Определение № 5882 от 27.06.2025, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5882

Бургас, 27.06.2025 г.

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ като разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов административно дело № 1198/2025 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК.

Делото е образувано по жалба от И. П. Д., с адрес: [населено място], [жк], [адрес].

Оспорва се писмо, с рег.№ 29-00-926 от 05.06.2025г. на Главния директор на ГДИН, с което се отказва на И. Д. определянето и изплащане на нов /увеличен/ размер на възнаграждението й за положен труд за времето на съществуващото служебно правоотношение между ГДИН и държавния служител Джендова /надзирател- първа степен в Затвора-Бургас, първа категория/, а именно за времето от 01.01.2025г. до 25.03.2025г., както и отказ от изплащане на разликата между дължимата и платената сума /обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР- при прекратяване на служебното правоотношение/.

Жалбата е изпратена директно в съда, а не чрез органа-издател на оспорения акт и административната преписка свързана с неговото издаване не е налична по делото, поради което следва да се изиска, с изпращане на препис от жалбата.

Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, като заявява, че са нарушени правата й по чл.73 от Закона за защита от дискриминация. Твърди се нарушаване на императивни норми относно принципа на равно възнаграждение за положения труд, приложим и в служебните правоотношения. Сочи се, че с постановяване на отказите да изплати разликата в съответното възнаграждение и обезщетение при прекратяване на правоотношение за посочения период органът е допуснал нарушение на чл.14 от ЗЗДискр. По този начин, служителят /за периода от 01.01.2025г. до 25.03.2025г./ е поставена в неравностойно положение според признаците, изброени в нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.

Въз основа на подробно развитите съображения за незаконосъобразност на оспорените актове поради допуснатата от ответната страна „дискриминация“, се иска, както следва:

1.“Да постановите решение, с което да бъде установено наличието на дискриминация, по смисъла на чл.14 от ЗЗДискр, неравенство в третирането, проявено от ГД „Изпълнение на наказанията“ към И. Д. /относно заплащането на възнаграждение и обезщетение за периода от 01.01.2025г. до 25.03.2025г./ и

2.Отмяна на постановените откази за изплащане на дължимите според жалбоподателя разлики за посочение период, евентуално да се прогласи нищожността на отказите и да се върне преписката на ответника за ново произнасяне, като съгласно чл.174 от АПК се определи и срок за това.

Претендират се разноските по делото, вкл. присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки от предявените искове.

При съобразяване допустимостта на подадената жалба и като прецени правилата за определяне на родовата подсъдност досежно предявените искания, обективирани в жалбата, съдът съобрази следното:

Съгласно чл.124 от Закона за държавния служител, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяване на служебни правоотношения се разглеждат по реда на АПК от съответния административен съд. В тази връзка, работодателят издава административни актове, с които се уреждат дължимите възнаграждения, съответно обезщетения и при посоченото основание, поради прекратяване на правоотношението. При това положение, описаното от жалбоподателя писмо на Директора на ГД „Изпълнение на наказанията“ може да се окачестви като индивидуален административен акт, който се оспорва също по цитирания ред и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Вярно е, че въз основа на Закона за защита от дискриминацията е създаден специален държавен орган- КЗД, в чиито правомощия е да установява нарушения по този закон /чл.47 и чл.65 от ЗЗДискр/, но наред с това, нормативният акт предвижда изрична възможност и за сезиране на съда, респективно за образуване на съдебно производство, с оглед защита правата на засегнатите субекти, като при наличие на съдебно производство съществува пречка за сезирането на особената юрисдикция- КЗД /чл.52, ал.1 от ЗЗДискр/. Обаче, установяването на нарушенията, свързани с нарушаване на принципите за равно третиране, включително заявеното от жалбоподателя нарушение по чл.14 от ЗЗДискр, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, съответно установяване на неравностойно третиране и поставяне в такова положение по повод определяне на възнаграждението и обезщетението за посочения период е предоставено в родовата компетентност на районният съд.

Съгласно чл.71, ал.1 от ЗЗДискр, извън случаите на раздел първи, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1.установяване на нарушението;

В случаят, не се и твърди да е сезирана особената юрисдикция /КЗД/, а именно на жалбоподателя е предоставена възможността да избира коя от предоставените от закона процедури да предприеме и в този смисъл оспорващата е решила да сезира именно съда. Не се и твърди, че КЗД е била сезирана по този въпрос от жалбоподателя. Следователно, не е налице инициирано производство пред регулаторния орган /КЗД/, респективно заведеният иск пред съда попада в приложното поле на чл.71, ал.1 от ЗЗДискр, тъй като е извън случаите на раздел първи /при наличие на производство пред КЗД/.

Независимо, че не са обективирани искания, по смисъла на чл.71, ал.1, т.2 и/или т.3 от ЗЗДискр /осъждане на ответника да преустанови нарушението и/или присъждане на обезщетение за това нарушение/, а само такова по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, т.е. установяване на нарушението, компетентен да се произнесе по тази претенция на жалбоподателя е именно районният съд, доколкото законодателят е предоставил това правомощие само на този съд. Едва след произнасяне на родово компетентния съд по това искане на жалбоподателя административният съд би могъл да провери законосъобразността на оспорения административен акт, обективиращ откази да се изплатят разликите във възнаграждението за периода от 01.01.2025г. до 25.03.2025г., респективно в изплатеното обезщетение при прекратяване на правоотношението, защото настоящият съд не би могъл директно да установява наличието на нарушение, по смисъла на чл.73, вр. с чл.14, вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, в противен случай би се стигнало до изземване на правомощия на друг съдебен орган и постановяване на нищожен акт.

При това положение, първото структурирано в петитума на жалбата искане на жалбоподателя относно установяване на нарушение по смисъла на чл.14 и чл.4, ал.1 от ЗЗДискр следва да се отдели в самостоятелно производство, което при така направените констатации за родовата подсъдност да се изпрати на компетентния да го разгледа съд, а предмет на настоящото дело следва да бъде обжалване на самият административен акт /писмото на директора на ГДИН/, с искане за неговата отмяна, евентуално обявяване нищожност и последиците от това, разбира се след приключване на другото производство по установяване на нарушението, доколкото наличието на влязъл в сила съдебен акт по това производство за установяване на нарушение по ЗЗДискр е преюдициално по отношение обжалване на процесния индивидуален административен акт.

Съдът следва да се произнесе с отделен съдебен акт относно спиране на настоящото производство до приключване на преюдициалното, но след като бъде администрирана жалбата и приобщаване на свързаната с акта административна преписка.

Необходимо е да се изготвят заверени копия от всички материали по настоящото дело и се изпратят на родово компетентния съд, по смисъла на чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр- Районен съд-Бургас.

В този смисъл са указанията по Тълкувателно дело № 1 от 2016г. на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и съдиите от П. и Втора колегии на ВАС на РБ, респективно на постановените съдебни актове в тази връзка, например Определение № 2 от 22.01.2019г. по гр. дело № 78 от 2018г. на ВКС, постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, Определение № 4 от 01.02.2019г. по гр. дело № 84 от 2018г. на ВКС постановено от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и други.

Препис от жалбата следва да се изпрати на ответника- Директора на ГДИН за окомплектоване на преписката свързана с издаването на писмо, с рег. № 29-00-926 от 05.06.2025г. на Главния директор на ГДИН, с което се отказва на И. Д. определянето и изплащане на нов /увеличен/ размер на възнаграждението й за положен труд за времето на съществуващото служебно правоотношение между ГДИН и държавния служител Джендова /надзирател- първа степен в Затвора-Бургас, първа категория/, а именно за времето от 01.01.2025г. до 25.03.2025г., както и отказ от изплащане на разликата между дължимата и платената сума /обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР- при прекратяване на служебното правоотношение/. Преписката следва да се изпрати в 3-дневен срок от съобщението до ответника.

Мотивиран от горното, Административен съд- Бургас, трети състав, на основание чл.210 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, както и на основание чл.135, ал.2, вр. с ал.1 от АПК,

О П Р Е Д Е Л И:

РАЗДЕЛЯ производството по административно дело № 1198 от 2025г. по описа на Административен съд- [населено място], като производството по настоящото адм. дело № 1198 от 2025г. продължава по оспорване на административния акт, обективиран в писмо, с рег. № 29-00-926 от 05.06.2025г. на Главния директор на ГДИН.

ДА СЕ ИЗПРАТИ жалбата, в частта, в която е направено искане, с правно основание чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр, както следва: “Да постановите решение, с което да бъде установено наличието на дискриминация, по смисъла на чл.14 от ЗЗДискр, неравенство в третирането, проявено от ГД „Изпълнение на наказанията“ към И. Д. /относно заплащането на възнаграждение за периода от 01.01.2025г. до 25.03.2025г. и обезщетения, дължими при прекратяване на служебното правоотношение, изчислено на база увеличение на работната заплата на служителите за 2025г./ на родово компетентния съд, който може да разгледа това искане- РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС.

ДА СЕ ИЗГОТВЯТ заверени копия на представените към момента материали по делото, които да се изпратят ведно с жалбата на БРС, по подсъдност.

ПРЕПИС от жалбата да се изпрати на ответника- Директора на ГДИН, който да окомплектова и изпрати по настоящото дело в 3-дневен срок от съобщението преписката свързана с издаване на оспорения административен акт- писмо, с рег. № 29-00-926 от 05.06.2025г. на Главния директор на ГДИН.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: