Решение № 282 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас Иванчев

Членове:

Валя Рушанова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200221 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на адвокат Д. А. –упълномощен защитник на подсъдимия Я. Г., на адвокат Н. Б. и а. Б. – упълномощени защитници на подсъдимата Е. К., и на а. С. – служебен защитник на подсъдимия И. И., против решение № 217/13.06.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 509/2021 г. по описа на Апелативен съд – София.

В касационната жалба на адвокат Д. А. се твърди, че е налице несъответствие между приетите от съда фактически констатации и събраните доказателства. Заявяват се и касационните основания по чл. 348, ал. 1 т. 1-3 НПК. Наличието на съществено нарушение на процесуалните правила защитникът аргументира с това, че в протокола от съдебното заседание на 02.11.2022 г. не е отразена съществена част от неговата пледоария и с това, че невярно в този протокол като дата на провеждане на съдебното заседание е посочена датата 08.11.2022 г. Разминаване от подобно естество по отношение на датата защитникът открива и във връчения му препис на въззивно решение. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се обосновава и с вътрешно противоречие в мотивите на въззивното решение относно системите за сигурност и проследяване на управлявания от подсъдимия Г. микробус, относно начина на придвижване на подсъдимия И. И. до местопроизшествието и относно това коя част от показанията на 1 полицейските служители А.М. и П.П. е била възприета. Изложени са доводи за превратно тълкуване на доказателствата във връзка с реализираните от „Г4С Секюрити Сълюшънс“ ЕООД „твърди“ превози на ценни пратки, за нарушения на правилата за анализ и оценка на видеотехническата експертиза и на гласните доказателства, събрани чрез обясненията на Г. и И.. Защитникът смята, че засилената комуникация между подсъдимите Г. и К. в часовете преди деянието превратно е тълкувана от съда, тъй като предполага сравнителен анализ с друг времеви период, за който по делото данни липсват.

Твърдението за нарушение на материалния закон се заявява с позиция за липса на длъжностно качество на подсъдимия Я. Г., респ. с неправилното му осъждане за престъпление по чл. 202, вр. с чл. 201 НК, което не е извършил. В подкрепа на касационния довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК а.ов твърди, че и намаленото от въззивния съд наказание от седем години лишаване от свобода е необосновано тежко и не отчита чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, перфектното му процесуално поведение и продължителността на производството.

В касационната жалба на адвокат Н. Б. и адвокат А. Б. – защитници на подс. Е. К., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Навеждат се доводи за съществени процесуални нарушения предвид противоречиво изнесената (с посочване на конкретни страници от съдебния акт) информация за начина, по който подсъдимата Е. К. е придвижила до мястото на произшествието подсъдимия И. И.. Твърди се, че с позоваването на показанията на св. Д. и с това, че в мотивите си съдът определя К. като „жена на подсъдимия Я. Г.“ съдът е проявил пристрастност и предубеденост.

Като произволна се определя констатацията на въззивния съд, че предметът на престъплението е предаден от подсъдимата К. на свидетелката Д. в зелен сак. С неправилното осъждане на подсъдимата К. за престъпление, което не е извършила, се смята, че е нарушен материалният закон. Явната несправедливост на определеното от апелативния съд наказание се обосновава с отказа да се приложи чл. 66 НК и чл. 55 НК, основанията за които според защитата са налице с оглед чистото съдебно минало на подсъдимата, продължителността на производството и обстоятелството, че К. е майка на малко дете, за което единствено би могла да полага грижи.

В касационната жалба на адвокат Р. С. – служебен защитник на подсъдимия И. И., са релевирани трите касационни основания. В тази жалба се твърди, че въззивното решение е издадено при неизяснена фактическа обстановка и без да са събрани категорични доказателства за съставомерна помагаческа дейност на подсъдимия И.. С неоснователния отказ да се съберат доказателства за особеностите в походката на този подсъдим и за здравословното му състояние при задържането в следствения арест се смята, че правото му на защита е било нарушено. Отбелязва се, че във въззивното решение неоценени са останали доказателствата, от които е видно, че по иззетите по делото белезници и тиксо, с които е бил завързан, респ. облепен подсъдимия Я. Г., липсват биологични следи на подсъдимия И.. Смята се, че превратно са били тълкувани доказателствата относно местонахождението на подсъдимия в района на местопроизшествието и неправилно е било 2 игнорирано твърдението му, че е бил там заради жена. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание.

И в трите касационни жалби се възразява срещу показанията на св. И.

Д. от досъдебното производство, които се твърди, че са изтръгнати със заплахи и са снети в нарушение с правен акт, приет от институциите на ЕС.

Отправените в касационните жалби искания са три алтернативни – за оправдаване на подсъдимите, за отмяна на решението и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на апелативния съд или за намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание защитниците на тримата подсъдими – а.ов, адв. Б. и адв. С., поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Адвокат Б. не се явява пред ВКС, но допълва касационната си жалба с твърдения, че поради липсата на конкретна информация за естеството на участие на подсъдимата К. обвинителният акт е бил негоден да изпълни своята функция. Отбелязва също така, че съдилищата не са взели предвид, че приетото от съда участие на подсъдимата в престъпното деяние би могло да реализира съставите на престъпленията по чл. 215 НК или чл. 294 НК.

