Решение № 2694 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2694 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110216073 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „*****“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****************, чрез адв. А. И., против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № 8506017772, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С жалбата са наведени доводи за допуснати при издаването на атакувания електронен фиш съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че ЕФ е съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че не е издаден съобразно актуалният към датата на нарушението образец на ЕФ. Твърди се, че нарушението не е доказано, като се поддържа и твърдение за противоречие на разпоредбите на чл. 179, ал. 3б, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП с разпоредбите на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Твърди се и че описанието на нарушението е неясно и не позволява на санкционираното лице да организира защитата си. Навежда се довод за изтекла абсолютна погасителна давност. Прави се искане атакуваният електронен фиш да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените 1 в хода на производството разноски.

За проведеното на 25.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззивникът не се представлява от адв. И., който с молба с вх. № 193721 от 17.06.2026 г. изразява становище за разглеждане на делото в отсъствие на страната, като заявява че поддържа жалбата и направените искания и претендира в полза на жалбоподателя да се присъдят направените разноски, като представя договор за правна защита и фактура.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк Д., който оспорва жалбата и моли в полза на страната да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2022 г. в 08:38 часа пътно превозно средство автобус „***“, с рег. № *********, собственост на „*****“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *****************, с технически допустима максимална маса 10500 кг., брой оси 2 /две/, екологична категория ЕВРО 6 С, без ремарке, се движел на територията на Столична община по път А-2, км 6+804, с посока нарастващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото пътно превозно средство не била изцяло заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , като за превозното средство нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с техническо устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата , което се намирало на път А-2, км 6+804.

За установеното бил издаден електронен фиш № 8506017772 за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , съобразно утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл. 187а, ал. 2, т.

3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на дружеството собственик на превозното средство била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдебният състав приема за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: електронен фиш № 8506017772; доклад от електронна система за събиране на пътни такси; статични изображения във вид на снимков материал; справка за собственост на МПС; известие за доставяне на ЕФ; договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси и приложение № 2; становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ при НТУ към АПИ; становище от „Интелигентни трафик системи“.

2

Съдът кредитира събраните писмени доказателства, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното пътно превозно средство се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и че дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП не била заплатена изцяло.

Съдът приема горното за установено с оглед разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от З П създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система. Видно от изготвения доклад, дължимата за процесното ППС пътна такса не е била заплатена, като в маршрутната карта нямало получено плащане за преминаване през сегмента на рамката.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2 500 лева.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура.

Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Предвид това настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането 3 им по съответния ред. При това положение, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), респективно издадено наказателно постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт. Последното следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението, а именно към 19.12.2022 г. императивен ред за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който в случая се явява поблагоприятен по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН закон по отношение на жалбоподателя. В този смисъл е приетото в Решение № 19880 от 14.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5771/2024 г., съгласно което „ след като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал.

3б

ЗДвП.

След като цели административнонаказателна репресия, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми“. Обратното тълкуване би противоречало на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗНА , която категорично забранява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност да се обосновава чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административнонаказателнотно производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.

Налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ, 4 изразяващо се в непропорционалност на наложената санкция с тежестта на извършеното нарушение. В конкретния случай се установява, че не е била заплатена сумата от 0.14 лева, а наложената на дружеството-жалбоподател санкция възлиза в размер на сумата от 2500 лева, което надвишава 17857 пъти размера на незаплатената сума. Отделно от това следва да се съобрази и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което „чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

По изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Произнасяне по останалите релевирани в нея възражения не е необходимо.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на сумата от 336 евро, каквито реално са направени за адвокатско възнаграждение.