експресно разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на Заявлението с искане за потребителски кредит на Кредитополучателя, която услуга гарантира получаването на отговор на кандидатурата до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Услугата предоставя изцяло и без забавяне, веднага след получаването на заявлението с искане за потребителски кредит и предоставяне на валидна лична карта в Профила на Кредитополучателя. Прието, че за тази услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на желания кредит и периода на договора за потребителски кредит. Общата дължима сума за допълнителната незадължителна услуга експресно разглеждане на документи се сочи да е видна на сайта на Дружеството и е описана в индивидуалните условия на договора за кредит; Тази такса се дължи от кредитополучателя само в случаите, когато кредитът бъде одобрен, съответно не се дължи, ако Заявлението бъде отхвърлено.