Подсъдимите Я. Г., И. И. и Е. К. се присъединяват към позициите на своите защитници.

Представителят на Върховната прокуратура намира, че касационните жалби са неоснователни и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 18.09.2020 г. по н.о.х.д. №2669/2018 г. на СГС подсъдимият Я. Г. е признат за виновен в това, че на 04.07.2017 г., в гр.

София, кв. Княжево, ***, в стая, обитавана от И. Д., държал огнестрелни оръжия и боеприпаси: пистолет „Blow Compact“, модел 202, калибър 9 мм, с фабричен № С-398, пистолет „Class Magnum“, калибър 9 мм, с фабричен номер „а 10835“, 3 броя звуково сигнални пистолетни патрони, снарядени със сачми, 9 мм, 119 броя патрони, калибър 9х18 мм „Макаров“, 38 бр. патрони калибър 7.62х39 мм и 3 бр. ловни патрони, калибър 9 мм, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, отложени по реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от четири години.

Със същата присъда подсъдимите Я. Г., Е. К. и И. И. са признати за виновни в това, че на 27.01.2017 г., около 21.30 часа, в гр. София, първият от тях като извършител и длъжностно лице – охранител-инкасо в „Г4С Секюрити сълюшънс“ ЕООД, а вторите двама като помагачи, в особено тежък случай са присвоили сумата от 360 000 лева – особено големи размери, собственост на ИНГ Банк Н.В., поради което и на основание чл. 203, вр. с чл.

3

201, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (за първия подсъдим) и във вр. с чл. 20, ал. 4 НК (за останалите двама подсъдими) и чл. 54 НК са им наложени наказания, както следва:

-на подсъдимия Я. Г. лишаване от свобода за срок от тринадесет години, търпимо при строг режим, конфискация на ½ от имуществото – л.а.

„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег. № ...... и специален автомобил „Ивеко 35 С“ с рег. № ................, лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност за срок от тринадесет години, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност за същия срок;

-на подсъдимата Е. К. лишаване от свобода за срок от десет години, търпими при строг режим, конфискация на ½ от имуществото й -л.а.

„Ситроен ДС“ с рег. № ................. и недвижим имот- жилищна сграда, намираща се в гр. София, *** /бивша 727-ма/, застроена на 69 кв.м. заедно с дворно място цялото с площ от 470 кв.м., лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност за срок от десет години, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да упражнява отчетническа и материално-отговорна дейност за същия срок;

-на подсъдимия И. И. лишаване от свобода за срок от десет години, търпими при строг режим, лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК да заема държавна или обществена длъжност, свързана с извършване на отчетническа и материално-отговорна дейност за срок от десет години, както и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да упражнява отчетническа и материалноотговорна дейност за същия срок.

С присъдата на основание чл. 23 от НК е определено общо най-тежко наказание на подсъдимия Я. Г. в размер на тринадесет години и конфискация на ½ от имуществото, към което са присъединени наказанията лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК, извършено е приспадане по чл. 59 от НК, като на тримата подсъдими са възложени разноските по делото.

По жалба на защитниците с решение №217/13.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 509/2021 г. на САС първоинстанционната присъда е била изменена, като:

- е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието на тримата подсъдими е преквалифицирано по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, - намален е срокът на наказанието лишаване от свобода, както следва: на подсъдимия Я. Г. от тринадесет години на седем години лишаване от свобода (общо наказание), на подсъдимата Е. К. от десет години на четири години лишаване от свобода и на подсъдимия И. И. от десет години на пет години лишаване от свобода,

- режимът на последните двама подсъдими е заменен на общ, - намалени в границите на сниженото наказание лишаване от свобода по отношение на тримата подсъдими са били и наказанията по чл. 36, ал. 1, т. 6 и т. 7 НК,

4

- отменено по отношение на подс. К. е наказанието конфискация.

В останалата ѝ част присъдата е потвърдена.

1. Преди да се произнесе по основателността, респективно неоснователността на трите касационни жалби, ВКС отбелязва следното:

На първо място, няма да бъдат обсъждани в касационното решение доводите на защитниците за несъответствие между фактическите констатации на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Те се отнасят до обосноваността на проверявания съдебен акт без да се отчита, че отсъствието не съставлява самостоятелно касационно основание, защото върховната съдебна инстанция е съд само по правото и не може да приема нови фактически положения. Единственото изключение от това принципно положение се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но настоящият казус не попада в посочената хипотеза. Аргументите на защитата могат да бъдат обсъждани единствено с оглед евентуално нарушение на правилата за анализ и оценка на доказателствената съвкупност и в тази насока те ще бъдат коментирани по-долу.

На следващо място, липсва процесуална възможност да се удовлетвори отправеното с жалбите на а.ов и адв. С. искане за оправдаване на подсъдимите Я. Г. и И. И.. Това искане предполага извеждане на нови фактически положения, каквито касационната инстанция не може да установява. В рамките на правомощията си ВКС има възможност само да провери спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело.